Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 09.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2988/2024
Вид
Решение № 22
Подписан
09.01.2025
Състав
Христо Милков Минев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • Чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 79, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Варна, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110202988 по описа за 2024 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по въззивна жалба от Д. Д. Д., ЕГН: **********, срещу ЕФ серия К № 9037874/23.04.2024г. на ОД МВР Варна. Със същия на жалбоподателката за нарушаване разпоредбите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание, глоба в размер на 400,00 лева.

Жалбоподателката моли съдът да отмени ЕФ. Като доводи в тази насока сочи незаконосъобразност, предвид издаване на ЕФ извън пределите на фиксираните в закона давностни срокове. Не претендира присъждане на разноски и не твърди за направени такива.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивницата, редовно призована, не се явява лично, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозирани са писмени бележки от К.Л.А. с които оспорва жалбата, по същество изразява становище, че следва да се потвърди оспорвания ЕФ.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 29.09.2022г. в гр. Варна, автомобил собственост на въззивницата Д. – „Опел“ с рег.№ А 9052 НК се движил по Аспарухов мост на Южен пътен възел в посока бул.“Христо Ботев“ със скорост от 83км.час при разрешена скорост за движение в гр.Варна от 50.00км.час. Превишението на скоростта било определено след приспадане на 3 процента грешка за работа на 1 техническото средство АТСС/ АRH CAM S1 120сс8е/. Нарушението е било констатирано в момента на извършването му 29.09.2022г. в 15.54часа от техническото средство описано по-горе и съхранено в паметта на устройството.

На 13.03.2024г. в ОД МВР Бургас сектор ПП е получено писмо с приложение за връчване на ЕФ с.К №6419067 издаден от ОД МВР Варна. На 13.03.2024г. е била подадена декларация във вр.чл.189 ал.5 от ЗДвП. Същата Декларация е била попълнена от един от собствениците на процесното МПС, а именно Н.Н.Д.. В декларацията е посочено, че на процесната дата 29.09.2022г. автомобилът „Опел“ с рег.№А 9052 НК е бил управляван от другия собственик, а именно Д. Д. Д..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът, след като се съобрази с приложената административно наказателна преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно - наказателното производство, установи следното:

Чл. 189, ал. 6 от Закона за движението по пътищата предвижда за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В тази връзка чл. 79, ал. 1, т. 2 НК, възможността за наказателно преследване /т.е. възможността да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние/ се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. В ЗАНН липсва изрична регламентация в тази насока /относно сроковете за погасяване на наказателната отговорност/, поради което, по силата на чл. 11 от ЗАНН, следва да намерят съответното приложение правилата на НК. Съгласно разпоредбите на Глава 9 от Общата част на НК, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е обвързан в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние.

А погасяването на наказанието /т.е. на възможността да бъде изпълнено вече наложеното наказание/ е обусловено от изтичането на срок, чийто размер е в зависимост от вида и размера на наложеното наказание за съответното деяние.

Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание "глоба", то по отношение на срока за изключване на наказателното преследване, по силата на законовите разпоредби /чл. 11 ЗАНН/, следва да намерят приложение правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 81 от НК. Т.е. наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на двегодишен срок от довършване на съответното нарушение, като, независимо от прекъсването на давността 2

/поради съставяне на акт и издаване на НП/, след изтичането на тригодишен срок от довършване на нарушението, наказателното преследване следва изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност. В настоящия случай деянието е извършено на 29.09.2022г. От тази дата е започнала да тече давността за административно-наказателното преследване. Може да се приеме, че същата е била прекъсната при издаване на ЕФ на името на Н.Н.Д., след което с депозираната от него Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП и след това с издаването на процесния ЕФ с.К №9037874.

Доколкото процесния ЕФ е издаден на 23.04.2024г. и не са изтекли сроковете предвидени в закона – съответно чл.81 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК съдът намира, че не е изтекла абсолютната давност за административнонаказателното преследване.

По делото практически не се оспорва допуснатото нарушение и неговото установяване, но са налице доказателства за процесуалната активност на АНО по издаване и връчване на ЕФ на двама от собствениците, при спазване на процесуалния за това ред.

На техническото средство е била извършена метрологична проверка на 09.11.2021г. със срок на валидност 1 година. Приложена е и фото снимка по делото, от която се установява, че порцесният автомобил се е приближавал към техническото средство измерващо скоростта и същият е заснет отпред.

При преминаване покрай техническото средство приближавайки се към него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 86 км.час, при разрешени 50 км./ час, като било засечено превишаване на разрешената скорост на движение от 33 км./час, след приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят).

При обработка на заснетите данни, е установено извършеното нарушение.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденият Е Ф относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу процесния електронен фиш е подадена в срок и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура 3 на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по-горе. Твърденията, че на процесното място монтираното устройство за видеозаснемане било некоректно разположено, не било описано в ЕФ начина на установяване на нарушението, не ставало ясно в коя посока се е движило МПС, съдът намира за неоснователни.

АНО е приложил справка от която се установява, че нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство, представляващо видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване и монтаж на триножник от одобрен тип, а именно АТСС ARH CAM S1. Липсват данни, които да установяват, че АТСС е използвано неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.

Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила. Следва да се има предвид, че в Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на Закона за движение по пътищата определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015г., за условията и реда за използване на автоматизирани 4 технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се събраха доказателства, установяващи различни от посочените в електронния фиш факти, касаещи авторството на извършеното нарушение. Такива факти не се и твърдят от въззивницата. Мястото на нарушението също е безспорно и категорично установено – посочениса джи пи ес координати. Волята на АНО е ясна и безпротиворечиво формирана.

Съдът не споделя становището на въззивника изложено в жалбата за нарушение на процесуалните правила при издаването на ЕФ. Същия съдържа предвидените в закона реквизити и е издаден в законен срок. Мястото на нарушението е индивидуализирано по възможно най - точния начин, приложени са и фото снимки, нарушението е описано достатъчно ясно.

Глобата наложена на въззивницата е законосъобразно определена, съгласно фиксирания в ЗДвП размер, съответно електронният фиш е законосъобразен, обоснован и издаден в унисон с материалният закон и административнонакзателните правила. За съдът е ирелевантно, кога, на коя дата е връчен процесния ЕФ на въззивника, след като е неприложим към 2024г. института на давността - нарушението е извършено през 2022г.

Предвид изхода на делото съдът намира, че направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като предвид трудността на делото и размера на глобата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от наредбата размер – 80.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДВА Електронен фиш Серия К № 9037874, издаден от ОД на 5

МВР Варна, с който на Д. Д. Д., ЕГН ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лева, на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал12 т.4 от Закона за движението по пътищата за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ***, да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80.00 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненския административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията, че решението и мотивите са изготвени, по реда на Административно-наказателния кодекс.