Определение № 31424 от 28.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31424 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110106796 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от ищеца **********, ЕГН **********, с адрес ********** чрез *********, с адрес ********** срещу *********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********* (********), ********, установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *********, сключен между страните, поради противоречие със закона.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като в същия срок е предявен в условията на евентуалност насрещен иск за осъждане на **********, да заплати на ищеца ********* сумата от 2505,63 евро, представляващ чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ***************., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на насрещната искова молба 08.06.2026 г. до окончателно изплащане на вземането.

Следва да се допуснат представените от страните писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи копие на Договор за потребителски кредит, Договор за поръчителство, сключен между ищеца и *******, както и погасителен план. Доколкото с отговора на исковата молба са представени Договорът за кредит и погасителният план към него, ответникът следва да бъде задължен да представи единствено Договор за поръчителство, сключен между ищеца и *******, в случай че разполага със същия.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ответника ********* в условията на евентуалност насрещен осъдителен иск срещу ********** за осъждането му да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 2505,63 евро, представляващ чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ***************., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на насрещната искова молба 08.06.2026 г. до окончателно изплащане на вземането.

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника ********* на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи копие на Договор за поръчителство, сключен между ищеца и *******, в случай че разполага със същия.

При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи копие на договора за кредит и на погасителния план към него.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 09,40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********* за сумата от 6000 лв. при срок на погасяване 21 месеца, като съгласно чл. 4 от Договора потребителят следвало: (i) да предостави на ********* банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ********* юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на обезпечението. Ищецът твърди, че е сключил Договор за поръчителство с ********, съгласно който на поръчителя било дължимо възнаграждение. Сочи се, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т.к. в ГПР не е включено възнаграждението дължимо на поръчителя. Аргументира, че в договора ГПР е формално посочен, без да става ясно от какво се формира същият. Излага, че двете дружества – ********* и ******* са свързани лица, т.к. първото било собственик на капитала на второто и в тази връзка развива съображения в насока, че двете правоотношения следва да се разглеждат като едно цяло с оглед ефективна защита на потребителя. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Твърди, че към дата на подаване на отговора на исковата молба задълженията по Договора за кредит не са погасени изцяло. Не оспорва и че за обезпечение на вземанията по 2 договора за кредит е сключен Договор за поръчителство с *******. Излага, че доколкото му е известно за предоставената услуга от *******, ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, чийто размер и начин на формиране, били уговорени в договор, по който той /ответникът/ не е страна. С оглед изложеното, твърди, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формиране на ГПР по договора за кредит. Единственият разход, включен при формиране на ГПР сочи, че е възнаградителната лихва. Аргументира, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение не е било задължително условие за получаване на кредита, поради което твърди, че възнаграждението на поръчителя не следва да се включва в размера на ГПР.

Развива подробни съображения в насока, че към момента на сключване на договора за кредит не е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, респ. счита, че същото не представлява общ разход по кредита.

Твърди, че сключеният договор между ищеца и дружеството ******* има характер на договор за поръчка, като отново посочва, че дължимото по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Счита, че евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство не влияе на действителността на договора за кредит. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил в условията на евентуалност насрещен иск за осъждане на **********, да му заплати сумата от 2505,63 евро, представляващ чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ***************., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на насрещната искова молба 08.06.2026 г. до окончателно изплащане на вземането. Ищецът по насрещния иск излага, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***************. за сумата от 3067,75 евро, погасима на 24 месечни вноски. Сочи, че общата подлежаща на връщане сума по договора за кредит е 4063,85 евро, от които 3067,75 евро главница и 996,10 евро възнаградителна лихва, като приложимият по договора ГЛП твърди, че е 27,92 %, а ГПР – 59,34 %. Твърди, че извършените плащания по договора за кредит са в размер на 562,12 евро. В случай че процесният договор за кредит бъде прогласен за нищожен, аргументира, че на основание чл. 23 ЗПК следва да се върне чистата стойност на кредита или сумата от 2505,63 евро в случая. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявен е установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********* с правно основание с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните в настоящото производство е сключен Договор за потребителски кредит № ***************.; че за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит между ищеца и дружеството ******* е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по който е дължимо възнаграждение за предоставената услуга, както и че същото не е включено в размер на ГПР.

3

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже сключването на посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на твърдяното основание.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания на Закона за потребителския кредит, в това число и наличието на валидни, индивидуално уговорени и равноправни клаузи.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***************. по силата на който е предоставил сумата в размер на 3067,75 евро; че за ответника е възникнало задължението да върне кредита.

УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже, погасяване на задълженията.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.