Определение № 1068 от 20.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. София, 20.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501084 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение № 856/01.12.2022 г. по гр. д. № 488/2022 г. Окръжен съд Перник е оставил без разглеждане като недопустима частна жалба подадената от В. Н. Б., ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” № ***; Е. И. Ц., ЕГН: ********** от гр. ***, ул.

„***“, бл.***, вх. „***“, ет.***, ап.***; Е. И. Б., ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***“, бл.***1, вх. „***“, ет.***, ап. 10 и Л. Д. В., ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***“ № ***, вх.

„***“, ет.***, ап.*** ЧРЕЗ адвокат - пълномощника им Б. Б. от АК – Перник частна жалба срещу: Определение № 2385 от 11.07.2022 г., постановено по гр.дело № 6393/2021 г. по описа на Районен съд Перник, с което съдът не приема за разглеждане в първоинстанционното производство искането за допускане на делба и на други имоти, останали по наследство от Д. В. Б.

Срещу това определение пред Софийски апелативен съд е депозирана частна жалба от В. Н. Б., Е. И. Ц., Е. И. Б., и Л. Д. В., чрез адвокат Б. Б. от АК – Перник.

Жалбоподателите поддържат, че практиката на Върховния касационен съд разглежда определението, с което съдът отказва да включи други имоти в делбеното производство като прекратително. В случай, че тези имоти се предявят за делба в отделно производство, резултатът на делбата не би бил същият. Включването на други сънаследствени имоти в делбената маса влияело пряко върху способа за осъществяване на делбата.

Ответникът по частната жалба А. С. З. я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Съставът на Софийски апелативен съд като обсъди представените по делото доказателства, намира следното:

С определение № 2385/11.07.2022 г., постановено по гр.дело № 6393/2021 г., Районен съд Перник не е приел за разглеждане в първоинстанционното производство 1 искането на В. Н. Б., Е. И. Ц., Е. И. Ц. и Л. Д. В. за делба и други имоти, останали по наследство от Д. В. Б..

Определението е обжалвано от В. Н. Б., Е. И. Ц., Е. И. Ц. и Л. Д. В. и по повод обжалването Окръжен съд Перник е постановил своя акт, обжалван в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:

Решаващият състав знае практиката на Върховния касационен съд, отразена в определение № 254 от 28.04.2015г. по ч.гр.д. № 2914/2015г. на ІІІг.о., с което се приема, че определението, с което не се допуска включване на друг имот в делбената маса по искане на ответника, не подлежи на обжалване, тъй като не попада в предвидените в чл.274, ал.1 ГПК две хипотези. То не е преграждащо, защото ответникът може да предяви иск за делба в отделно производство, а и няма изрично предвиждане в закона за обжалване на това определение. Друга практика в същия смисъл е представена с определение № 365 от 18.07.2011 г. по ч.гр. д. № 312/2011 г. на І ГО, определение № 199 от 7.04.2014 г. по ч. гр. д.

№ 1288/2014 г. на І ГО и определение № 220 от 3.4.2013 г. по гр. д. № 2150/2013 г. на ІІІ ГО, така и в определения № 600 от 22.11.2012 г. по гр. д. № 598/2012 г. на І ГО, № 408 от 19.07.2012 г. по ч.гр. д. № 231/2012 г. на І ГО и № 39 от 26.01.2010 г. по ч. гр. д. № 515/2009 г. на ІІ ГО на ВКС.

От друга страна съставът споделя становището, намерило израз в определение № 102 от 2.6.2017 по ч.пр. дело №1306/2016 на 2-ро гр. отделение, ГК на ВКС, а също и в определение № 365 от 18.07.2011г. по ч.гр.д. № 312/2011г. на І г.о. и определение № 49 от 06.02.2012г. по ч.гр.д. № 612/2011г. на І г.о., които застават на становището, че определението, с което се отказва включване на недвижим имот в делбената маса по искане на ответника следва да се приравни на прекратително. Съдът напълно споделя мотивите, изложени в цитираните актове, които са свързани с особеностите на делбеното производство и неговата специфична цел – да се прекрати съсобствеността на имотите по някой от предвидените в ГПК способи. Способите, чрез които се осъществява делбата във втората фаза на делбеното производство, с изключение на публичната продан, предполагат наличие на достатъчен брой имоти, така че в съответствие с чл. 69 ЗН всеки от съделителите да получи реален дял. Отчитайки тази цел на делбеното производство законодателят с разпоредбата на чл.341, ал.2 от ГПК е предоставил възможност на ответника/ответниците да направи/направят искане в първото съдебно заседание за включване и на други съсобствени вещи в делбата. Включването на допълнителни имоти намира пряко отражение към способа, по който ще се извърши делбата във втората фаза.

В случай, че съдът остави без уважение искането за включване на друг имот в делбената маса, ответникът има възможността да заяви неговата делба в отделен иск, по който да се образува отделно производство за делба за този имот. Това обаче би довело до различен резултат от този който би бил постигнат в случая, в който всички имоти се делят в едно общо делбено производство. При извършване на делбата в едно общо производство по отношение на всички съсобствени имоти, способът за осъществяване на делбата и и резултатът на делбата биха били различни. По този начин би бил постигнат ефектът на извършване на делбата и дава по-голям шанс да се реализира правото на сънаследниците да получат своите дялове в натура съобразно изискването на чл.69, ал.2 от ЗН на всички или повече съсобствени имоти в едно производство.

Действително при наличие на две отделни производства за делба между едни и същи съделители, но за различни техни имоти стои възможността за съединяване на отделните производства за делба. Това е обаче само възможност - тя съществува, но не е задължителна и предполага преценка по чл. 213 ГПК.

Допълнителен аргумент е, че в случай, че се приеме, че определението, с което се отказва включване в делбата не подлежи на самостоятелно обжалване, то контрол върху 2 него би следвало да се упражни при обжалване на решението. В случая обаче това е невъзможно, тъй като този имот няма да е предмет на решението, а допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се включи допълнителен имот в делбата, не се отразява на правилността на решението за останалите имоти.

Предвид горното, с оглед особения характер на делбеното производство и връзката между определението по чл. 341, ал.2 ГПК и способа за извършване на делбата, отказът на съда да включи други имоти в делбата подлежи на самостоятелно обжалване.

При този извод следва, че Окръжен съд Перник е бил надлежно сезиран с допустима частна жалба и постановеният от него акт е незаконосъобразен.

Обжалваният акт следва да бъде отменен и делото да се върне за произнасяне по съществото на спора.

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 856/01.12.2022 г. по гр. д. № 488/2022 г. Окръжен съд Перник.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Окръжен съд Перник за произнасяне по съществото на подадената от В. Н. Б., Е. И. Ц., Е. И. Ц. и Л. Д. В. частна жалба срещу: Определение № 2385 от 11.07.2022г., постановено по гр.дело № 6393/2021 г. по описа на Районен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3