Решение № 579 от 31.10.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Ямбол, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330102090 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба и молба уточнение , предявена от Д. Е. Л. против «ЕОС Матрикс»ЕООД с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че вземането му в размер на 1819, 20 лв., за което е издадена ЗИ и ИЛ по ч.г.р.д.№ ****/2013 год. по описа на ЯРС, предмет на ИД *****/2024 год. по описа на ЧСИ И. Х. срещу ищеца не съществува, поради погасяването му по давност.

В исковата молба и уточнението се твърди, че на 20.06.2024 год. ищецът получил ПДИ по ИД *****/2024 год. на ЧСИ И. Х.. До този момент ищецът никога не бил информиран за издадения против него ИЛ и образувани изпълнителни производства, след извършена справка , констатирал, че вземането е цедирано на настоящия ответник. Установил, че още през 2013 год. е било образувано ИД при друг ЧСИ, което получил информация, че е прекратено на 11.11.2016 год. Ищецът не бил уведомяван нито за издадения ИЛ, нито за прехвърляне на вземането по него.

Счита и, че вземането не съществува поради погасяването му по давност , т.к. след прекратяване на ИД № *****/2013 год. и до образуване на ИД *****/2024 год. е изминал период от повече от пет години.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания в срок отговор, ответникът оспорва допустимостта на иска.

Счита същия за неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.

Твърди, че в хода на предходно образуваното ИД са били поискани и предприети изпълнителни способи, с които давността е прекъсвана. Посочва, че следва да се вземе предвид ЗМДВИП. Претендира се за отхвърляне на претенцията, както и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.

Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че в полза на „ЕОС Файнънс“ООД е бил издаден ИЛ от 30.05.2013 год. по ч.гр.д. №

****/2013 за сумите – 638, 34 . – главница и разноски в размер на 25 лв.

Ищецът е представил още съобщение по ИД *****/2024 год. на ЧСИ И. Х., връчено му на 20.06.2024 год.

По искане на същия по делото е изискано и приложено в цялост горепосоченото ИД, като видно от материалите по същото ИД е образувано на 22.04.2024 год. по молба на „ЕОС Матрикс“ЕООД в качеството му на цесионер, към която е приложен издадения по ч.гр.д. № ****/2013 год. ИЛ. Към молбата е приложено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземането от 18.04.2024 год. , както и пълномощно, по силата на което цедентът „ЕОС Файненс“ЕООД упълномощава цесионера „ЕОС Матрикс“ЕООД да уведоми длъжниците по Приложение № 1 А и Приложение 1л, към договор за прехвърляне на вземания от 29.02.2016 год. за станалата цесия , на осн. чл.

99 от ЗЗД; Потвърждение за цесия.

По ИД е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в ОББ АД.На 20.06.2024 год. длъжникът е депозирал молба с искане за прекратяване на ИД, с мотива, че задължението му е погасено по давност. Същата е връчена на взискателя, който в предоставения срок е изразил становище за неоснователността й.

По искане на страните е изискано от ЧСИ К. А. с район на действие ОС – С. З. копие от ИД № ***** /2013 год. От представената от ЧСИ справка се установява, че ИД е образувано по молба на взискателя „ЕОС Файненс“ООД срещу длъжника Д. Л. въз основа на ИЛ по ч.г.р.д. № ****/2013 год. на ЯРС . По молба на взискателя от 11.11.2016 год. оригинала на ИЛ е върнат, а изпълнителното дело прекратено на 11.11.2016 год., предадено в „Архив“ и унищожено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.

Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на изпълняемото право.Съгласно ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене , в производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к. изложените в исковата молба и уточнението твърдения са основани на факти, настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила.

Така предявения иск съдът намира за допустим, предявен от и срещу надлежно легитимирана страна. По въпросите свързани с настъпилото частно правоприемство в резултат на прехвърляне на притезанието след издаване на ИЛ и наличието на активна легитимация на частния правоприемник като взискател, след доказване на цесията, липсва спор, както в доктрината, така и в практиката. Нормата на чл. 429,ал.1, предл.2 от ГПК е ясна и не поражда никакви съмнения. Касае се за законово предвидени хипотези на приемство в изпълнителния лист, а не за приемство в изпълнителния процес. Възникналата след влизане в сила на решението изпълнителна сила се разпростира и спрямо правоприемниците на страните – Определение №451/01.07.2011 2 г. по т.д. №89/2011 г. на 2 т.о. на ВКС.

Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. В настоящия казус към исковата молба, е приложено от самия ищец уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до длъжника, с което е уведомен за извършената цесия. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.

4 ЗЗД.

При това положение съдът намира, че изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени.

Основното възражение на ищеца, релевирано в ИМ е, че е изтекла погасителна давност по отношение на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №4063/2021 г., III г.о., ГК. В конкретния случай вземането е станало изискуемо след издаването на изпълнителния лист от 30.05.2013 год., поради което вземанията, описани в него/като съдебно установени/ се погасяват с изтичането на петгодишната давност,която започва да тече от горепосочената дата.

Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и 3 др., назначаването на експертиза за опреД.е на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В процесния случай към момента на образуване на изпълнително дело №***** /2013 год. на ЧСИ К. А., приложение са намирали разрешенията на ППВС №3/18.11.1980г. С Решение №170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г., на ІV г.о. и Решение №51/21.02.2019г. по гр.д. №2917/2018г. на ІV г.о. е прието, че когато се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт, тази промяна настъпва занапред. До постановяване на ТР по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от ТР №2/26.06.2015г, постановено по тълк.д. №2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Или отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване.

Така с ТР № 3/09.02.2023 год. ОСГТК на ВКС приема, че - погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В случая с образуването на 22.08.2013 год. на изпълнителното дело, давността за вземането на ответника е била прекъсната и до 26.06.2015г. давността по отношение на процесните суми е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнителното производство по изп.д.№*****/2013 год. Давността е продължила да тече след горепосочената дата и е следвало да изтече на 26.06.2020 г.

Във връзка с възраженията в отговора да се вземе предвид, че по време на течението на давностния срок е бил приет Закон за мерките и действията в извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год. – чл. 3, т.2, според който давностния срок е спрял да тече. Нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г., т.е. законовоуреденото е спиране на давностния срок за период от над два месеца. От данните по делото се установява , че ИД е било прекратено на 11.11.2016 год.

В горепосочения срок, а именно от 11.2016 год. до 22.04.2024 год. /датата на образуване на ИД *****/2024 год. на ЧСИ И. Х., с молба съдържаща искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника / не се установи същински изпълнителни действия да са били предприети от страна на всикателя , респ. ЧСИ.

Към посочената дата – 22.04.2024 год., обаче петгодишният давностен срок е бил изтекъл. В обобщение и т.к. по делото не се доказа, преди този момент да е било извършено някакво действие по принудително или доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист от 30.05.2013 год. , то поради изтеклата погасителна давност, ищецът не дължи на ответника сумите по процесния изпълнителен лист.