Решение № 91 от 19.06.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. С., 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221800600766 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.318 и сл. НПК вр. 336, ал. 1 , т.3 НПК.

С. окръжен съд, в качеството си на инстанция по въззивен контрол, е сезиран с жалба против присъда № 12/06.07.2022 г, постановена от РС-И. по НЧХД № 145/2022 г. на РС-И. и допълнение към същата, с която подсъдимият Р. Ж. Д. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.

147, ал. 1, пр. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Частично е уважен предявеният граждански иск в размер на 1500 лева, като е отхвърлен в останалата му част до 3000 лв. Присъдени са и сторените по делото разноски в размер на 412 лева, като и държавната такса върху уважената част от гражданския иск.

Присъдата се атакува като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон и недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Моли съда да отмени постановената присъда и да постанови нова оправдателна присъда спрямо Р. Ж. Д., както и да бъде отхвърлен изцяло гражданския иск като 1 неоснователен.

Липсва искане за ангажиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник – а. К., поддържа въззивната жалба с доводите, изложени в нея. Твърди се, че деянието е обективно несъставомерно, тъй като подсъдимият е търсел защита на своите права. Отправя се искане за намаляване размера на присъденото обезщетение по гражданския иск.

Повереникът адв. К. моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Намира изводите на съда за доказателствено подкрепени и обосновани, в съответствие с принципа на чл. 14 НПК. Твърди, че съдът детайлно е обсъдил възраженията на въззивника, наведени пред настоящия съд, като е достигнал до законосъобразни правни изводи. Намира присъденото обезщетение за съответно на причинените неимуществени вреди. Моли за потвърждаване на присъдата. Претендира разноски в настоящата съдебна инстанция.

С. окръжен съд, след като обсъди депозираната жалба и взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в мотивите на присъдата, поради което и настоящата инстанция не намира основания за същественото ѝ изменение или допълнение.

Въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

Частната тъжителка К. Ф. работила като лекар във Филиал за спешна медицинска помощ – гр. И.. На 12.09.2021 г. тъжителката била нощна смяна.

Дежурни лекари заедно с нея били свид. К. Д. (шофьор на линейка) и свид. М.

Д. (медицинска сестра).

Около 20:30 часа във филиала пристигнали свидетелката З. П. и подсъдимият Р. Д., които живеели на съпружески начала, заедно с 11годишната си дъщеря, която изпитвала силни болки в корема.

2

Тъжителката Ф. снела анамнеза на детето, след което трябвало да извърши преглед на корема му. Детето отказало да свали панталоните си, за да разкрие корема си. Поради това Ф. поискала съдействие от майката, но тя не направила нищо и извела детето от филиала, издърпвайки го за ръката.

Пред вратата ги чакал подсъдимият Д., с когото П. споделила съмнението си, че лекарката – д-р Ф., е пияна. Подсъдимият Д. позвънил на телефон 112 и заявил: „Има една лекарка, мисля, че е пияна, и от горе на това навиква детето ми и се кара с жена ми. Искам да се изпрати един патрул да я проверят за пиене, защото на едно момче с клечка за зъби му бръкна във венците... Много лошо се държи...“

Във връзка с подадения сигнал до ФСМП – И. били изпратени полицейските служители на РУ-И. – свидетелите С. К. и В. Т.. Д. бил поканен да присъства на вземането на пробата, но той отказал, тъй като отпътувал с П. и дъщеря си за преглед в гр. С..

В присъствието на свид. Д. и свид. Д. частната тъжителка д-р Ф. била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 ARNA с номер 0158, който отчел резултат 0.00 ‰ концентрация на алкохол.

Подсъдимият Р. Ж. Д., с ЕГН: **********, е роден на 01.01.1979 г. в гр.

И., българин, български гражданин, неженен, с начално образование, реабилитиран.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: от показанията на свидетелите П., Д., Д., К. и Т.; от писмените доказателства, приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 283 НПК – разпечатка от фискална памет на техническо средство; медицинска документация, удостоверение за трудов стаж; от приобщения по реда на чл. 284 НПК звукозапис от телефонен разговор.

Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и кореспондират на останалия доказателствен материал по делото, поради което няма основание същите да не бъдат кредитирани и от настоящия съдебен състав.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд се солидаризира напълно с направените 3 фактически изводи от страна на първата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил изцяло събраните доказателства, поотделно и съвкупно, като не са допуснати нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата.

Същите са обсъждани съгласно тяхното действително съдържание и взаимовръзка. По несъмнен начин е установено, че подсъдимият е изрекъл именно инкриминираните с тъжбата реплики, като е заявил, че тъжителката е била пияна, което се установява от приобщения по делото звукозапис и се потвърждава косвено от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. От друга страна, без съмнение е обстоятелството, че частната тъжителка не е била употребила алкохол, поради което отправеното от подсъдимия твърдение, че тъжителката е била пияна, безспорно следва да се оцени като неистинно. Следователно възраженията на защитника, изразяващи упрек към доказателствения анализ на първия съд, са неоснователни.

При така установената фактическа обстановка, първата инстанция напълно обосновано е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият Р. Ж. Д. е осъществил престъплението по чл. 147, ал. 1, НК. От обективна страна е установено, че подсъдимият е разгласил позорно обстоятелство за тъжителката К. Ф., като е заявил, че същата е била пияна по време на работа. Това твърдение е изцяло неистинно, като е било възприето от страна на множество лица.

За да е осъществено престъплението клевета от субективна страна, е необходимо деецът да съзнава, че разгласява позорящо за пострадалото лице обстоятелство. Интелектуалният момент съдържа представа, че изнесената информация за проявата на пострадалия е от естеството да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена оценка, като във волево отношение деецът пряко цели или допуска настъпването на общественоопасния резултат, но се отнася безразлично към него. В настоящия случай правилно е установил първоинстанционният съд, че деянието е извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл.

Действително подсъдимият Д., макар да не е бил убеден в действителното положение, е решил да разгласи позорящото обстоятелство, че тъжителката е пияна, без дори да е осъществил контакт с нея, за да провери истинността на твърдяното. Следователно, налице са всички елементи от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК.

4

В отговор на възраженията, поддържани от защитника, следва да се отбележи, че действително в практиката си Европейския съд по правата на човека застъпва принципа, че „длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват - във връзка с изпълняваните от тях обществени функции” и макар тъжителката д-р Ф. да не е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, то същата безспорно упражнява обществени функции, свързани с опазване здравето на гражданите. В тази връзка и медицинските лица могат да бъдат обект на критика от страна на гражданите, но правото на последните не следва да се упражнява произволно и неограничено. Установено е по несъмнен начин по делото, че подсъдимият не се е позовал на действителни обстоятелства, свързани с нарушения на трудовата дисциплина от тъжителката, а е целял да повлияе на обществената оценка на личността на д-р Ф., както правилно е подчертал първоинстанционният съд. Дори да е било проявено лошо, неучтиво отношение от страна на частната тъжителка към пациент, то би могло да е укоримо и се установява и предотвратява по различен ред. Като е съобщил за обстоятелства, които не са истинни, а именно че тъжителката е пияна, подсъдимият Д. е изнесъл едно позорящо обстоятелство, като е допускал, че същото е неистинно. В мотивите си съдът е дал аргументирани отговор и на всички останали възражения, поддържани пред настоящата инстанция, като въззивният съд няма какво да допълни към изложените съображения.

Първостепенният съд е преценил правилно наличието на предпоставките по чл. 78а НК, като имайки предвид, че е наложил наказание глоба в минимален спрямо предвидения в нормата размер, то същото следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно е ангажирана деликтната отговорност на подсъдимия Д. по реда на чл. 45 ЗЗД. Реализиран е изцяло фактическият състав на непозволеното увреждане като от доказателствата по делото се установяват предпоставките: деяние, противоправност на това деяние, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Настъпилите неимуществени вреди за тъжителката Ф. са резултат от деянието на подсъдимия - тъжителката и нейното добро име и достойнство са били засегнати от разгласеното невярно обстоятелство, като Ф. е изпитала 5 негативно емоционално преживяване, неудобство от случката.

Имайки предвид горното, а така също и липсата на други по-сериозни последици, които да са настъпили за частната тъжителка, то настоящият съдебен състав намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди е отмерено правилно от първостепенния съд - в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и при съобразяване на всички конкретни обстоятелства по делото съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд на РБ.

Правилно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК с присъдата си районният съд е възложил на подсъдимия Д. разноските по делото.

Предвид направеното искане от повереника на частния тъжител и представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие от 02.04.2023 г. и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Р.

Д. следва да бъде осъден да заплати на частната тъжителка направените от нея разноски за адвокатска защита пред настоящата съдебна инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева.

При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид посочените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 НПК, вр. чл. 338 от НПК‚ С. окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12 от 06.07.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 145/2022 г. по описа на Районен съд – И..

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Р. Ж. Д., с ЕГН:

6

**********, ДА ЗАПЛАТИ на частната тъжителка К. Ф. Ф., с ЕГН:

**********, направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред С. окръжен съд в размер на 400 /четиристотин/ лева.