Решение № 462 от 19.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Диана Василева при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора А. Г. С. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно административно наказателно дело № 20231100606626 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивен протест от прокурор при СРП срещу Решение от 06.10.2023г. по НАХ дело №5389/2023г. по опис на Софийски районен съд, 11 състав, Н.О.

С решението обвиняемият Д. А. Д. е признат за невинен и на осн. чл. 304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

С протеста се твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като са събрани убедителни доказателства за авторството на деянието и вината у обвиняемия за извършване на деянието. Иска се оспореното решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като въззивният съд определи по справедливост наказанието.

Постъпил е допълнителен протест, с който са подкрепени доводите и 1 исканията от първоначалния. Излагат се твърдения за нарушения, свързани с формирането на вътрешното убеждение на съда, допуснати при събирането и проверката на доказателствата и изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като съдът бил допуснал едностранчиво и непълно тълкуване на доказателствата. Оспорва се преценката на районния съд, че според изложената от прокуратурата фактическа обстановка по повдигнатото обвинение, регламентираният в закона 30 дневен срок при начална дата 26.04.2016г. и спазване на правилата на чл. 183, ал. 2 от НПК изтичал на 26.05.2016г. Поддържа се, че от началната дата на спиране на плащанията 26.04.2016г. за обвиняемия е възникнало задължението в 30 дневен срок от спиране на плащанията да поиска от надлежния съд да открие производство по несъстоятелност. Изчислено в дни, 30 дневният срок изтичал в края на последния му ден 25.06.2016г. Наказателната отговорност за неизпълнение на задължението възниквала от следващия ден 26.06.2016г. Поддържа се също, че съдът неправилно бил интерпретирал доказателствата във връзка с изготвената съдебно-счетоводна експертиза с оглед извода му, че отпреди 25.04.2016г. дружеството вече е било декапитализирано. В този случай, според представителя на обвинението, съдът е следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, съгласно изискването на чл. 378, ал. 3 от НПК. Прокурорът оспорва и изводите на съда за субективна несъставомерност на деянието с оглед показанията на свидетелката Йорданова, осъществила счетоводното обслужване на дружеството, според които предала цялата счетоводна документация на обвиняемия още на 12.03.2016г. и била уведомявала обвиняемия за натрупаните задължения. Иска да се отмени протестирания съдебен акт, като обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

В съдебно заседание прокурорът от СГП е поддържал протеста.

Защитникът на обвиняемия Д. адв. Г. оспорва въззивния протест с допълнението му, а обвиняемият е подкрепил изложеното от защитника си.

След констатация от съда за изтичане на погасителната давност за наказателното преследване по обвинението по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, по реда на чл. 24, 2 ал. 2 от НПК обвиняемият и защитника му са взели отношение по въпроса дали да се продължи наказателното производство, като са заявили, че желаят да се ползват от изтеклата абсолютна погасителна давност и молят съда да прекрати наказателното производство по повдигнатото обвинение.

В заключителната си пледоария прокурорът приема, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на погасителната давност за наказателното преследване. Изложеното е заявено и в пледоария на защитника, в която излага аргументи срещу доводите, посочени във въззивния протест. Същата процесуална позиция е заета и в последната дума на обвиняемия.

Въззивният съд, след като прецени доводите, изложени във въззивния протест, допълнението към него, а също и изложеното от страните в хода на съдебното производство и събраните доказателства, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери че същият следва да бъде отменен, а наказателното производство по делото прекратено на осн. чл. 334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

За обвиняемия Д. е повдигнато обвинение за извършено от него деяние на 26.05.2016г., което държавното обвинение е квалифицирало като престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5 000 лв.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща института на абсолютната погасителна давност, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, предвиждащ изключване по давност на наказателното преследване, когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, но не повече от три години, по аргумент от чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, съдът намира, че наказателното преследване за това престъпление се е погасило по давност, тъй като срокът за настъпване на абсолютната погасителна давност е започнал да тече на 26.05.2016г. и е изтекъл на 26.12.2023г., а имено след изтичане на седем години и шест месеца от датата на извършване на деянието, тъй като е изтекъл срок, превишаващ с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК.

Ето защо и с оглед изложеното и заявеното от обвиняемия и защитника му желание пред въззивния съд наказателното производство да не 3 продължава, а да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност, въззивният съд намери наличието на основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл. 334, т. 4 от НПК и прекратяване на наказателното производство.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 1, т.

3, във вр. с чл. 81, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 378, ал. 5 от НПК, СГС, НО, VII въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 06.10.2023г. по НАХД №5389/2023г. по опис на Софийски районен съд, 11 състав, Н.О.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ВАНД №6626/2023г. по опис на Софийски градски съд, Н.О., VII въззивен състав.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

И

НЕ

ПОДЛЕЖИ

НА

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4