Решение № 230 от 28.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 209/2025
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 28.07.2025
- В сила
- 28.07.2025
- Състав
- Димитър Миков Христов, Анна Тодорова Трифонова, Трифон Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за обществените поръчки
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 398, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 398, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 230 гр. С.З., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър М. Христов
Членове:
Анна Т. Трифонова
Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20255501000209 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „З.А.Д.Д.Б.Ж.З. АД срещу решение № 322 на Районен съд - С.З., постановено по гдр.. № 5490/2024г., с което „Д.Б.: Ж.З.“ АД е осъдено да заплати на Областна дирекция на МВР, гр. С.З. сумата от 633,03 лв. /шестстотин тридесет и три лева и три стотинки/ представляваща неустойка за частично неизпълнение уговорена в чл. 32, ал. 2 от договор № УРИ:349р41047/19.12.2022 г. и обезпечена със застрахователна полица № BG/0501/22/000002501 /удължена със застрахователна полица № BG/0501/23/000001204 и застрахователна полица № BG/0501/23/000002307 и мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 33,07 лв. за периода 27.07.2024 г. – 11.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2024 г.
Във възввината жалба са наведи доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, изложени са съображения и оплаквания в жалбата, направено е искане да се отмени обжалваното решение изцяло и се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. Претендират се сторените разноски по делото.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно, изложени са подробни аргументи в тази връзка, направено е искане да е отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение. Не са направени нови доказателствени искания.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението в обжалваната част съдът намира следното:
Районният съд се е произнесъл по главни искове с правно основание чл.
405, ал. 1 вр. чл. 398, ал. 4 вр. чл. 429, ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането /КЗ/ и искане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .
Искът с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 398, ал. 4 вр. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата от 907,20 лв. представляваща неустойка за забава уговорена в чл. 32, ал. 1 от договор № УРИ:349р-41047/19.12.2022 г. и обезпечена със застрахователна полица № BG/0501/22/000002501 /удължена със застрахователна полица № BG/0501/23/000001204 и застрахователна полица № BG/0501/23/000002307 и мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 47,40 лв. за периода 27.07.2024 г. – 11.12.2024 г. е отхвърлен като неоснователен. Въпреки изрично заявеното във въззивната жалба искане за отмяна на първоинстанционното решение в цялост, в тази част решението не е предмет на въззивната проверка, поради липса на правен интерес от обжалване в тази част.
С оглед направеното уточнение, спорният въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е дали неустойката за частично неизпълнение е 2 обхваната от застрахователния договор, или същата представлява изключен риск.
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между „Р.П.С.“ ЕООД и Областна дирекция на МВР, гр. С.З. е сключен договор за обществена поръчка № УРИ:349р-41047/19.12.2022 г. с предмет: „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОД на МВР С.З.“. Съобразно клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора, изпълнителят представил гаранция за изпълнение под формата на застраховка „Гаранции“, сключена със „З.А.Д.Д.Б.Ж.З. АД , с бенефециент ОД на МВР С.З. - застрахователна полица № BG/0501/22/000002501 /удължена със застрахователна полица № BG/0501/23/000001204 и застрахователна полица № BG/0501/23/000002307/, обезпечаваща изпълнението на договора, със срок на валидност до тридесет дни след срока за изпълнение на договора и покритие 5% от стойността на договора без ДДС - 3023,58 лв.
В случай на неизпълнение, съгласно чл. 26, ал. 3 и чл. 27, ал. 2 от договора, гаранцията за изпълнение се задържа и/или усвоява изцяло, като с клаузата на чл. 26, ал. 3 от договора изрично е предвидено, че възложителят има право да приспадне от гаранцията дължимите му неустойки в резултата на забавено изпълнение на задълженията по договора.
„Р.П.С.“ ЕООД не изпълнил задълженията си по договора в срок, поради което с писмо от 13.12.2023 г. е уведомен, че считано от 04.12.2023 г. е в забава и при наличие на повече от 30 дни на тази забава договорът ще бъде прекратен.
До Д.Б.: Ж.З. АД е подадено уведомление, изх. № УРИ:34900029520/07.12.2023 г., с което е уведомено, че при наличие на забава повече от 30 дни договорът ще бъде прекратен и ще бъде пристъпено към усвояване на гаранцията. С последващи писма застрахователят изискал представянето на допълнителни документи и информация. С уведомление от 14.05.2024 г. е застрахователното дружество посочило, че няма да определени застрахователно обезщетение, като по повод на това писмо Областна дирекция на МВР, гр. С.З. е възразило. В резултат на това възражение ответникът отново изискал документи и ищецът е предоставил допълнителна информация, вкл. протокол от 20.03.2024 г. от който се установява, че са извършени СМР на стойност 64 969,52 лв. с ДДС. Частичното неизпълнение 3 се изчислява на 7596,40 лв., която сума възложителят получил от застрахователя. Видно от писмо № 3654/27.07.2024 г. е отказано изплащане на неустойки по договор за обществена поръчка № УРИ:349р-41047/19.12.2022 г., общо в размер на 1540,23 лв., в т.ч. неустойка за частично неизпълнение в размер на 633,03 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Застраховка "Гаранция за изпълнение" е предвидена като възможност в Глава XIII, Раздел I от ЗОП, чл. 111 от ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят може да изиска от определения изпълнител да предостави гаранция, която да обезпечи изпълнението на договора за обществена поръчка и/или на авансово предоставените средства по договора. Предвидената гаранция за изпълнение и нейният процент се посочват в обявлението/поканата за откриване на процедурата, като участникът, избран за изпълнител, сам определя формата, в която да я представи на възложителя /парична сума, банкова гаранция, застраховка/. При застраховката "Гаранция за изпълнение" се застрахова риска от финансови загуби и/или допълнителни разходи във връзка с неизпълнението по конкретен, посочен в застрахователната полица гаранционен договор. Гарантира се изпълнението на договорните задължения на отговорното лице по договора, като гаранцията за изпълнение служи и като неустойка при пълно или некачествено изпълнение, в зависимост от договореното между страните в договора.
(решение № 50091/ 05.10.2023 г., постановено по т.д. № 1179/2022 г.на ВКС, първо т.о.)
В настоящия случай страните са обвързани от договор за застраховка "Гаранции", по който застраховател е Д.Б.: Ж.З. АД, а ползващо се лице от застраховката е Областна дирекция на МВР, гр. С.З., когото нормата на чл.
398, ал. 4, вр. чл. 380 КЗ овластява да претендира застрахователното обезщетение. Срокът на застраховката е от 13.01.2026 г. до 04.01.2024 г., а обхватът на застрахователното покритие произтича от очертания в договора застрахователен риск – виновно неизпълнение на договорни отношения между застрахования и бенефициента или от съответната законова уредба, от което възникват задължения за плащане на претендираните суми в полза на бенефициента. Лимитът на отговорност е в размер на вписаната в полицата 4 застрахователна сума – 3 023,58 лв.
По делото не се спори, а и от представения протокол от 20.03.2024 г. се установява частично и забавено изпълнение на уговорената работа, поради което същият е развален. Тъй като неизпълнението не се дължи на обективна причина, то същото се явява виновно и поради това съставлява застрахователно събитие.
Не е налице посоченото основание за изключване на отговорността на застрахователя. Видно от самите застрахователни полици, същите са сключени във връзка с договор за обществена поръчка № УРИ:349р-41047/19.12.2022 г. с предмет: „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОД на МВР С.З.“. В този смисъл немислимо и правно необосновано е тази уговорка да се разглежда отделно от уговорките на договора, за обезпечаване на който е сключена конкретната застраховка „Гаранции“. Противоречието между индивидуални уговорки и Общи условия, на които се позовава въззиваемия, съобразно императива на чл. 348, ал. 1, изр. Трето от КЗ, следва да се реши в полза на индивидуалните уговорки, т.е. същите имат предимство.
С оглед изложеното, не са налице условия, които да препятстват и да изключват възникването и съществуването на вземането на ищеца за застрахователната сума, поради което исковата претенция за заплащане на застрахователното обезщетение, което служи като гаранция по договора в претендирания размер е основателна и доказана.
Поради съвпадане на изводите на първата и настоящата инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
От данните по делото се установява, че въззиваемия се представлява от юрисконсулт. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 100 лв.
С оглед изхода на делото Д.Б.: Ж.З. АД следва да заплати на Областна дирекция на МВР, гр. С.З. разноските по делото в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 322/08.04.2025 г., постановено по гр.д. № 5490/2024г. на Районен съд - С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж.З.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., **** да заплати на Областна дирекция на МВР, гр. С.З., ****, ЕИК: **** сумата 100 лв. - разноски във въззивното производство Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6