Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 22.05.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1001/2021
Вид
Решение № 156
Подписан
22.05.2025
В сила
10.07.2025
Състав
Давид Любенов Сукалински

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.39 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Разлог, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Гр. дело № 20211240101001 по описа за 2021 година

Производството по настоящото гр. д. №1001/2021 г. по описа на Рг.РС е образувано по ИМ, предявена от „ОТПФ.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес г.С., р.„О.“, б.“К.А.Д.“№19, е.2, представлявано от И.Г.Д.-М. – ИД, ч/з юрк. Р.М.М., против В.Б.П.-Б., с ЕГН*, г.Р., у.“С.С.К.М.“№6, с която е предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.92, във вр. чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.430 от ТЗ, за признаване за установено със силата на присъдено нещо по отношение на ответника В.Б.П.Б., с ЕГН*, съществуването на вземания на „ОТПФ.Б.“ЕАД, за който са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 11.10.2018 г. и ИЛ от 11.10.2018 г. издадени по ч. гр. д. №1124 от 2018 г. по описа на Рг.РС, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ от 10.11.2014 г. включващи сумата от 494.76 лева - изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва в/у нея, считано от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 273.46 лева - договорна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., сумата от 17.99 лева - санкционна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г. и сумата от 227.99 лева – заемни такси.

В ИМ се твърди, че на 10.11.2014 г. м/у „Б.ДСК“ЕАД като кредитор, и В.Б.П., с ЕГН*, като кредитополучател, е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ, по силата на който „Б.ДСК“ЕАД е предоставила на В.Б.П. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 1`000.00 лв., с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95% годишно или 0,06% на ден. В горепосочения договор е определена месечна падежна дата, а именно всяко 20-то число от текущия месец. Неразделна част от Договора е Погасителен план, изчисленията по които са направени при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло в срок от 1 г. и ще се погасява на 12 равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края на срока, както и че кредита ще се издължава да края на срока на Договора.

Сочи се, че на 18.12.2017 г., срокът на действие на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ, сключен м/у страните по делото на 10.11.2014 г. е изтекъл. От този момент с изтичането на срока на договора е настъпила и изискуемостта на цялото задължение. Твърди се, че на 05.09.2018 г., кредитът вече е изискуем на краен падеж, но сумите по него са останали непогасени, поради което Кредиторът „Б.ДСК“ЕАД е 1 пристъпил към принудително събиране на вземането си по съд. ред, подавайки Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, с/у кредитополучателя. В този смисъл е образувано и приложеното към настоящото дело ч. гр. д. №1124 по описа на Рг.РС за 2018 г., по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Б.ДСК“ЕАД, Заповед за изпълнение и ИЛ за общата сума от 1`014,20 лева, от които сумата от 494.76 лева изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва в/у нея, считано от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 273.46 лева - договорна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., сумата от 17.99 лева - санкционна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г. и сумата от 227.99 лева – заемни такси.

В ИМ се посочва, че на основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и ИЛ по ч. гр. д.№1124/2018 г. по описа на Рг.РС, по молба на “ОТПФ.Б.”ЕАД, с/у длъжникът В.Б.П./Б., с ЕГН*, е образувано ИД №1166/2018 г. по описа на ЧСИ-Г.Ц., peг.№702 на КЧСИ, с район на действие Бл.ОС.

На 13.12.2019 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания, „Б.ДСК“ЕАД е прехвърлила на от „ОТПФ.Б.“ЕАД, вземането произтичащо от сключения м/у „Б.ДСК“ЕАД и В.Б.П., с ЕГН*, като кредитополучател, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ – сключен на 10.11.2014 г.

Видно от приложенията към ИМ, ищецът по силата на изрично пълномощно предоставено от „Б.ДСК“ЕАД, е уведомил писмено длъжника/ответника за прехвърлянето на горепосоченото вземане.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо по отношение на ответника В.Б.П.-Б., с ЕГН*, съществуването на вземания на „ОТПФ.Б.“ЕАД, за който са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 11.10.2018 г. и ИЛ от 11.10.2018 г. издадени по ч. гр. д. №1124 от 2018 г. по описа на Рг.РС, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ от 10.11.2014 г. включващи сумата от 494.76 лева - изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва в/у нея, считано от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 273.46 лева - договорна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., сумата от 17.99 лева - санкционна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г. и сумата от 227.99 лева – заемни такси.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не е представен писмен отговор.

В СЗ ищецът се представлява от ст. юрк. Р.М., която изразява мотивирано становище по съществото на делото. В СЗ ответницата се представлява от назначения особен представител - адв. Н.С. от АК-Б., който оспорва иска по съображения за ненадлежно съобщаване на цесията.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

М/у В.Б.П., с ЕГН*, в качеството й на кредитополучател, и „Б.ДСК“ЕАД в качеството на кредитор, е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ, по силата на който „Б.ДСК“ЕАД е предоставила на В.Б.П. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 1`000.00 лв., с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95% годишно или 0,06% на ден. В горепосочения договор е определена месечна падежна дата, а именно всяко 20-то число от текущия месец.

Неразделна част от Договора е Погасителен план, изчисленията по които са направени при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло в срок от 1 г. и ще се погасява на 12 равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края на срока, както и че кредита ще се издължава да края на срока на Договора. Погасителният план съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските м/у различните неизплатени суми, като е посочено лихвен процент, р-рът на погасителната вноска, датата на 2 плащане, каква част от същата представлява главница и каква лихва, наред с горното посочени са общо дължими вноски, общо дължима лихва и размер на главницата.

В чл.1, ал.1 от Договора е уговорено, че кредитната карта се издава и ползва при спазване на Условията за този вид кредит и Общите условия по договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Б.ДСК, който представляват неразделна част от договора и са приети от ответника с подписването им.

В чл.25, ал.2, Глава VII, „К.“ от Общите условия е уговорено, че срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата, като съгласно чл.17, ал.1, Глава V, банката е издала горепосочената кредитна карта със срок на валидност 3 г.

В чл.84, ал.1, Глава ХХ, „Срок на договора. Прекратяване. Срок на валидност на картата“ от Общите условия е уговорено, че договора се сключва със срок на действие, съвпадащ със горепосочения срок на валидност на картата.

На 18.12.2017 г., срокът на действие на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ, сключен м/у страните по делото на 10.11.2014 г. е изтекъл. От този момент с изтичането на срока на договора е настъпила и изискуемостта на цялото задължение.

На 05.09.2018 г., кредитът вече е изискуем на краен падеж, но сумите по него са останали непогасени, поради което Кредиторът „Б.ДСК“ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съд. ред подавайки Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, с/у кредитополучателя.

По делото е приложено ч. гр. д. №1124 по описа на Рг.РС за 2018 г., по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Б.ДСК“ЕАД Заповед за изпълнение и ИЛ за общата сума от 1`014,20 лева, от които сумата от 494.76 лева, за изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва в/у нея, считано от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 273.46 лева - договорна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., сумата от 17.99 лева - санкционна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г. и сумата от 227.99 лева – заемни такси. На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и ИЛ по ч. гр. д. №1124/2018 г. по описа на Рг.РС, по молба на “ОТПФ.Б.”ЕАД, с/у длъжникът В.Б.П./Б., с ЕГН*, е образувано ИД №1166/2018 г. по описа на ЧСИ-Г.Ц., peг.702 на КЧСИ, с район на действие Бл.ОС.

На 13.12.2019 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания „Б.ДСК“ЕАД е прехвърлила на от „ОТПФ.Б.“ЕАД, вземането произтичащо от сключения м/у „Б.ДСК“ЕАД и В.Б.П., с ЕГН*, като кредитополучател, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ – сключен на 10.11.2014 г.

По делото е приложено Уведомително писмо от „ОТПФ.Б.“ЕАД, адресирано до ответника В.Б.П., с което я уведомяват, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.12.2019 г., „Б.ДСК“ЕАД е прехвърлило на „ОТПФ.Б.“ЕАД, всички свои вземания с/у нея, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ от 10.11.2014 г., като няма данни уведомлението да е получено преди подаване на ИМ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим и основателен.

Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. По делото се установи, че в полза на ищеца „ОТПФ.Б.“ЕАД, с/у ответницата В.Б.П., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и ИЛ за общата сума от 1`014,20 лева, от които сумата от 494.76 лева - изискуема главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ сключен на 10.11.2014 г., ведно със законната лихва в/у нея, считано от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 273.46 лева - договорна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г., сумата от 17.99 лева - санкционна лихва за периода от 27.03.2017 г. до 04.09.2018 г. и сумата от 227.99 лева – заемни такси.

3

Кредитната карта е била изискуема на краен падеж. Датата на настъпване на изискуемостта е 18.12.2017 г., като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено след настъпилата изискуемост. Ищецът „ОТПФ.Б.“ЕАД е придобил вземанията по посочения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта по силата на сключен с „Б.ДСК“ЕАД, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.12.2019 г. От момента на постигане на съгласие м/у страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/ придобива вземането на стария кредитор /цедент/. За да произведе действие цесията спрямо длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор, но е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД.