Определение № 1068 от 24.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. Стара Загора, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500617 по описа за 2025 година Обжалвано е определение № 2164 от 25.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 2968/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради наличието на преюдициален спор по гр.д.№ 1678/2025г., РС- Ст.Загора.

Частната жалбоподателка М. К. Щ., счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и твърди, че съгласно чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС - София и задължителните указания по приложението на закона в мотивите към т.1 на ТР № 1/2017г. от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС - София връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК от ГПК, била обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги била конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касаела допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполагала различия в преценките на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразявала в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и наличие на акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променял абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът бил длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е 1 видът му и кога било образувано, актът по което следвал да бъде зачетен от съда по обусловения иск, с оглед разпоредбите на чл.297- 298, чл.300, чл.302 от ГПК, била абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.“ В конкретния случай, гр.д.№ 2968/2022г. по описа на РС- Ст.Загора било образувано по повод искова молба от С. и М. У. срещу ч.жалбоподателка за делба на процесния недвижим имот. Исковата молба била вписана, а по делото по първата фаза с Решение № 1062/09.12.2022г. била допусната делба между страните върху процесния недвижим имот, находящ се в гр.С.З., ***, като ч.жалбоподателка заявила своята възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК. Съдебното дирене във втора фаза на делбата приключило и делото било обявено за решаване. Поради извършени от ищците разпоредителни действия с идеалните части от процесния имот, след влизане в сила на решението по допускане на делбата и докато производството по извършването й е било спряно по желание на страните, били заведени искове с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС срещу ищците по настоящето дело и „Т.Ф.“- ООД, като било образувано гр.д.№ 1678/25г. по описа на РС- Ст.Загора. Счита, че не са налице предпоставките, визирани в чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на настоящето производство, за което излага подробни съображения. Иска се въззивният съд да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение и да върне делото за постановяване на решение по съществото на иска.

Ответниците по частната жалба М. И. У. и С. Г. У. – Г., не представят свой писмен отговор на ч.жалба.

Въззивният съд, като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, и като взе предвид събраните до момента доказателства, приложимото по казуса материално и процесуално право и задължителната практика на ВКС по аналогични казуси, намери за установено следното:

Частната жалба се явява основателна, тъй като производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на С. Г. У. и М.

И. У. срещу М. К. Щ. по иск за делба с правно основание по чл.34 от ЗС. С Решение № 1062/09.12.2022г. по настоящото дело РС е допуснал съдебна делба между С. Г. У., М. И. У. и М. К. Щ., върху процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка петстотин и четиринадесет, точка, триста тридесет и три, точка едно, точка пет), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 01.03.2022г., с адрес: гр.С.З., ***, намиращ се на етаж три в сграда с идентификатор №*** (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка петстотин и четиринадесет, точка, триста тридесет и три, точка едно), разположена в поземлен имот с идентификатор №*** (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка 2 петстотин и четиринадесет, точка, триста тридесет и три), с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ: 82.96 кв.м. (осемдесет и две цяло деветдесет и шест стотни квадратни метра), прилежащи части: мазе 13,53 кв.м. (тринадесет цяло петдесет и три стотни квадратни метра), мазе 10,92 кв.м. (десет цяло деветдесет и две стотни квадратни метра), таван 10,44 кв.м. (десет цяло четиридесет и четири квадратни метра), таван 11,58 кв.м. (единадесет цяло петдесет и осем квадратни метра), при съседни самостоятелни обекти в сградата:

На същия етаж:

№***;

Под обекта:

№***; Над обекта: няма; заедно с 1/12 (една дванадесета) идеална част от поземлен имот с идентификатор №*** (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка петстотин и четиринадесет, точка, триста тридесет и три), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 01.03.2022г., с адрес: гр.С.З., ***, площ 463 кв.м. (четиристотин шестдесет и три квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план: 1562, квартал 32, парцел IV, съседи:

№***,

№***,

№***,

№***; заедно с 1/12 ид.част от стълбищна клетка, две тераси, тераса към стълбищна клетка, както и по 1/12 ид.част от коридор в сутерена, от антре, от антре в таванския етаж, и 1/12 ид.част от всички останали общи части на жилищната сграда, съгласно чл.38 от ЗС, който по документ за собственост представлява: Западен апартамент № 5, находящ се на трети етаж, от масивна триетажна жилищна сграда, построена в дворно място, цялото от 437 кв.м., находящо се в гр.С.З., ***, съставляващо УПИ IV-1562 в квартал 32 по плана на града, при граници на дворното място: улица и ПИ III-1561, VIII1563, V-1564, 1565, 1566, който апартамент е със застроена площ от 82,96 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна, две антрета, две тераси, при граници на апартамента: от север улица, от запад и юг - двор, от изток - апартамент на И.М., заедно с мазе в сутерена с площ 13,53 кв.м., при граници: от север - улица, от юг - коридор, от запад - мазе на Д.К., от изток - мазе на Ж.С., заедно с мазе в сутерена с площ от 10,92 кв.м., при граници: от север - коридор, от юг - двор, от изток - мазе на Ж.С., от запад - мазе на Д.К., заедно с таван на таванския етаж с площ 10,44 кв.м., при граници: от север - улица, от запад - двор, от юг - таван на Д.К., от изток - таван на М.У., заедно с таван на таванския етаж с площ 11,58 кв.м., при граници: от север - улица, от запад - таван на М.У., от юг - таван на Д.К., заедно с 1/12 ид.част от стълбищна клетка, две тераси, тераса към стълбищна клетка, както и по 1/12 ид.част от коридор в сутерена, от антре, от антре в таванския етаж, както и 1/12 ид.част от всички останали общи части на жилищната сграда, съгласно чл.38 от ЗС; при квоти: 1/6 ид.част за С. Г. У., 1/6 ид.част за М. И. У. и 4/6 ид.части за М. К. Щ.. Производството е във втората 3 фаза на извършване на самата делба.

Във втората фаза на делбата били представени доказателства за разпореждането на ищците с идеалните им части от съсобствения имот в полза на трето за съсобствеността лице- търговския субект „Т.Ф.“- ООД. Във връзка с това разпореждане от страна на М. К. Щ. била подадена искова молба, с която били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС срещу С. Г. У., М. И. У. и „Т.Ф.“- ООД, в която се твърди, че на 23.12.2024г. първите две ответници сключили привиден договор за дарение на 1/12 ид. част от горепосочения недвижим имот с третия ответник, като в действителност договорът бил такъв за продажба. На 27.12.2024г. първите две ответници продали на третия ответник 39/120 ид. части от гореописания процесен недвижим имот. С исковата молба М. К. Щ. моли съда да прогласи за нищожен сключения привиден договор и да допусне на основание чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване на 1/3 ид. част от апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който апартамент е предмет на делбата по настоящото дело. На основание тази искова молба било образувано гр. д.

№1678/2025г. по описа на РС- Ст.Загора.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. С оглед целта на делбеното производство, а именно ликвидиране състоянието на съсобственост по отношение на определена съвкупност от имущества, съдебната практика безспорно приема, че производството по чл.33 от ЗС за изкупуване на идеална част от имот, предмет на делбеното производство, е преюдициално по отношение на делото за делба, тъй като правната промяна, която в производството по чл.33, ал.2 от ЗС се претендира, касае действителното съществуване на съсобственост по отношение на процесния недвижим имот. В практиката на ВКС се приема, че независимо от това дали искът по чл.33, ал.2 от ЗС е предявен преди иска за делба или не, решението, постановено в производството по чл.33, ал.2 от ЗС ще има значение за правилното решаване на въпроса дали въобще е налице съсобственост между страните по отношение на разглежданите имоти, като в този смисъл са относимите по идентични казуси Определение № 4449/29.12.2022г. по ч.гр.д.№ 3907/2022г. на I г.о. на ВКС; Определение № 296/06.07.2010г. по ч.гр.д.№233/2010г. на II г.о. на ВКС и др./. Макар цитираните съдебни актове да третират преюдициалност на производството по чл.33, ал.2 ЗС по отношение на първата фаза на делбата, настоящият състав счита, че такава е налице и по отношение на цялото производство по делба/включително и относно втората й фаза/, тъй като в случай, че се постанови изкупуване на идеалните части от имота по реда на чл.33, ал.2 от ЗС, то ще отпадне правния интерес на страните от воденето на делото за делба, поради липса на съсобственост. Поради тази причина РС спрял, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по висящото гр.д.№ 4

2968/2022г. по описа на РС- Ст.Загора до приключване на другото гр.д.№ 1678/2025г. по описа на същия първоинстанционен РС- Ст.Загора с влязъл в сила съдебен акт.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания, провери допустимостта и основателността й, и взе предвид относимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 1- седмичен срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, в законовата писмена форма, поради което се явява процесуално допустима.

Разпечатката съдържа 29 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4e17826-c672-4604-94d5-551e0e818915