Решение № 5726 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5726 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110131563 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. С. Й. срещу ..., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 НК по ДП ЗМ № 225ЗМК-259/2015г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр.№ 2183/2015г. по описа на СРП, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановената оправдателна присъда – 30.07.2021г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем по ДП ЗМ № 225ЗМК-259/2015г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр.№ 2183/2015г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Срещу него е бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 10036/2015г. по описа на СРС, НО, 5 с-в, по което с присъда от 7.05.2019г. е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието било отложено за срок от три години. Присъдата е била потвърдена с решение от 13.11.2019г. на СГС, НО, VII въззивен с-в, по ВНОХД № 3084/2019г., което по подадена от ищеца молба за възобновяване на производството било отменено с решение от 12.08.2020г. на САС, НО, 8 с-в, по НД № 554/2020г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С присъда от 14.07.2021г. по ВНОХД № 3177/2020г. на СГС, НО, XVII въззивен с-в, влязла в сила на 30.07.2021г., ищецът бил признат за невиновен и изцяло оправдан по обвинението. Излага, че незаконното му наказателно преследване, продължило почти шест години и половина, му причинило силно негативни психически преживявания. Изпитвал усещания за страх, тревожност, потиснатост, чувство на неудобство пред роднини, познати и 1 съседи, били злепоставени авторитета и доброто му име. По тези съображения ищецът претендира за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените му вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Намира за недоказани твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, както и възразява, че не се установява сочените вреди да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва иска и по размер, като поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е несъразмерно с подлежащите на репариране вреди. С тези доводи моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото материали се установява, че на основание чл. 212, ал.

2 НПК и по сигнал на .... срещу Р. С. Й. до 01 РУ-СДВР за нанесени му удари по дясната ръка е образувано ДП ЗМ № 225ЗМК-259/2015г., пр.пр.№ 2183/2015г. по описа на СРП. Съгласно данни от протоколи от 30.01.2015г. са извършени действия по разследването, като са разпитани свидетелите ...., Мария Светославова Рашкова и Йорданка Трендафилова Рашкова и е изготвена съдебно-медицинска експертиза.

Установява се, че въз основа на заповед с рег.№ 22533166/екз 4 от 2.02.2015г. на МлР Галя Николова Р. С. Й. е задържан в 01 РУ-СДВР на 2.02.2015г. и е освободен на същия ден в 17:00 часа. С постановление от 2.02.2015г. на ищеца е повдигнато предварително обвинение за това, че на 26.01.2015г. около 12:15 часа, в гр. София, до ЖП прелез, между ул. „511-та“ и Източната тангента, като е нанесъл удари с дървена палка в областта на дясната ръка на ...., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа и втора киткови кости на дясна ръка и създаваща „трайно затруднение на движението на горния десен крайник“, представляващо престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 1 НК. Постановлението за привличане като обвиняем е предявено на ищеца на 2.02.2015г., като по отношение на него е взета мярка за неотклонение подписка. Извършени са действия по разследването с неговото участие, като е разпитан в процесуалното му качество на обвиняем. Впоследствие, с постановление от 19.03.2015г. предварителното обвинение е прецизирано от фактическа страна, с уточнение че причинената на .... средна телесна повреда се изразява в счупване на проксималната фаланга на втори пръст на дясната ръка, което увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник. На 26.03.2015г. процесното постановление е предявено на ищеца, извършен е повторен разпит в качеството му на обвиняем и са му предявени материалите по разследването.

На 17.06.2015г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт срещу Р. С. Й. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като за привличането му към наказателна отговорност е образувано НОХД № 10036/2015г. по описа на СРС. С разпореждане от 4.09.2015г. е потвърдена взетата по отношение на ищеца в досъдебното производство мярка за неотклонение подписка. От приобщения доказателствен материал се установява, че по време на наказателния процес пред първоинстанционния съд са проведени общо 18 съдебни заседания, като ищецът е присъствал лично на 14 от тях, както следва: 8.12.2015г., 23.02.2016г., 18.05.2016г., 9.12.2016г., 24.02.2017г., 24.04.2017г., 7.07.2017г., 12.10.2017г., 3.04.2018г., 5.10.2018г., 2

7.11.2018г., 28.11.2018г., 12.02.2019г. и 7.05.2019г. Съгласно данните от изготвените протоколи по чл. 128 НПК са извършени процесуално-следствени действия, включващи разпити на свидетели, разпити на подсъдимия, назначаване и изслушване на експертни заключения, в това число и на допълнителни такива, изискани са справки за предоставяне на информация от УМБАЛСМ „Пирогов“, АД, Дирекция „Пътна полиция“ към СДВР, Агенция „Пътна инфраструктура“. Установява се, че поради преместване на съдията докладчик в друг съдебен район и влошаване здравословно състояние на един от съдебните заседатели на основание чл. 258, ал. 2 НПК разглеждането на делото е започнало от начало от друг съдебен състав и са извършени нови процесуално-следствени действия. С присъда от 7.05.2019г. Р. С. Й. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е осъден на лишаване от свобода за шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание, като е определен изпитателен срок за период от 3 години.

Срещу постановената присъда е депозирана въззивна жалба и е образувано ВНОХД № 3084/2019г. по описа на СГС. В хода на наказателното производство пред въззивната инстанция са проведени 2 съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично, и в рамките на които не са събирани нови доказателства. С решение № 940 от 13.11.2019г. съдът е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, като поради необжалваемост решението е влязло в законна сила на 13.11.2019г.

С молба от 13.05.2020г. ищецът е поискал възобновяване на НОХД № 10036/2015г. по описа на СРС с оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния и въззивния съд. По повод на молбата е образувано наказателно дело № 554/2020г. по описа на САС, като е проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично. С решение № 10277 от 12.08.2020г. съдът е отменил като незаконосъобразно решение № 940/13.11.2019г. по НОХД № 3084/2019г. на СГС с аргументи, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до необоснованост на фактическите изводи. На основание чл. 425, ал.

1, т. 3 НПК процесното дело е върнато за разглеждане от друг състав на СГС.

В изпълнение на указанията, дадени с решението на Апелативния съд, е образувано НОХД № 3177/2020г. по описа на СГС. От приобщените писмени доказателства се установява, че при повторното разглеждане на делото са проведени 4 съдебни заседания, като по три от тях ищецът е присъствал лично. В хода на процеса са извършени съдебно-следствени действия, включващи разпити на свидетели, назначаване и изслушване на допълнителна тройна експертиза. С присъда № 260120 от 14.07.2021г. Р. С. Й. е признат за невинен и е оправдан по обвинението по чл. 129, ал.

2, вр. ал. 1 НК с мотиви, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 30.07.2021г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ... – дългогодишен приятел на ищеца. Свидетелят излага, че имал многократни срещи с ищеца, докато траело делото, и знаел за повдигнатото срещу него обвинение. Дава показания, че Р. Й. преживял много тежко воденото срещу него наказателно производство, чувствал се зле, плакал пред него и въпреки че се опитвал да се държи, бил оскърбен. Посочва, че след повдигнатото му обвинение и осъдителната присъда много общи и семейни приятели, с които поддържал социални контакти, започнали да отбягват ищеца, като това обстоятелство също повлияло негативно на емоционалното 3 му състояние. Допълва, че изпитвал и притеснения от възможността да бъде осъден.

Съдът, при преценка на така събраните свидетелски показания кредитира същите като достоверни, с оглед всички данни по делото. Показанията са ясни, последователни, логически свързани, възпроизвеждат преки впечатления на свидетеля за състоянието на ищеца, без в тях да се откриват противоречия или стремеж за преувеличаване на изложените възприятия, като кореспондират напълно и не се опровергават от останалия доказателствен материал.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които съдът не обсъжда са неотносими към предмета на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата за причинени на граждани вреди в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление, като легитимирани да представляват държавата по исковете за обезвреда съгласно чл. 7 ЗОДОВ в качеството на нейни процесуални субституенти са компетентните правозащитни органи, натоварени с властнически функции за наказателно преследване, от чиито незаконни действия са произтекли вредите – в случая .... Пасивната легитимация на ответника като субект на отговорността произтича от законоустановените правомощия на прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане и предоставената му в изключителна компетентност държавна функция по обвинение в наказателния процес. Поради това и в случаите, когато е постановена осъдителна присъда, отменена впоследствие по реда на инстанционния контрол, държавата отговаря не чрез съда, а чрез органите на прокуратурата, които са поддържали неоснователно обвинение, без което не би се стигнало и до неправилния съдебен акт (така и ТР № 5/15.06.2015г. по тълк.дело № 5/2013г. на ОСГК на ВКС).

Съобразно визираната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ основателността на предявения иск при изложените от ищеца твърдения се обуславя от доказването на правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: 1/ повдигнато спрямо ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ приключване на образуваното наказателно производство с влязъл в сила акт на съда, с който ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение; 3/ претърпени от ищеца вреди в претендирания размер; и 4/ причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото обвинение и настъпилите вреди. В приложение нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. Предвид безвиновния характер на отговорността на държавата за обезвреда – по арг. от чл. 4 ЗОДОВ, наличието на вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от основанието за възникването и съответно не подлежи на изследване при преценката за основателност на исковата претенция.