Решение № 231 от 11.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. П., 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720101622 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от И. А. И., ЕГН **********¸с адрес:

*** чрез адв. М. – САК, срещу ***”, ЕИК ***, с адрес : ***, с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от *** лева, представляваща имуществени вреди – щети по л.а. „*** ***“, с рег. ***, от ПТП, станало на *** г., в 14:48 часа, в ***, общ. П., на път І-1, в участъка на кръстовището с ***, изразяващи се в: счупено челно стъкло, лайсна на челно стъкло – лява, рамка врати леви - колонка лява на челно стъкло, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като му се присъдят сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а. „*** ***“, с рег. ***. На *** г., собствения на ищеца лек автомобил се намирал на път І-1, в ***, общ. П., в участъка на кръстовището с ***, с посока на движение от ***, по който път ответника извършвал цялостен ремонт на пътното платно, в 1 участъка от *** с посока на движение ***, до бензиностанция ***. Сочи, че поради извършваните ремонтни дейности била създадена временна организация на движението, за което били поставени в гумени стойки, свободно стоящи пътни знаци от ляво на дясната пътна лента, и разделяли потока на насрещно движещите се автомобили с посока на движение гр. П.. В 14:48 часа, при червен сигнал на светофара автомобила спрял на път І-1, в ***, общ. П., в участъка на кръстовището с ***. В същото време, при силен порив на вятъра с характер на смерч, поставените в гумени стойки свободно стоящи пътни знаци се вдигнали, а един от тях паднал върху собствения на ищеца автомобил – странично в предна лява част от купето на автомобила, при което по л.а. били нанесени имуществени вреди, изразяващи се в: счупено челно стъкло, лайсна на челно стъкло – лява, рамка врати леви колонка лява на челно стъкло. Сочи, че за станалото, веднага бил подаден сигнал на телефон 112, като мястото на ПТП било посетено от съответните компетентни органи, за което и съставен Протокол за ПТП № *** от *** г., в който били описани нанесените му вреди. Твърди, че нанесените щети по собствения му автомобил възлизали на стойност от *** лева, като към датата на предявяване на иска, щетите били възстановени.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ***“ чрез ю.к.

Тодорова, е подал отговор на исковата молба, с който предявения иск е оспорен по основание и размер. В отговора е оспорен механизма на ПТП, приложения Протокол за ПТП, за който се твърди, че няма обвързваща съда материална доказателствена сила, и заявява че оспорва същия по отношение на неговата истинност. Твърди, че процесния участък, в който е станало процесното ПТП не се поддържа от ответника, а от Община П., и в тази връзка твърди, че не притежава пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск. Твърди, че в случай на силен порив на вятъра с характер на смерч, се касае за природно явление, при което ответникът не носи отговорност за нанесените на ищеца вреди. Сочи, че от представените към исковата молба документи не се установява в действителност ищецът да е възстановил нанесените му щети. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез адв. М., поддържа предявения иск.

Чрез адв. С. и в депозирана по делото писмена защита моли съда да го уважи 2 като му присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. Тодорова, която в оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск с правно чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД е допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение, че процесния участък, в който е станало ПТП-то не се поддържа от ответника, а от Община П., и в тази връзка твърди, че не притежава пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск. Съдът намира тези възражения за неоснователни по следните съображения:

Съгласно утвърдения Списък на републиканските пътища в Република България път І-1 е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно посочения списък като път първи клас е утвърден и път *** и *** с наименование ***.

От тук и следва извода, че път І-1 и път *** са част от републиканската пътна мрежа и представляват републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП), поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1, и чл.30, ал.1 от ЗП, задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника ***”. Процесното ПТП е настъпило в ***, общ. П., на път І-1, в участъка на кръстовището с ***, но и в тази му част пътя отново се поддържа от ответника, тъй като попада в изключението на чл.1, ал.2, т.1 от ЗП, поради това, че пътя минаващ през населеното място представлява едновременно с това и участък от републиканската пътна мрежа. В подкрепа на този извод на съда е и представения към отговора на исковата молба договор за възлагане на обществена поръчка от с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища по обособени позиции на територията на Югозападен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т., от ***, с възложител ***“ и изпълнител „Пътища – П.“ ДЗЗД от 2019 г., както и представените в съдебно заседание от 3 ответника заповед № 45 от 16.04.2021 г., обяснителна записка относно временната организация на движението в процесния пътен участък, ведно с приложените към нея количествена сметка и ведомости, писмо от 16.01.2021 г., становище от 29.04.2021 г., писмо от 14.05.2021 г., заповед № *** от 14.05.2021 г., протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението от 17.05.2021 г., заповед № *** от 09.07.2021 г., заповед № *** от 30.07.2021 г., и схема на временно организация на движението. от тук следва извода, че именно ответника стопанисва процесния пътен участък, поради което и притежава пасивната процесуална легитимация да отговаря по предявения срещу него иск.

По основателността:

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД, гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност пътищата, част от републиканската пътна мрежа. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 от ЗЗД, съответно чл.49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от *** г. и т. 2 от *** г. Съгласно разясненията дадени в *** г., юридическите лица отговарят по чл.49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са 4 настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

От показанията на разпитания по делото свидетел - К. Г. М., преценени по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, както и приетата и неоспорена от страните съдебно авто-техническа експертиза, се установява, че на *** г. е управлявал л.а. „*** ***“, с рег. ***, се установява, че на посочената дата се е движел в светлата част от денонощието, в условията на силен вятър в дясна лента на платното за движение на главен път *** в отсечката между с. Владая - ***, в посока от с.

Владая към ***, област П., в който участък е имало временна организация на двупосочно движение. На около 15 м. преди кръстовището в ***, общ. П., на път І-1, в участъка на кръстовището с ***, при надлъжно движение свидетеля е спрял на червен сигнал на светофарната уредба за изчакване на разрешителен зелен сигнал за потегляне. В същото време при силен порив на вятъра, пътен знак Г-9, поставен върху преносима стойка за организация на временно двупосочно движение, находящ се в ляво на платното за движение и в посока на движение на процесното МПС, се е вдигнал на височина около 2.5 метра пада и удря в областта на предна лява колона управляваното от свидетеля МПС, и по този начин е реализирано процесното ПТП. Вследствие на падналия върху управлявания от свидетеля автомобил по същия са нанесени вреди изразяващи се в: счупено челно стъкло, лайсна на челно стъкло – лява, рамка врати леви - колонка лява на челно стъкло. Съдът кредитира показанията на свидетеля при постановяване на настоящото решение, тъй като същия има лични и непосредствени впечатления от станалото ПТП, поради това, че самия свидетел е управлявал процесното 5

МПС по време на станалото ПТП. Показанията му се подкрепят и от приобщената съдебно авто-техническа експертиза, която в заключение сочи, че от техническа гледна точка, характера на удара и описаните деформации, а именно - увредена предна лява колона, увредена лява надлъжна лайсна и увредено челно стъкло по процесния автомобил може да се направи изводът, че са настъпили в следствие на падането на временен знак.

За станалото ПТП е съставен и протокол за ПТП № *** от 05.08.2024 г., представен по делото. Процесният Протокол за ПТП – в частта, в която е удостоверено, че автомобила е спрял на червен сигнал на светофарната уредба и в същото време при силен порив на вятъра пътен знак Г-9 се е вдигнал и паднал върху предното стъкло на управлявания от св. М. л.а., вследствие на което са причинени описаните в него видими увреждания, е съставен по данни на водача на увредения лек автомобил и в тази част той обективира свидетелски показания в писмена форма, което поп своята същност представлява недопустими доказателствени средства в гражданския процес, поради което в тази му част, протокола за ПТП не представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, поради което и не притежава материална доказателствена сила. В тази връзка и съдът не може да формира своята правно валидна воля въз основа на обективираните в него факти. Следователно, въз основа на удостоверените в него обстоятелства не може да се установи при условията на пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между несигнализираната неравност (дупка) на пътя и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл и е практиката на ВКС, обективирана в решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, а именно решение № 98 от 25.06.2012 г. по т.д. № 750/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.