Решение № 337 от 29.09.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Бургас, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Михова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20202100502200 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№23183 от 24.06.2020г. по описа на РС- Бургас, подадена от Д. Й. Х.- ликвидатор на „Лиам Годфри“ ООД- в ликвидация, срещу решение №920 от 13.03.2020г. по гр.д.№9155/20г. на БРС.

С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно- постановено при неправилно тълкуване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изводът на съда, че във връзка с взето решение на общо събрание за внасяне на допълнителни парични вноски, съдружникът- ищец е извършил определената му от волеобразуващия орган вноска, предавайки кореспондиращата й сума на лице, което я е употребило според предназначението й- за покриване на текущи задължения на дружеството, произтичащи от неплатени данъци, такси и др. към Община Созопол, бил неоснователен. Заявява, че въпреки своевременното оспорване истинността на протокола от проведено общо събрание от 1.08.2013г., във връзка с което е било открито производство по оспорването му, в хода на което била 1 извършена графологична експертиза, която дала категорично заключение, че подписът на единия от съдружниците е неистински, съдът не изключил протоколът от доказателствения материал. Аналогично било положението с втория оспорен документ- разписка за получена сума от трето лице, с недостатъчна идентификация- Д.Ш., което експертът произволно и без обективни данни за идентификация привързал към определено от него друго лице. И при обследването на двата подписа сравнителният материал не бил представен непосредствено пред вещото лице. Въпреки успешно проведеното производство по оспорването на разписката за предаване на сумата, съдът не я изключил от доказателствения материал. От приложените разписки за внесени суми с основание заплащане на местни данъци и такси в Община Созопол било видно, че същите не са внесени от лице на име Д.Ш..

На следващо място се сочи, че допълнителните парични вноски следвало да бъдат внесени в ответното дружество и да се отразят в баланса на същото като задължения, но в счетоводството на дружеството не се съдържал документ, удостоверяващ внасянето на вноската от ищцата, нямало и разходни документи за сумата, внесена от ищцата. Сумата не била отразена в данъчните декларации на дружеството, както и на ищеца. В конкретния случай се твърдяло, че процесната сума е предадена на лице, което не било установено и с недостатъчно идентификационни данни. Акцентира, че съгласно чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ, плащането на суми над 10000 лв. се извършва по банков път. Затова намира, че доколкото съществуват облигационни отношения между ищцата и лице с непосочени идентификационни данниД.Ш., те били ирелевантни и не създавали задължения за дружеството.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което иска да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата М. П. Г., гражданка на р.И., представлявана от адв.

Жулиета Димитрова. С него жалбата се оспорва като неоснователна и необоснована. В първоинстанционното производство било установено, че между ищцата и ответното дружество, възникнало правоотношение, съгласно което ищцата предоставила на ответника 22000 лв., необходими за заплащане на дължимите данъци и такси към Община Бургас и Община Созопол.

Доказано било предаването на паричните суми от ищцата на Д.Р.Ш., която водила счетоводството на дружеството и поела задължение с тези суми да 2 бъдат платени задълженията му за данъци и такси към двете общини. Факта на извършените плащания се доказвал с приложените 7 бр. платежни квитанции към Община Бургас за извършени плащания на обща стойност 21365,16 лв. и справката от Община Созопол за извършени плащания на обща стойност 1474,24 лв. Това доказвало реалното предоставяне на процесната сума от ищцата на ответното дружество, в резултат на което последното дължало връщането й на ищцата. Ответното дружество не доказало, че е възстановило сумата на ищцата. Според въззиваемата страна, съдът достигнал до правилни заключения, които подробно обосновал с мотивите си и въз основа на които постановил правилен и законосъобразен акт.

Оспорванията в жалбата били преклудирани. Не били наведени нови доказателства или нововъзникнали обстоятелства, обосноваващи възраженията на въззивника. Решението на ОС от 1.08.2013г. на въззивното дружество не било оспорено по реда на чл.74 и сл. от ТЗ, поради което правилно било прието като доказателство в производството. Според съда липсата на подпис на единия съдружник водел единствено до липса на кворум за вземане на решението. В конкретния случай съдружниците привели в действие и изпълнили решенията, с което порокът на решението бил саниран по силата на закона, поради което то породило правните си последици.

Представя декларация, с която Л. Г., в качеството си на съдружник в дружеството потвърждава подписа си, положен на протокола от ОС на 1.08.2013г., включително датите, основанията и целените правни последици на документа.

Моли, решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявените от тях становища в жалбата /за въззивното дружество/ и отговора /за въззиваемата/ По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима.

Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

3

С исковата си молба ищцата М. П. Г., гражданка на р.И., родена на **********г. с място на раждане Л., е предявила против „Л. Г.“ ООД /в ликвидация/ осъдителен иск с правно основание чл.134, ал.1 ТЗ за връщане на сумата от 22000 лв., представляваща допълнителна парична вноска, направена от ищцата по силата на решение от 1.08.2013г. на Общото събрание на съдружниците на дружеството.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск - за установяване качеството на кредитор на ищцата спрямо ответното дружество за сумата от 22000 лв., представляваща направена от нея допълнителна парична вноска по силата на решение от 1.08.2013г.

Твърди се, че на 19.08.2013г. ищцата предала на лицето Д.Ш. определена парична сума, от която 22000 лв. били предадени за заплащане на задълженията на дружеството за местни данъци съгласно решението на Общото събрание на съдружниците от 1.08.2013г. за извършване на допълнителни парични вноски на съдружниците. На 17.09.2013г. данъците били надлежно заплатени в брой на касата на Община Созопол, за което общинската администрация издала разходни документи. Съгласно решението на общото събрание на дружеството, допълнителните парични вноски били предоставени за срок от 4 години, без да се дължи лихва, като и до момента сумата, платена като допълнителна парична вноска не била изплатена на ищцата. Сочи още, че в качеството си на кредитор на дружеството е предявила вземането си по реда на чл.267 ТЗ пред ликвидатора на дружеството, но получила отказ вземането да бъде прието, с което обосновава правния си интерес от иска.

Ангажирани са доказателства, претендират се разноски.

Ответното дружество, представлявано от ликвидатора Д.Х. е оспорил иска на първо място като недопустим- поради липса на активна легитимация, тъй като се твърдяло, че сумата е заплатена на лице с недостатъчни идентификационни данни, поради което е направено искане за прекратяването на производството по делото. По същество е оспорил твърденията, изложени в исковата молба. Посочил е, че допълнителните парични вноски е следвало да бъдат внесени в ответното дружество и да се отразят в неговия баланс като задължения.В счетоводството на дружеството не се съдържал документ, удостоверяващ внасянето на каквато и да било вноска от ищцата, макар да следвало да има разходни документи за сумата, 4 внесена от нея, която да е надлежно осчетоводена. Посочено е още, че дадената сума е следвало да бъде отразена и в съответната данъчна декларация, съставена от дружеството и от ищцата.

Заявява, че твърдението за плащане в брой на посочената сума в размер на исковата сума противоречал на установеното в чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изискване плащанията на територията на страната да бъдат извършвани по банков път. Затова и предвид липсата на документи за извършени банкови транзакции и надлежното им осчетоводяване ответникът намира, че твърдението за извършване на плащането е неоснователно.

Оспорено е твърдението за извършена от ищцата парична вноска в ответното дружество.

Оспорена е и истинността на протокола от проведеното на 1.08.2013г. общо събрание, като се твърди, че същото е неистински документ, съставен единствено за нуждите на настоящото производство. Заявява, че в него са материализирани неверни обстоятелства- че такова събрание е било проведено и такова решение е било взето. От всички представени по делото документи било видно, че съдружниците в дружеството упражнявали дейността си като съставяли документи единствено и само на английски език, а фактът на съставянето на протокола единствено на български език, който съдружниците не владеят сочел еднозначно, че протоколът бил съставен единствено за нуждите на процеса и представлява неистински документ, материализиращ неверни обстоятелства.

Оспорена е автентичността на подписа на представената разписка както по отношение на автентичността на подписа, положен от третото лице с непосочени идентификационни данни- Д.Ш., така и верността на твърденията за предаване на определена парична сума. Липсвали доказателства, че лицето е извършило плащания на задължения на ответното дружество. Претендират се разноски.

В заключение е посочено, че доколкото съществуват облигационни правоотношения със страни ищцата и трето лице, с непосочени идентификационни данни- Д.Ш., тези отношения касаели само тези страни и не създавали задължения на ответното дружество.

В първото по делото заседание ответната страна, чрез пълномощника си е конкретизирала, че оспорването на истинността на протокола на общото 5 събрание касае както автентичността на подписите на съдружниците, така и верността на неговото съдържание, тъй като ответника твърди, че такова събрание не е проведено, нито е предадена такава сума.

Районният съд е открил производство по чл.193 ГПК за оспорване автентичността на протокола от общото събрание, както и на разписката, и е указал на ищцата тежестта за установяване на оспорените обстоятелства.

В първата инстанция са приети писмени доказателства, както и съдебно- почеркова експертиза.

С обжалваното решение съставът на районния съд е приел, че искът е основателен по следните съображения. Приел е, че във връзка с взето решение на общо събрание за внасяне на допълнителни парични вноски съдружникът- ищец е извършил определената му от волеобразуващия орган вноска, предавайки кореспондиращата й сума на лице, което я е употребило според предназначението й- за покриване на текущи задължения на ответното дружество към Община Созопол. Извършената парична вноска по аргумент от чл.134 ТЗ подлежала на връщане след изтичането на срока, за който е определена. Този срок поставял падежа, от който насетне се дължи връщане на вноската, който в случая очевидно бил настъпил, което според районния съд обуславяло изискуемостта й.

Съдът е посочил, че всички писмени доказателства, ценени от него са непротиворечиви, последователни и във взаимна връзка, като подкрепят ищцовата теза.

Допълнително е посочил, че по отношение на валидността на решението на общото събрание са приложими правилата на ТЗ за нищожност и незаконосъобразност /отменяемост/, съгласно чл.74 и чл.75 и др. от ТЗ, като се е позовал на ТР №1-2002- ОСГК. По делото нямало доказателства, а и твърдения, че решението на общото събрание, касаещо внасянето на допълнителна парична вноска е отменено, респективно- прогласено за нищожно на някое от основанията, посочени в ТЗ или като липсващо /невзето/. Затова съдът е приел, че оспорването на протокола от общото събрание, като частен документ /Р №107-2012- I т.о./, досежно подписа на един от съдружниците, при наличие на изявление на другия съдружникпълноправен член на ръководния орган, ценено от съда на основание чл.180 ГПК и според функцията му, би могло да се отрази единствено върху законосъобразността на материализираното в същия решение /опорочен 6 кворум за приемането му и пр./, но не и за доведе до неговото незачитане като писмено доказателство. Приел е още, че липсват доказателства, ангажирани от носещата доказателствената тежест ответна страна, че сумата, за допълнителна парична вноска е върната на ищцата на падежа и към момента на постановяване на решението.