Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 06.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3315/2023
Вид
Решение № 176
Подписан
06.02.2024
В сила
06.02.2024
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл.11 ал.1 т.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.77 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300503315 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Айзаем.БГ” ООД, ЕИК: *** , чрез пълномощника си адв.Л. Г. от САК София срещу решение № 3525/31.07.2023г. по гр.д. № 3905/2022г. по описа на РС Пловдив ХVІ граждански състав, което е коригирано поради очевидна фактическа грешка с решение № 4434/06.11.2023г. по същото дело, с което е осъдено „Айзаем.БГ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.К., да заплати на Г. Н. Н., ЕГН: **********, от ***, сумата от 1 020, 33 (хиляда и двадесет лева и тридесет и три стотинки) леванеоснователно платена по клауза за допълнителна услуга по договор за заем № ***от 16.03.2017г., за периода 10.02.2021г.- 30.12.2022г., предвид нищожността на договора, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба- 21.03.2022 г. до окончателното изплащане.

Решението се обжалва изцяло като неправилно, защото съдът погрешно е приел, че ищецът е платил на ответника сума в размер на 1 020,33 лв., 1 защото е представена справка с невярно съдържание и справката не представлява надеждно доказателство за извършените плащания, което се потвърждава от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза. Сочи се, че единствено е платена сумата от 302 лв. Сочи се, че съдът неправилно приема, че е налице рефинансиране на процесния договор за заем от 18.10.2017 г., като е видно, че със заемната сума не се погасява основното задължение, а се предава изцяло на заемодателя, което е видно от договора. Иска се отмяна на решението изцяло. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от Г. Н., чрез адв.К. К. с който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.

Претендират се разноски по чл. 38 от ЗА.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че е предявен иск с правна квалификация чл.55 ал.1 от ЗЗД, предявен от Г. Н. срещу „Айзаем.БГ” ООД за осъждане за плащане на 50 лева платена сума по клауза за допълнителни услуги, която клауза е нищожна на основание чл.22 във врс. С чл.11 ал.1 т.10 от ГПК.

В хода на делото в открито съдебно заседание на 04.07.2023г. е допуснато изменение на предявения иск като същия увеличен по размер от 50 лева на 1020,33 лева.

Безспорно е установено по това дело, че между страните Г. Н. и „Айзаем.БГ” ООД е бил сключен договор за заем № ***от 16.03.2017г., в който фигурирала и клауза за допълнителна услуга, без да е ясен размерът й, както и за какво точно се начислява. Размера на договорения е бил 2 000 лева, при срок - 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 41,03 % и 2 годишен процент на разходите- 49,69 %, при общ размер на всички плащания3 624 лева, включващ и таксите за допълнителна услуга (12 месечни вноски, всяка от по 302 лева). Страните са сключили и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, сключен между страните на същата дата като кредита- 16.03.2017г., ищецът дължи като възнаграждение за услугата сумата от 3 624 лева, платима разсрочено на 12 вноски.

Спорен по делото е въпроса каква сума е платена по процесния договор от потребителя Г. Н. и за какво перо същата е била усвоена от кредитора „Айзаем.БГ” ООД.

По делото е приета първоначална ССЕ /л.109-112/ от в.л. И.С., според това заключение след проверка на всички приложени по делото документи и допълнително ползвани справки от страна на ответника се установява, че потребителя Г. Н. е платил по договор за заем № ***от 16.03.2017г., общо 302 лева, всички плащания са в брой на каса. С тази сума е погасена част от дължимата главница.

По делото е приета СТЕ /л.152-165/ изготвена от вещото лице А.К. след запознаване с всички електронни записи в деловодната програма на „Айзаем.БГ” ООД свързани с процесния договор за заем от 16.03.2017г., се установява че в програмата Нефин версия 1.7 е установено плащане на 302 лева, което е отнесено като перо в счетоводството за изплатена главница.

Други плащания не са установени от този потребител в този софтуер на ответното дружество.

По делото е приета повторна ССЕ /л.178-179/ от в.л. Л.К., според която от доказателствата приложени по делото и изготвената СТЕ се установява, че според деловодната програма на „Айзаем.БГ” ООД не са плащани възнаградителна лихва и допълнителни услуги по договор за заем ***/16.03.2017г., защото са платени само 302 лева отнесени към главницата.

Според самостоятелните изчисления на вещото лице от платената сума от 302 лева следва за възнаградителна лихва да се платят 68,38 лева, а за допълнителна услуга 96,02 лева.

По делото е приета допълнителна ССЕ /л.178-179/ от в.л. Л.К., която е в два варианта. Вариант А съобразен с констатациите на СТЕ с изводи неразличаващи се от повторната му ССЕ - платени само 302 лева отнесени 3 към главницата. Вариант Б е изчисления базирани на представеното по делото /л.81-84/ извлечение от деловодната система на ответника по договор за заем ***/16.03.2017г. и представена по делото справка от БНБ Централен кредитен регистър. Според тези данни вещото лице приема, че са платени изцяло главница 2000 лева, лихва – 376,12 лева и 1 020,33 лева платени за допълнителна услуга.

При тези събрани доказателства в хода на делото пред РС Пловдив, основателно е възражението на жалбоподателя „Айзаем.БГ” ООД, че РС Пловдив погрешно е приел, че ищецът е платил на ответника сума в размер на 1 020,33 лв., защото е представена справка с невярно съдържание и справката не представлява надеждно доказателство за извършените плащания, което се потвърждава от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза. Сочи се, че единствено е платена сумата от 302 лв.

РС Пловдив в нарушение на съдопроизводствените правила на ГПК кредитира като достоверна единствено допълнителна ССЕ /л.178-179/. Това е така, защото същата е дала своето заключение на база на представеното по делото /л.81-84/ извлечение от деловодната система на ответника по договор за заем ***/16.03.2017г. Това писмено доказателство е представено от ищеца в първото съдебно заседание по делото /л.89/, като срещу приемането му е възразил представителя на жалбоподателя „Айзаем.БГ” ООД - адв.Г.. РС Пловдив не е приел документа като писмено доказателство и е дал право на тази страна да вземе становище по това писмено доказателство. С молба от 05.10.22г. жалбоподателя „Айзаем.БГ” ООД е възразил срещу приемането на това писмено доказателство, като е твърдял че това е документ с невярно съдържание, правил е искания за представяне на документа в оригинал на основание чл.183 от ГПК и т.н. Във второто СЗ по делото /л.113/ РС Пловдив е докладвал молбата от 05.10.22г., но не е приел като писмено доказателства въпросното извлечение от деловодната система на ответника по договор за заем ***/16.03.2017г. приложено на /л.81-84/. Това извлечение не е прието като писмено доказателство до края на делото пред първата инстанция, нито ищецът е правил повторни такива искания пред съда за приемането му като писмено доказателство.

Заключението на приетата от РС Пловдив като единствено правилна и 4 обоснована допълнителна ССЕ, почива именно на това извлечение което не е прието по делото като писмено доказателство и за което има изрично възражение от насрещната страна, че го оспорва като документ с невярно съдържание. Тоест РС Пловдив приема за достоверно заключение на вещо лице обосновано от неприето по делото писмено доказателство, за което има изрични възражения за неговата достоверност, като при това насрещната страна е лишена от правото да се защити срещу това доказателство по предвидения в ГПК ред – чл.193 от ГПК. Ето защо според въззивният съд заключението на допълнителната ССЕ не следва да се кредитира с доверие и не следва да се счита обоснована, защото същото почива на неприето писмено доказателство по делото, което е изрично оспорено от насрещната страна и същата е била лишена от право да се защити с правата й дадени от ГПК срещу това доказателство. От друга страна ЦКР при БНБ не е източник на първична счетоводна информация, а само приема информация от финансовите институции и изцяло като достоверност зависи от тази информация. В писмото си до съда БНБ /л.75/ изрично е уточнила, че не разполага с документи на хартиен носител, включително и с първични документи по предоставени кредити, като е препратила за такива към институциите по чл.4 ал.1 от Наредбата, а именно кредитните институции по ЗКИ. Също така видно от чл.11 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър, то размерът на дълга по всеки отделен кредит се определя като сума от главницата, начислените лихви, такси, комисиони и други разходи по кредита. Тоест от този регистър е невъзможно да се получи информация за това дали е платено главницата, лихвата или допълнителни услуги по един договор за кредит.

Според възззивният съд достоверни и обосновани са първоначалната ССЕ /л.109-112/, СТЕ /л.152-165/ и повторна ССЕ /л.178-179/, които се базират на приобщените по реда на ГПК писмени доказателства и на проверената от вещо лице деловодна система на кредитора, които са категорични, че ответника е платил по процесния договор само 302 лева и с тази сума е погасена частично главницата по договор за заем ***/16.03.2017г.

Нашето законодателство в чл.77 от ЗЗД изрично е дало право на длъжника при изпълнение на задължението си да поиска разписка от кредитора си. Наличието на такива разписки, но нежеланието на длъжника да ги представи на съда или неговия отказ да поиска такива разписки при 5 частично плащане, не може да доведе до неблагоприятни правни последици за кредитора, като се отрече достоверността на воденото от него счетоводство и водената от него компютърна програма за отчитане на задълженията и плащанията, при положение че достоверността им е потвърдена от приети по делото експертизи. Също така вторичната информацията от ЦКР при БНБ не може да опровергае или да уточни информацията съдържаща се в деловодната система и в счетоводството на кредитната институция по ЗКИ.

Поради което обжалваното решение следва да се отмени изцяло, а искът по чл.55 от ЗЗД за осъждане за плащане на 1020,33 лева платена сума по клауза за допълнителни услуги, която клауза е нищожна на основание чл.22 във врс. с чл.11 ал.1 т.10 от ГПК, следва да се отхвърли като недоказан. По делото е доказано, че по този договор има платени само 302 лева и с тях кредиторът е погасил главницата по вземането, а не е налично плащане по допълнителни услуги.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателя „Айзаем.БГ” ООД следва да се присъдят разноски на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, по представен списък с разноски, а именно 480 лв. за платен адвокатски хонорар с ДДС за въззивната инстанция. /л.33-л.34/. По списък за разноски представен пред първата инстанция /л.85-88/ се претендират 360 лева - за адвокатски хонорар с ДДС и същите следва да се присъдят.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 3525/31.07.2023г. по гр.д. № 3905/2022г. по описа на РС Пловдив ХVІ граждански състав, което е коригирано поради очевидна фактическа грешка с решение № 4434/06.11.2023г. по същото дело, като вместо това постанови: