Решение № 178 от 03.05.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Провадия, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г.А като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20263130100160 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.

Провадия с искане за настаняване на детето Б. в семейството на роднини- леля по майчина линия – Б. Г. А., за срок от три години считано от влизане в сила на решението.

В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-014/17.03.2026г. на директора на ДСП – гр. Провадия спрямо детето е предприета мярка за закрила- настаняване за отглеждане в семейството на неговата леля по майчина линия – Б. Г. А., при която е било настанено за отглеждане и преди това.

Мярката е взета предвид невъзможност грижите за него да се полагат в семейството на неговите родители.

Посочва се, че детето е родено от родители Л. Г. А. и М. Г. Т.. Първоначално детето е отглеждано от тях, а след раздялата им, от майката в дома на нейната сестра Б.. Лелята на детето се сочи да е полагала грижи за него многократно и за различни периоди от време, след като майката го е оставяла на нея и е отсъствала от дома. Бащата е заявил, че не той е биологичен родител на детето и е отказал да се грижи за него. Детето рядко контактувало с родителите си.

За пръв път спрямо детето е била предприета мярка за закрила през 2019г., когато е настанено в дома на леля си, която и понастоящем продължавала да се грижи за него.

Поради изтичане срока на последно взетата мярка, потвърдена с решение на ПРС, сега отново е предприета същата.

Посочва се, че детето и здраво и добре развито за възрастта си. През настоящата учебна година е ученик в пети клас и по данни на учебното заведение посещавал редовно 1 учебни занятия. Леля му била в добро здраве, работела като личен асистент. Жилището, в което се отглеждало момчето разполагало с подходящите за това условия. Полаганите за детето грижи се определят като адекватни и навременни.

Предвид невъзможността Б. да се отглежда от родителите си, сочи се да е в негов интерес настаняването му в семейството на неговата леля по майчина линия, която среда е най- близка до семейната, а и в която то се отглежда от 2019г.

В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Провадия поддържа подадената молба.

Заинтересованата страна- Л. А. се явява.

Заинтересованата страна- М. Т. не се явява.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда, от биологичните му родители (чл. 25, ал. 2). Настаняване извън семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси.

Съгласно чл. 25, ал.1, т. 2 и т. 3 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

От изготвения доклад от ДСП– Провадия се установява, че:

Детето Б. е родено от родители Л. А. и М. Т.. Първоначално е отглеждан от родителите си, а след раздялата им от майката в дома на сестра й Б. А.. Многократно грижите за детето са били поверявани от майката на сестра й, след като е напускала дома и е отсъствала продължителни периоди от време. За пръв път спрямо детето е била предприета мярка за закрила през 2019г. и то е настанено за отглеждане в дома на леля си Б. А., където се отглежда и до днес. Бащата отричал да е биологичен родител и затова отказвал да се грижи за него. Майката злоупотребявала с алкохол, хоспитализирана в Първа психиатрична клиника през 2021г. и 2025г., изписана с диагнози психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол и чернодробна стеаноза. Това й състояние я поставя в невъзможност да се грижи за сина си, а бащата считайки че не е негов биологичен родител, не желаел да се грижи за него. Актуалното социално проучване е установило, че в дома на леля си Б. получава адекватни за възрастта си грижи. Ученик е в пети клас и посещавал редовно училище, с мотивация да учи и усвоява знания по данни на учебното заведение.

Майката контактувала с него основно по телефон, рядко го посещавала. Бащата не се интересувал от него. Между детето и леля му имало изградена силна емоционална връзка, в дома й се чувствало обичано и защитено. Жилището, в което живее е в добро техническо състояние и с добри хигиенно- битови условия. Констатирано е, че полаганите за детето грижи са адекватни и съобразени с неговата възраст и потребности, а и възможности на роднините му.

2

Със заповед на директора на ДСП- Провадия № ЗД/Д-В-П-014/17.03.2026г. поради изтичане срока на предходната мярка и доколкото детето продължава да е в риск по см. на пар. 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет, то е настанено отново в дома на леля си по майчина линия. С изрична декларация от м.03.2026г. тя е заявила желание за настаняване Б. в семейството й.

В о.с.з. лелята на детето посочва, че детето е при нея от 1г. възраст и тя се грижи за него. Имала син на 18г. и дъщеря. Б. редовно посещавал училище и тя му помагала.

Потвърди желание да продължи да се грижи за него.

Майката на детето Л. А. споделя, че е много доволна от грижите, който сестра й полага за сина й. Желае сестра й да продължи да го гледа. Тя нямала възможност. Живее във ***** и в момента си търсела работа. Срещала се с детето.

В о.с.з. детето споделя, че живее при леля си в с. *****. Ходел на училище и добре се справял. Не помни от кога леля му се грижи за него. Тя му помагала и било хубаво при нея.

Имал приятели. Майка му идвала да го вижда, но баща му не. Мечтата му е родителите му да се сдобрят.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че няма настъпила промяна в обстоятелствата, налагаща отпадане на необходимостта от предприемане мярка за закрила по отношение на детето, доколкото майката трайно не полага грижи за него, което още повече важи за баща му.

Исканата мярка за закрила – настаняване в семейство на близки е сред предвидените в чл. 4 ЗЗДт и основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето Б. са налице основанията, посочени в т. 2 на чл. 25 ЗЗД, а именно: родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за него. От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила на детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най- подходяща за момчето, с оглед възможността за отглеждането му в семейна среда и създалата се емоционална връзка между Б. и леля му, която се е грижила за него от невръстната му възраст. Тя е изразила съгласие и желание да полага грижи за племенника си, като е създала според възможностите си предпоставки за обезпечаване необходимите битови условия за това. Поела е цялостно грижите и отговорността за правилното развитие на детето, след изоставянето му от родителите и е доказала, че разполага с необходимия ресурс да покрие потребностите му, осигурявайки му добри условия за развитие. Детето се чувства обичано и защитено в дома й. Насърчава се и се осигурява неговото правилно емоционално и нравствено развитие.

Предприетата сега от ДСП мярка за закрила на детето се явява наложителна и адекватна такава. Изцяло в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано в тази семейна среда. Така ще бъдат най- адекватно задоволявани неговите потребности на този етап, с оглед възрастта и нуждите му, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие.

3

Затова, като мярка за закрила спрямо детето Б. следва да бъде постановено настаняване му за отглеждане в семейството на неговата леля по майчина линия за срок от три години.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА като НАСТАНЯВА детето Б. М. Т., ЕГН ********** за отглеждане в семейството на неговата леля по майчина линия- Б. Г. А., ЕГН ********** с адрес с. ***** за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДт.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира изпълнението, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

4