Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3382 от 22.07.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16354/2018
Вид
Решение № 3382
Подписан
22.07.2019
В сила
20.08.2019
Състав
НИКОЛАЙ СВИЛЕНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.1, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.19, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№............. гр. Варна, 22.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16354 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Й.И.Т., ЕГН**********, срещу *, със седалище *, чрез *, искове с правно основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС вр. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника за сумата 1000.00лв. – сбор от незаплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 200часа за неотчетени разводи, отводи, инструктажи, приемане и сдаване на дежурства, изчислени по месеци и по тримесечия, общо за периода 01.10.2015г.- 30.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2018г. до окончателното й плащане, както и сумата 100.00лв. – сбор от обезщетенията за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, считано от падежа на всяко от задълженията (от 26-о число на месеца, следващ всеки отчетен период), т.е. за период по делото

26.11.2015г. – 26.10.2018г.

Ищецът твърди, че е държавен служител по служебно правоотношение с ответника, по което заема длъжност „надзирател” в *. Статутът му на такъв е регламентиран в чл. 19, ал.2 ЗИНЗС и субсидиарно

ЗМВР, ЗДС, КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени - 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от Началника на затвора месечен график. За периода м.07.2015г. до м.09.2018г. е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време. На основание чл. 187, ал.3 ЗМВР, в периода 01.10.2015г.- 31.12.2016г. работното време е изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем на тримесечие.

Твърди още, че по заповед на началника на затвора е следвало да се явява на работа в 07,30ч. при дневни 8, 12 и 24часови смени. Началото на работната смяна включвало време за преобличане на специално облекло и технически средства, което задължително било на територията на затвора и непосредствено преди започване на инструктажа. След това се извършвал инструктаж от около 15-20минути в зависимост от оперативната обстановка в затвора, по време на които всички застъпващи на пост билил инструктирани и проверени относно физическа и психическа годност да носят наряда. След това се извършвало предаване на поста от стария на новия дежурен, което включвало съвместни дейности по предаване на смяна- проверка на килии, врати, прозорци, лишени от свобода. Всеки отстъпващ от пост докладвал за резултатите от изминалото дежурство на новия главен надзирател, който поемал ръководството на новата смяна и след това освобождавал надзирателите от старата смяна. Така, 8часовите смени са приключвали в 16,15часа, 12часовите нощни смени и 24часовите смени са приключвали в 08,30часа на следващия ден, а 12часовите дневни смени са приключвали в 20,30часа. По отношение на външните постове по заповед на ръководството, ищецът се е явявал на работа в 07,30часа, като се е преобличал, снаражявал, участвал в общия инструктаж на застъпващите, а след развода на смяната му се провеждал индивидуален инструктаж, едва след който поемал съответния външен пост. След приключване на смяната и предаването й на следващия, имал задължение да се върне в затвора, за да се преоблече, разоръжи и да бъде освободен от дежурния главен надзирател. Така напускал територията на затвора най- рано в 20,30часа при 12ч. дневни смени, съответно 19,30ч., 8,30ч при нощните смени.

Обобщено твърди, че реално в работното му време за всяка смяна е бил включван допълнително 1 час за извършване на посочените дейности. Въпреки тази организация на работата, ищецът твърди, че ответникът отказва да зачете реалната продължителност на неговата смяна и не отчита като работно време съпътстващите нарядите дейности, които счита да са действия по изпълнение на служебните задължения по см. на пар.1, т.6 от ДР на ЗМВР, при това регламентирани изрично в чл. 305-308 и чл. 311, ал.1-8 ППЗИНЗС. Твърди, че това е в нарушение на чл.16е, т.3 ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014г. Ето защо счита, че времето на инструктаж, развеждане на поста, отвеждане на смяна, приемане и сдаване на дежурство е част от отработеното време, поради което и същото подлежи на заплащане.

Твърди, че тъй като работното време е било изчислявано сумарно по месеци в периода 01.10.2015г.-31.12.2016г., а след това на тримесечие, то нормата на работното време е можела да варира от 152часа до 184часа при месечно сумирано изчисляване и 488- 520часа при тримесечно сумарно изчисляване. Тази норма съответно се редуцира с дните ползван отпуск. И доколкото е налице некоректно отчитане на работното време, то липса отчитане и заплащане на реално положения извънредно труд.

Възнаграждения за това не са били начислени, респ. изплатени, поради което считано от 26-о число на месеца следващ съответния отчетен период ответникът е изпаднал в забава и затова дължи обезщетение за забава.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност. Твърди обаче, че служителите в ГДИН са държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или мярка „задържане под стража“ по см. на чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС. Затова, относимите действащи за процесния период нормативни актове са ЗИНЗС и ППЗИНЗС /в сила от 01.02.2010г./, Заповед на министъра на правосъдието относно реда за разпределение на работното време- рег. № ЧР-05-11/30.01.2015г. Счита, че доколкото последната заповед не е била оспорена, то за ищеца липсва правен интерес от заявяване права пред гражданския съд. На основание чл. 305, ал.1 ППЗИНЗС /нов/, назначените в наряд се явяват в поделението в определено за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения. Времето преди работната смяна служи за подготовка за встъпване в наряд чрез инструктаж, като явяването преди наряд за инструктажа и предаването на наряда не са действия по фактическо носене на службата. Затова и се оспорват твърденията за изпълнение на служебните задължения повече от 12ч., респ. 24ч., като лишени от правно основание и недоказани. Твърди, че в * има създадена организация по отчитане и възмездяване на труда положен извън месечния график. След 11.03.2014г. се сочи, че този труд се отчита и изплаща съобразно чл.16е и чл.16а, ал.7 ППЗИНЗС. Моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че през исковия период от 01.10.2015г.- 30.09.2018г. те са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „надзирател” в *; че е полагал труд на 8,12 и 24ч. смени.

Представена от отвтеника е кадрова справка за ищеца, съгласно която същият е назначен на длъжност “надзирател” в *през 2010г., а след това със заповеди от 2012г., 2014г. и 2016г. е извършвана промяна относно длъжността (степента) на ищеца. С последната заповед от м.02.2016 ищецът е преназначен на длъжността, но в друга структура към *, а именно ЗО *. Със заповед от 01.11.2018г. правоотношението е прекратено. Тези данни също не са спорни между страните.

Представена от ответника е още Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, с която е регламентирана организацията на работното време в ГДИН и териториалните й служби, като е предвидено, че за дейности, чието изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира на 8-, 12- и 24- часови смени по утвърден график или дежурство, като извънредният труд не може да надвиши 280 часа годишно, а за служителите работещи в наряд – 70часа на отчетен период. Положеният труд извън установеното работно време се отчита почасово с протокол по образец и се документира в специална книга.

Представена е също и Заповед № 42/11.03.2015г. на Началника на *, издадена въз основа на Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, с която е регламентирано работното време на служителите работещи на дежурства в надзорна охранителна дейност, както следва: при 24-часово дежурство – от 08,00 часа до 08,00 часа на следващия ден, при 12-часови дневни смени – от 08,15 часа до 20,15часа, а при 12-часови нощни смени – от 20,15часа до 08,15 часа на следващия ден, при 8-часови смени – от 08,15часа до 16,45часа.

Приети по делото са още Заповед от 01.11.2018г., протокол относно нея и обобщена справка за резултатите – относно замерване на приблизителното време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство на служителите от надзорно – орханителния състав при *. Окончателният резултат е приблизително 15 минути преди и пак толкова след работно време, или общо до 30 минути на ден (смяна).

Приедставени от ответника са и справки за полаган, отчитан и платен труд в учреждението за исковия период, относно ищеца, които (аналитично) са взети предвид при изготвяне на двете заключения по двете ССчЕ.

По делото са допуснати първоначална и допълнителна ССчЕ. Първата от тях е изготвена на база отчитане на извънредния труд от ответника, като е взето предвид само отчитане на тримесечни периоди за целия процесен такъв (видно и от обясненията в о.с.з.). Допълнителната ССчЕ е изготвена на база твърденията и на двете страни в процеса; освен това за част от исковия период е използванно отчитане на един месец, а за друга част – на тримесечие, което съответства на приложимите в рамките на исковия период законови правила; и още нещо много важно – допълнителната ССчЕ е отчела конкретно данните от цитираните вече заповед, протокол и обобщена справка за резултатите – относно замерване на приблизителното време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство на служителите от надзорно – орханителния състав при * – които, както ще се мотивира по - долу, са единствените доказателства в процеса относно положения от ищеца труд. Ето защо съдът кредитира именно заключението по допълнителната ССчЕ. От него се установява, че съобразно представената от ответника обобщена справка, размерът на дължимия и неплатен извънреден труд на ищеца за спорния период възлиза на 651.88лв., а лихвата за забава – на 92.42лв. за исковия период. Налице са приложени към ССчЕ подробни справки, съдържащи разбивка на отговорите.

В показанията на св.Н. Т.се съдържа потвърждение на сочените от ищеца време, количество и дейности полаган извънреден труд. След зададени от ответника и от съда въпроси обаче се установява, че „от началото на 2016г. до есента на 2018г. аз изпълнявах задълженията си в затворническо общежитие във Варна, а той (Й.Т.) – в ЗО в *“; „за периода 2016г. – 2018г. аз и Й.Т. сме работели на различни места“; „не мога да знам през този период Й.Т. колко време му е отнемала подготовката по приемане и сдаване на дежурство в *“;

„всичко, което разказах, касае времето преди 2016г.“. При това положение е очевидно, че показанията на свидетели изобщо не могат да установят относими към делото въпроси, още по – малко да обосноват изискуемото пълно и главно доказване от ищеца на пълния обем от полагания от него труд. За това и съдът не кредитира показанията, като отнисими към спора.

Съгласно показанията на св. К. С., който изпълнява длъжността „началник сектор надзорно-охранителна дейност“, съпътстващите дейности при работа на смени са общо около 30 минути за смяна. Всяка смяната започва с инструктаж на наряда придвижване до постовете, смяна на постовия, който от своя страна отива на доклад за отвода на дежурство. През месец ноември 2018г. била сформирана комисия, която извършила замерване на продължителността на съпътстващите дейности и установила, че е около 30 минути общо за смяна. Тези данни са възпроизведени и в изготвените и цитирани по -горе обобщена справка и протокол, по повод заповед на директора на затвора, относно замерването на приблизителното време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство на служителите от надзорно – орханителния състав в учреждението.