Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 19.07.2021, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 132/2021
Вид
Решение № 37
Подписан
19.07.2021
В сила
19.07.2021
Състав
БОНКА ВАСИЛЕВА ЯНКОВА, ЙОРДАН ПАВЛОВ ИВАНОВ, МИРОСЛАВ НИКОЛОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Търговище , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

БОНКА В. ЯНКОВА

МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

ЙОРДАН П. ИВАНОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20213500600132 по описа за 2021 година установи следното:

Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от Кр. К.- И. - частен тъжител по НЧХД № 101/2021г. по описа на РС Търговище, против присъда № 11/ 22.04.2021г, постановена по същото дело, с която подсъдимия Т. К. Т., с ЕГН ********** от гр.********** е бил признат за невиновен и оправдан по възведеното му частно обвинение, за престъпление по чл.148,ал.1,т.1 и т.2 във връзка с чл.146,ал.1 от НК. Предявеният срещу него граждански иск в размер на 10 000лв е бил отхвърлен изцяло и с оглед изхода на делото, съдът осъдил тъжителката да заплати направените от подсъдимия разноски за защитник, в размер на 600лв.

Считайки присъдата за неправилна и незаконосъобразна, с въззивната жалба се иска отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимияj да бъде признат за виновен за престъплението, за което е повдигнато частното обвинение.

В съдебно заседание, тъжителката - въззивник в тази инстанция Кр.К. – И., редовно призована се явява. Лично и чрез повереника си - адв. В.Н. от АК Търговище поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на първоинстанционната присъда. Неведените във въззивната жалба оплаквания се доразвиват от повереника, адв.Н., с подробни съображения изложени устно. Акцентира се върху незаконосъобразната доказателствена и аналитична дейност на първоинстанционния съд и съответно фактическата необоснованост на направените изводи, към които, с постановената оправдателна присъда е приложен 1 неправилно и материалния закон. Твърди се, че неправилно РС е приел, че инкриминираните изрази не са обидни, като незаконосъобразно е счел, че същите са само проява на формирана отрицателна оценка за личността на тъжителката. Излагат се доводи за съставомерност, аргументирани с предложеното определяне на инкриминираните изрази като такива, унизяващи човешкото достойнство и надхвърлащи допустимите граници на конституционно предвидените свободи – на изразяване и мнение. Акцентира се върху разпоредбата на чл.39,ал.2 от Конституцията на РБ и чл.10,ал.2 от ЕКПЧ, защитаващи честта и достойнството на гражданите именно, чрез регламентираното ограничаване свободата на изразяване до пределите, гарантиращи репутацията на останалите членове на обществото. Поддържа се основното искане във въззивната жалба, за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по частното обвинение – за нанесена на тъжителката квалифицирана обида.

В право на лично становище частния тъжител п Кр.К. - И. поддържа изцяло тезата, развита от повереника адв.Н. и обосноваващите я аргументи.

Подсъдимият Т.Т., редовно призован се явява. Упълномощеният му защитник - адв. Н.С. оспорва изцяло въззивната жалба, считайки я за неоснователна. Устно развитите доводи от защитата са в посока отсъствие на съставомерно деяние по смисъла на чл.146,ал.1 от НК.

Счита, че правилно РС е оценил изразите, като такива, които с оглед начинът им на казване не са прекрачили добрия тон, а съдържателно в инкриминираните изрази не присъствали квалификации, епитети и сравнения, които според обществения критерий биха били оценени като обида.

В последната си дума подсъдимият Т. застъпва позиция за невинност и моли за справедлива присъда.

След като провери оплакванията в жалбата, аргументирани подробно устно в пледоарията на адв.Н., след като обсъди становището на защитата и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, съдът установи следното:

С оглед съображенията, въз основа на които РС е постановил оправдателна присъда, респективно с оглед възраженията, наведени във въззивната жалба, основният спорен въпрос между страните видно е, не е по отношени на фактите, а по правната им оценка. Следва да се отбележи обаче, че доказателствената дейност на първата инстнация е изцяло съответна на процесуалните правила, както по попълване на делото с необходимите за правилното му решаване доказателства, така и по отношение техния анализ, като преди това законосъобразно са били очертани и пределите на доказване, тъй като първоинстанционният съд е преценил вярно изложените в тъжбата от фактическа страна „обстоятелства по престъплението“ (чл.81,ал.1 от НПК). Съдът е концентрирал усилията си именно върху изясняване на относимите фактически положения, като задълбочено и целенасочено е разпитал свидетелите по делото. Подложил е на внимателна преценка всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на комплексния им анализ вярно е формирал фактическите си изводи. При собствения анализ въззивната инстанция не намира основание да се отклони от възприетите от РС факти, а напротив - ги споделя като 2 законосъобразно установени, а и самият факт, че обект на критика и оплакване са не те, а правната им оценка, доколкото акцентът във въззивнната жалба е върху пълното несъгласие с приетата несъставомерност на всички, подробно посочени инкриминирани изрази. И това е разбираемо, предвид основанията за постановената оправдателна присъда - не поради неустановеност на обстоятелството, че изразите са с автор подсъдимия, нито поради това, че съдържателно се различават от действително изразеното от него на посочения в тъжбата обществен форум – заседанието на Общинския съвет, предавано пряко по телевизионен канал KISS13 и в Интернет пространството.

Както се посочи, релевантните фактически обстоятелства, възприети от РС, не са предмет на оспорване и като законосъобразно установена се възприемат изцяло и от въззивната инстанция. Несъмнено е установено по делото от фактическа страна, че тъжителката и подс.Т. се познават от дълги години по повод съвместната им работа - в Духовия оркестър на гр.Търговище, на който тъжителката дълги години била диригент, а подсъдимия – барабанист. На 15.05.2020г. тъжителката била освободена от длъжността Директор на Духов оркестър, функция „Култура“ към Община Търговище. На заседание на Общинския съвет Търговище, проведено на 30.07.2020г, под № 15 в Дневния ред на заседанието била включена точката “Искания на местна гражданска инициатива за възстановяване на маестра Кр.К. на длъжността Директор на Духов оркестър, функция „Култура“ към Община Търговище“. Искането било внесено от св.М.Д. и подкрепено от св.П., като и двете присъствали на заседанието. На заседанието присъствал и подсъдимия, в качеството са един от 19-те оркестранти (л.62,НЧХД), подписали съгласие с освобождаването на тъжителката като Директор на Духовия оркестър. При обсъждане на посочената точка от дневния ред, след изслушване на вносителя св.Д. и на св.П., била предоставена думата на тъжителката, а след нея и на подсъдимия Т.. Във встъплението си същият уточнил своята представителност, а именно, че е „упълномощен от моите колеги да споделя някои моменти от нашето трудово битие“ ( П-л, заседание ОС, л.29, НЧХД). Именно по този повод и в рамките на направеното с тази цел изказване подсъдимият заявил, съответно били отразени в представения като писмено доказателство протокол от Общинската сесия – инкриминираните в тъжбата фрази:

1/ „периодът на отпуските и концертните графици винаги са съобразени само с нейните предпочитания, пътуване и нужди, без да са подплатени с никакви професионални аргументи.“

2/ „премахнати бяха стратегически функции в оркестъра като водачи на групи и концертмайстор.“

3/ „изхвърляне на ноти от библиотеката и лични инструменти на оркестранти тайно и демонстративно.“ 4/: „Госпожа К. си позволяваше да отправя лични обиди и квалификации не само относно професионализма и образованието ни, а и по физически признак. Много от нас е наричала с ..., не ми е удобно да кажа с какви думи. Лични думи.“- При покана да каже думите — „клошар, неграмотник, за килограми.“

5/„Последните закупени еднолично от нея инструменти на оркестъра са най-нисък 3 клас — ученически. Дефектирането им не закъсня и скоро, още след закупуването им, се появиха първите проблеми в работния репетиционен процес. Тези инструменти в момента са на склад е оркестъра и не могат да бъдат използвани. Те просто са за снимки, те не стават за нищо. А всички тези обществени средства бяха хвърлени на вятъра. Без да се консултира с никой, лично аз не знаех какъв цвят ми е инструмента, цвета му. Поне като възпитание някой да ме беше попитал, бе жълти ли искаш, оранжеви ли ги искаш, остави марка и модел.“

6/ „г-жа К. си позволяваше и груби нарушения на трудовото законодателство.

Изготвяше списък на оркестрантите, които идват да работят по време на полагаемата им лятна отпуска с цел уж усъвършенстване. Освен това имахме назначен обучител, на който му се плащаше да обучава, но в рамките на работното време.“ 7/„Турнета имахме без командировъчни и имайки предвид, че командировъчните са застраховки за пътуващите оркестранти. Обясненията бяха, че Общината не иска да отпуска средства, перманентно ни манипулираше, изграждайки конфронтация с общинската администрация по всякакви възможни допирни точки. Няма униформи, няма ремонти, няма дневни... Все няма и то от името на Общината, а се оказва, че оркестърът връща неизразходвани за дейност средства.“

8/: „Неразрешаване на индивидуален платен отпуск, когато се касае за ден-два до три, по някаква лична причина и необходимост, категорично се отказваше с мотива, че нямаме право на това“.

9/ „Госпожа К. не зачита демократичните и синдикални ценности. Първоначално в качеството си на директор и на синдикален секретар манипулативно включваше всички оркестранти за задължително членуване в синдикалната организация, което е в противовес с устава на СБМТД. Тя е демократична тази организация, пожелание. В последствия пък, след смяна на синдикалното ръководство, правеше обратното вербуваше един по един отделни синдикални членове да спрат да плащат членски внос и така организацията намаля на половина. Тя сама също спря да плаща членски внос.

Надсмиваше се над новото синдикално ръководство, че води преговори за сключване на колективен трудов договор“.

10/„.Госпожа К. постъпи крайно неуважително с всички пенсиониращи се колеги, които бяха отдали по 30-40 години от живота си на оркестъра. Те бяха без никакво изпращане, без нищо. Всеки един от тях, днес тези колеги са уважавани музиканти в Шуменския духов оркестър, който просперира „благодарение“ на мениджърските умения на г-жа К.“

11/„Благодарение“ на мениджърските умения на г-жа К., приходите от концертната дейност на оркестъра за последните 5 години са само 1450лв. Икономиите от „средства за дейността“за последните 5 години са почти 100% или 52 000 лв.

(петдесет и две хиляди лева)!“ Това ни лишава от концертна дейност, нови ангажименти, нови композиции, нови гост-солисти, нови инструменти и всичко друго. Винаги беше казвано „пари няма за нищо“.

Обстоятелството, че подсъдимият е присъствал на заседанието именно в тоза си качество 4

– като изразител на формираната колективна воля за изразяване на мнение и становище по повод внесеното, като редовна точка в дневния ред на заседанието, искане за възстановане на тъжителката е безспорно установено – от показанията на разпитаните свидетели С.М.(л.

77,НЧХД), М.Д.(л.78-л.79, НЧХД), И.И.(л.79-81,НЧХД), И.Д.(л.81-л.82,НЧХД), чиято достоверност независимо от формално пристрастното им и отношение към фактите, правилно е преценена от РС като обуславяща възможността им същите да формират законосъобразно изводи по фактите и с основание ги е кредитирал, защото са непротиворечиви, включително и помежду, последователни и изцяло подкрепени от визуализираното в съставения официален протокол фактическо положение – хронология и съдържание на изказванията и от приложената по делото подписка (л.64,НЧХД).

Продължителният период на формиране на възприятията им, предвид установеното време, в което същите са свирили в Духовия оркестър - между 32 години и 4 месеца(св.Д.) и 27 години(св.М.) несъмнено е предпоставка за основателност на претендираното като вярно изградено от тях мнение по фактите, именно защото е плод на продължителни наблюдения и оценки, а не на инцидентни прояви или внезапно възникнали ситуации. Мнението и формираното недоволство е възпроизведено в изготвеното становище, в чиято защита, като представител на подписалите становището оркестранти, се е явил на Общинското заседание подс.Т..