Определение № 52 от 27.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Варна, 27.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Р. Сл. Станчева като разгледа докладваното от Р. Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500002 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния му представител ю.к. М., против определение № 1583/2025 г. на ОС – Шумен, постановено по гр. д. № 245/2025 г. и с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното от същия съд решение № 228/13.10.2025 г. в частта му за разноските, които е осъдено да заплати на ищеца.

По изложени в жалбата доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, несъответно на фактическата и правна сложност на спора, както и на цитирана съдебна практика по чл.78, ал.5 ГПК, се иска отмяна на обжалваното определение и определяне на по-нисък размер.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - К. З. К., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:

С постановеното по гр.д. № 245/2025 г. решение № 228/13.10.2025 г. ОС – Шумен е прекратил частично като недопустимо производството по предявения от К. З. К. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск по чл.439 ГПК досежно сумата от 54.66 лева, представляваща неолихвяеми вземания и за сумата от 4 243.15 лева, начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ, и е уважил 1 исковата претенция в останалата й част – за недължимост на сумата от 22 836.27 лева, представляваща присъдена по ИЛ главница, дължима по договор за кредит от 24.03.2008 г. и на сумата от 32 673.09 лева, представляваща присъдена по ИЛ законна лихва върху главницата за периода след издаване на заповедта за изпълнение - 24.11.2011 г. до 15.04.2025 г.

Съобразно този изход от спора с решението си първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7 264.40 лева – разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съответни на уважената част от иска. Направеното от „ЕОС Матрикс“ ЕООД възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е прието за неоснователно.

С подадена в срока по чл.248 ГПК молба дружеството е поискало от първостепенния съд да измени решението си в частта относно адвокатското възнаграждение, което е осъден да заплати на ищеца, поддържайки възражението си по чл.78, ал.5 ГПК. Това искане е оставено без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 1583/11.11.2025 г.

Съгласно задължителните разяснения по т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК меродавна за преценката дали претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно е действителната правна и фактическа сложност на делото. В тази връзка в съдебната практика са развити и релевантните обстоятелства, определящи фактическата и правна сложност на спора – напр. вида на предявените искове, очертаният от страните предмет на спора /фактически и правни твърдения и възражения/, наличието на задължителна съдебна практика по спорни въпроси, обема на доказателствения материал, извършените от страните процесуални действия, в частност на процесуалния представител. Като относимо обстоятелство за преценката се приема и цената на предявените искове, определяща и защитавания материален интерес. Съдебната практика е константна и по въпроса, че с оглед постановеното задължително решение на СЕС по дело С - 438/22г. съдът да не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения, към които препраща разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, то същите съставляват ориентир за пазарната стойност на адвокатската услуга и в тази връзка са обективен критерий за съда при определяне на следващото се адвокатско възнаграждение.

В контекстна на така изложеното, в настоящия случай съдът отчита, че действително спорът по гр.д. № 245/2025 г. на ОС – Шумен не се отличава със съществена фактическа и правна сложност. Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на вземания за които е издадена заповед по чл.417 ГПК, основан на твърдение за изтекла погасителна давност, поради което предмет на същия е не установяване на правопораждащите факти на оспорените вземания, а тяхното погасяване. По основните спорни въпроси, касателно прекъсването на давността в хода на принудителното изпълнение е налице задължителна съдебна практика. Съдебното дирене е приключило в едно съдебно заседание, а ангажираните по делото 2 доказателства се свеждат до приемане на препис от изпълнителното дело, съдържащо два тома и изискана справка от първоначалния кредитор /банката/ за извършвани доброволни погашения на дълга. Следва да бъде отчетено обаче, че ответното дружество е оспорило предявения иск, навеждайки с отговора по чл.131 ГПК оспорвания по допустимостта на част от исковата претенция, фактически твърдения за редица конкретни действия по изпълнителното дело, които са прекъснали давността, цитирана е и практика на различни съдилища. Оспорването на иска е поддържано и в с.з. /депозирана писмена молба/.

Процесуалният представител на ищеца е изготвил и депозирал исковата мола, в която се съдържа искане за допускане на обезпечение, което е уважено, съответно са предприети действия и в тази връзка, осъществил е процесуална защита в проведеното о.с.з. и е депозирал писмени бележки по съществото на спора, излагайки правни аргументи по направените от ответната страна възражения. Наведените в отговора по чл.131 ГПК безспорно е налагало повторно обследване на материалите по изпълнителното дело и ангажираното от ответника друго писмено доказателство, съответно запознаване с цитираната в отговора и подадената преди с.з. писмена мола съдебна практика.

Общата цена на първоначално заявената претенция е 59 807.17 лева, като обстоятелството, че част от същата се формира и от вземането за законна лихва, присъдена глобално за периода след издаване на заповедта, не е основание да бъде изключена от определянето на защитавания материален интерес, съответно да се отрече осъществената процесуална защита и по тази част от иска. Това обстоятелство следва да бъде отчетено и се отчита от съда като релевантно към фактическата и правна сложност на спора.

Претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в общ размер на 5 434.57 лева, съответен на минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за искове с цена на първоначално предявените, което възнаграждение, при отчитане на всички посочени обстоятелства относно фактическата и правна сложност на конкретния спор и извършените от процесуалния представител действия, настоящият състав намира, че не е прекомерно.

Възложените в тежест на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение от заплатеното такова, са съответни на уважената част от иска.

Ето защо, като е достигнал до идентични изводи и е оставил без уважение молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по чл.248 ГПК, ОС – Шумен е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1583/11.11.2025 г., постановено по гр. д. № 245/2025 г. на ОС – Шумен.

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4