Решение № 196 от 13.04.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Габрово, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210100802 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 2893/03.05.2022 г., предявена от „АМИГО ФИНАНС” ЕООД /с предишно наименование „Мого България" ЕООД/, ЕИК 204009205, с адрес: гр. София. бул. „Г.М.Димитров" №16-А срещу М. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, кв. ********** № 25, за установяване съществуването на задължението му да заплати сума в общ размер на 3015,71 лева, включваща сумата 661,90 лева – лизингови вноски, дължими за периода 05.03.2021 г. 11.05.2021 г. по договор за финансов лизинг от 09.03.2020 г., сумата 818,31 лева – незаплатена възнаградителна лихва по лизингови вноски за периода 05.03.2021 г. 11.05.2021 г., сумата 5.97 лева – общ размер на мораторна неустойка върху неплатените лизингови вноски за периода 05.03.2021 г. - 11.05.2021 г., сумата 1390,50 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, сумата 139,03 лева – разходи за заплатени данъчни задължения за 2021 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 2213/2021 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между „АМИГО ФИНАНС” ЕООД /с предишно наименование „Мого България" ЕООД/ и ответника бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0010134/09.03.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника лек автомобил марка „Hyundai", модел „Santa Fe", с ДК № СН5159АХ, срещу задължение да заплаща месечни лизингови вноски, с падеж и размер съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора. Лизингополучателят обаче спрял плащанията и с писмо, получено лично от М. Т. Н., ищецът едностранно развалил договора, считано от 11.05.2021 г., на която дата автомобилът бил върнат на лизингодателя, поради което освен незаплатените лизингови вноски и мораторна неустойка, ответникът дължал и 1 неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска. Съгласно общите условия на договора лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя и направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. 52 – чл. 61 от Закона за местните данъци и такси за 2021 г. в размер на 139,03 лева.

По молба на ищеца било образувано частно гр. д. № 2213/2021 г. по описа на ГРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземанията.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага подробни съображения, че процесният договор е недействителен на основание чл. 23 ЗПК, като била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита за нищожни клаузите на чл. 12 от договора за финансов лизинг вр. с приложение № 3 към него вр. чл. 10.2. и 10.6 от общите условия във връзка със сключена застраховка на лизинговия автомобил при конкретен застрахователен брокер, тъй като отсъствала възможност за лизингополучателя да избере застраховател и да влияе чрез волята си върху съдържанието на застрахователния договор. Излага, че застраховката е наложена на лизингополучателя като условие за сключването на договора за лизинг, което довело до оскъпяване на предоставената финансова услуга. Счита за неравноправна и клаузата на чл. 8.7.3 от общите условия, която задължава лизингополучателя да възстановява на лизингодателя суми за глоби и други административни наказания във връзка с ползването на лизинговия актив, доколкото задължавала потребителя с посочените суми преди да е реализирана законоустановената възможност да оспорва съответните глоби и други административни наказания. Оспорва действителността на клаузата за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, предвидена в чл.

15.5 от общите условия, като противоречаща на добрите нрави, както и неустойката предвидена в чл. 15.9 от общите условия. Оспорва действителността на клаузата по чл.

7 от договора, с която се определя лихва върху главницата в размер на 41.16 %, като счита така определената лихва за прекомерна и определена при злоупотреба с потребителското качество на лизингополучателя. Следвало да се третира като неравноправна и клаузата, предвидена в чл. 14.4 вр. чл.8.7.10 от общите условия.

Оспорва твърдяната от ищеца дата на прекратяване на договора и връщането на лизинговата вещ на лизингодателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №AG0010134/09.03.2020 г., сключен между ищеца, в качеството му на лизингодател и ответника, като лизингополучател, между страните възникнало правоотношение с съдържание, типично за уредения в чл. 342 и сл. ТЗ договор за финансов лизинг - лизингодателят се задължил да придобие лек автомобил марка „Hyundai", модел „Santa Fe", с ДК № СН5159АХ, който да предостави за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на 36 лизингови вноски и другите дължими по 2 договора плащания (първоначална вноска, ДДС). Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41.16 %, а годишният процент на разходите бил 49.49 %, съответно размерът на месечната лизингова вноска е 463,50 лева и последната такава е с падеж 05.03.2023 г..

Не е спорно и че договорът е сключен при общи условия за към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ ЕООД с физически лица потребители, съставляващи неразделна част от договора и подписани от лизингополучателя. Съгласно чл. 15.1 от общите условия при забава в плащането на парично задължение лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за целия период на забава. Съгласно чл. 8.6. вр. чл. 8.7.4 лизингополучателят следва да възстанови на лизингодателя пълния размер на заплатените от него данъци и/или такси във връзка с използването на лизинговия актив. При забавено плащане на задължението от страна на лизингополучателя за заплащане на лизингова вноска с повече от 5 дни, за лизингодателя се пораждало право да прекрати едностранно договора за лизинг с писмено уведомление без предизвестие, като договорът се считал прекратен от датата, посочена в известието (чл. 13.6 вр. чл.

13.5, т. I от общите условия), като при предсрочно прекратяване на договора лизингополучателят следвало да върне в срок от два работни дни лизинговия актив на място, посочено от лизингодателя – чл. 14.1. Съгласно чл. 15.5 от общите условия при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя последният дължал неустойка в размер на три лизингови вноски. Забавата в изпълнението на задължението за връщане на лизинговия актив пораждала и задължение за заплащане на неустойка в размер на последната лизингова вноска с настъпил падеж за всеки започнат календарен месец, след датата, на която лизинговия актив е следвало да бъде върнат (чл.15.3 от общите условия).

Не е спорно между страните и от приемо-предавателен протокол от 09.03.2020 г. се установява, че лизингодателят предал на лизингополучателя М. Т. Н. процесния автомобил, предмет на договора за лизинг.

Видно от уведомление за прекратяване на договор за лизинг от 20.04.2021 г. лизингодателят „АМИГО ФИНАНС” ЕООД уведомило лизингополучателя М. Т. Н., че поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми и на основание чл. 13.5 от общите условия прекратява сключения договор за финансов лизинг №AG0010134/09.03.2020 г., считано от датата на получаване на уведомлението.

Видно уведомлението съдържа подпис за личното му получаване от адресата, но на неустановена дата.

Видно от представения приемо-предавателен протокол без посочена дата, лизингополучателят е върнал на лизингодателя лизинговото имущество, предмет на договора за лизинг.

3

По делото е представено извлечение от списък на Столична община – район Изгрев за данък за МПС за 2021 г. и платежно нареждане от 25.03.2021 г., от които се установява че лизингодателят „АМИГО ФИНАНС” ЕООД е внесло данък за процесния автомобил в размер на 139,09 лева.

В производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на събраните в производството доказателства и основава изводите си на него. Вещото лице сочи, че лизингополучателят М. Т. Н. е заплатил общо 5805,55 лв. по договора за финансов лизинг №AG0010134. Дължимите от лизингополучателя суми по договора съгласно приложения погасителен план за периода от 05.03.2021 г. до 11.05.2021 г. възлизат на сумата 629,23 лв. - незаплатени лизингови вноски за периода 05.03.2021 г. - 11.05.2021 г., сумата 554,28 лв. - незаплатена възнаградителна лихва по лизингови вноски за периода 05.03.2021 г. - 11.05.2021 г., сумата 5,97 лв. - мораторна неустойка върху неплатените лизингови вноски за периода от 05.03.2021 г. до 11.05.2021 г., съответно във вариант от 05.03.2021 г. до 20.04.2021 г. дължимите от лизингополучателя суми възлизат на сумата 410,25 лв. - незаплатена главница по лизингови вноски за периода от 05.03.2021 г. до 20.04.2021 г., сумата 382,24 лв. - незаплатена възнаградителна лихва по лизингови вноски за периода от 05.03.2021 г. до 20.04.2021 г., сумата 5,80 лв.

- мораторна неустойка върху неплатените лизингови вноски за периода от 05.03.2021 г. до 20.04.2021 г. Неустойката за прекратяване на договора по вина на лизингополучателят е в размер на 1390,50 лв.. Съгласно заключението годишният процент на разходите след направени изчисления по формула постановена по закона за потребителския кредит възлиза на 49.8852 %, като в тези разходи не е включено друго освен възнаградителната лихва.

По отношение на обективно, кумулативно съединените установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Страните не спорят, че сключеният помежду тях договор за финансов лизинг е източник на облигационно правоотношение със съдържание задължението на лизингодателя да придобие в собственост и предостави за ползване движима вещ (лек автомобил) на лизингополучателя срещу задължението на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план, както и да извършва други плащания, съгласно клаузите на договора. Договорът за финансов лизинг е „финансова услуга”, по смисъла на параграф 13, т.12 ДР на ЗЗП. Договорът за финансов лизинг е сключен с ответника в качеството му на физическо лице, като по делото не са събрани доказателства автомобилът да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, или във връзка с упражняване на търговска или професионална дейност от лизингополучателя, поради което ответникът като физическо лице има качеството на „потребител” по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т. 1 ДР на ЗЗП. /Така решение № 188 от 09.05.2016 г. по т. д. № 1787 / 2014 г. на ВКС, I т. о./ Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване 4 на стоката - предмет на договора, какъвто е и настоящият случай.

В задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 102 от 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и решение № 112 от 15.01.2015 г. по т. д. № 2936/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е разяснено, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването (лизингови вноски). По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски, на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение (общата стойност на лизинговите вноски) е калкулирано по начин, че да покрива първоначалната стойност на актива (вещта), разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение, включително извършването на разпореждане с актива в полза на лизингополучателя след неговото заплащане. При предсрочно прекратяване на договора за лизинг в двете му разновидности (оперативен и финансов) и връщане на лизинговата вещ, включително поради неизпълнение на задължението на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, всяка от страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия договор.