Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 289 от 12.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 33/2025
Вид
Решение № 289
Подписан
12.08.2026
Състав
Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл. 413, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 415, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 415, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 644, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. ***, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20255500900033 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 405 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение по застрахователен договор за имуществена застраховка и по чл. 409 от КЗ за заплащане на законна лихва за забава върху дължимото обезщетение.

В исковата молба се твърди, че между *** в качеството на застраховател и *** в качеството на застраховащ/застрахован, на основание Общите условия на застраховка „Пожар и природни бедствия“ /Общите условия или ОУ/ е сключен застрахователен договор и застрахователна полица № 9801239104648. Застрахован е недвижим имот, промишлен комплекс цехове, склад, столова, битови помещения, портиерна, администрация, котелно, представляващ терен с площ от 21 290 кв.м., съставляващ УПИ I - 42 по плана на село ***, Община ***, подробно описан в Нотариален акт № ***, дело *** г. по описа на Нотариус *** с район на действие Районен съд ***.

Началото на периода на застрахователното покритие е 00.00 ч. на 01.07.2023 и край - до 24.00 ч. на 30.06.2024 г., застрахователната сума в размер на 449130.00 лв.

Ищците твърдят, че на 18.10.2023 г. е възникнал пожар в застрахования обект, като застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 11.1 и чл. 11.2 от Общите условия и е уведомил в срок органите на противопожарна охрана и 1 полиция, както и Застрахователя.

Посочват, че е образувано досъдебно производство № ЗМ 1657/2023 г. на РУ гр. ***, пр.пр. № 10768/2023г. на РП ***, ТО ***. В хода на производството е установено, че пожарът е умишлено предизвикан. Посочват, че извършителят е установен - ***, който страда от психично заболяване, поради което с Постановление от 16.05.2024 г. Досъдебното производство е прекратено. В рамките на производството е назначена строително - техническа експертиза, с която са оценени щетите в следствие на пожара в размер на 96 328,00 лв.

Посочват, че застрахователното събитие е настъпило в период на прехвърляне на собствеността на застрахования имот от *** на ***. - видно от Нотариален акт № *** г. на нотариус *** с район на действие PC - ***.

Имотът е станал семейна имуществена общност между ***. и съпругата му ***.. Считат, че съгласно чл. 413 от Кодекса за застраховането и чл. 14.1. от Общите условия, приобретателите ***. и ***. са встъпили в правата и задълженията на Застрахования но застрахователния Договор.

Твърдят, че още с възникване на застрахователното събитие Застрахователят *** е уведомен за наличие на предварителен договор за покупко - продажба на имота, както и че в този момент тече процедура по банково финансиране на сделката. Застрахователят е уведомен и за окончателното прехвърляне на собствеността на застрахованото имущество.

Видно от разпечатките на кореспонденцията между застрахователя и приобретателите още на 25.10.2023г., т.е. седем дни след настъпване на застрахователното събитие и преди окончателното прехвърляне на собствеността върху имота, застрахователят е изискал от бъдещият приобретател ***. документи, необходими за доказване на щетата. Ответното дружество разполага с целият пакет от документи, удостоверяващи както прехвърлянето на собствеността, така и с издаденото Постановление от 16.05.2024г. за прекратяване на Досъдебно производство № ЗМ 1657/2023 г. на РУ гр. ***, в което е посочен размера на щетите, изчислени от вещото лице, назначено в рамките на досъдебното производство

Посочват, че между ищците и ответното дружество са проведени множество разговори относно изплащането на дължимото застрахователно обезщетение, като в тези разговори застрахователят не е отказвал и не е 2 отричал задължението си да плати, но и не извършил плащане.

В последствие през октомври 2024 г. ***. отправя към ***" покана, с която на основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.12.10 от Общите условия, в срок от 15 работни дни от получаването й, кани застрахователя да извърши плащане на застрахователно обезщетение произтичащо от настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № 9801239104648, като за размер на обезщетението да се приеме стойността на щетите, изчислени от вещо лице назначено по Досъдебно производство № ЗМ 1657/2023 г на РУ гр. ***, пр.пр.10768/2023 г. на РП ***, ТО ***.

Съгласно писмо от 01.11.2024 г. ответното дружество отговаря, че застрахователят не бил уведомен за извършеното прехвърляне на собствеността върху имота, поради което не били налице основания за плащане на обезщетение. Поискани са доказателства за извършената промяна на собствеността и е изразена готовност от страна на ответното дружество да преразгледа становището си.

В отговор на това писмо, ***. за пореден път е изпратил доказателства за прехвърляне на собствеността и е отправил искане за преразглеждане на становището на ответното дружество.

Съгласно писмо с изх. № 12493/06.12.2024 г. ***" уведомява ищеца за обстоятелство, което никога не е споменавано в разговорите, а именно, че на 10.10.2024 г. застрахователят бил платил на *** сумата от 17 990.35 лв., представляваща застрахователно обезщетение, определено на база експертна оценка. Ответното дружество посочва, че липсвали доказателства застрахователят да е уведомен за настъпилата промяна на собствеността, поради което бил разбрал за това едва с предявяване на претенциите от страна на приобретателя, като отправя покана приобретателят да насочи претенциите си към прехвърлителя на собствеността.

Твърдят, че съгласно чл. 415, ал.2 от КЗ, застрахователят не може да се позовава на липса на уведомяване, когато към момента на настъпване на застрахователното събитие е знаел за прехвърлянето на правото на собственост или е изтекъл срокът по чл. 414, ал. 1 за отправяне на предизвестие за прекратяване на застрахователния договор от страна на застрахователя и той не го е прекратил.

Посочват, че към момента на настъпване на застрахователното събитие 3 застрахователят е знаел за предстоящото прехвърляне на правото на собственост, защото още на 25.10.2023 г. /седем дни след пожара/ и два месеца преди окончателното прехвърляне на имота, застрахователят е изискал от ***. документи, необходими за доказване на щетата. След изслушването на нотариалният акт /19.12.2023 г/, на 20.06.2024 г, застрахователят отново е изпратил писмо до ***. с искане за представяне на документи относно щетата.

Следователно застрахователят не може да се позовава на липса на уведомяване, което да бъде основание за отказ за плащане на обезщетение.

Застрахователят не може да се позове и на прекратяване на застрахователният договор, тъй като такова прекратяване не е налице.

Считат, че с прехвърлянето на недвижимият имот на 19.12.2023 г. за прехвърлителя ЕТ е отпаднал застрахователният интерес. Договорът за продажба на имот е договор за продажба на индивидуално определена вещ и с оглед на чл. 183 във вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗЗД собствеността и риска от погиване на вещта преминават върху приобретателя със сключването на договора, доколкото друго не е уговорено между страните, а в конкретния случай не е уговорено друго. Следователно, за прехвърлителя - ЕТ застрахователният интерес от застрахователния договор е отпаднал на датата на сключване на договора за покупко-продажба на недвижимият имот, а именно на 19.12.2023 г.

Твърдят, че е налице хипотезата на чл. 413, ал. 1 КЗ. Приобретателят на застрахованото имущество е придобил всички права и задължения, които прехвърлителят е имал по договора, в т.ч. и право да получи определеното застрахователно обезщетение.

Считат, че след като застрахователят е бил уведомен и е знаел за извършеното прехвърляне на собствеността върху имота още към момента на настъпване на застрахователното събитие /на 18.10.2023 г/, както и за окончателното му прехвърляне на 19.12.2023 г. и следователно при липса на застрахователен интерес, една година по - късно /на 10.10.2024 г./ е изплатил застрахователното обезщетение на праводателя ЕТ, а не на приобретателите на застрахованаият имот, ответникът е нарушил разпоредбите на КЗ. Налице е действие на застрахователя, което е в нарушение на правна норма, която установява задължително за него правило за поведение - законова субституция и следващите се от нея правни последици. С това действие застрахователят 4 уврежда интересите на застрахованото лице, защото го лишава от полагащото му се застрахователно обезщетение. За нарушение на тази разпоредба на закона надзорният орган, на основание чл. 644, ал. 1 от КЗ, би могъл да наложи и административно наказание, което е извън предмета на настоящият иск, но има пряко значение за интереса на ищците.

В последствие, дори и да се приеме, че е липсвало уведомление за промяната в собствеността на застрахованото имущество, то ищецът е встъпил по право като страна по застрахователния договор въз основа на чл. 413, ал. 1 КЗ.

Твърдят, че не е налице нито една от хипотезите за отказ за плащане на застрахователно обезщетение посочени в т. 12.13 от Общите Условия. Ако се приеме, че Застрахованият не е изпълнил задължението си за уведомяване /което би противоречило на писмените документи/, то следва да се вземе предвид текста на 12.13.1.3. според който *** може да откаже плащане: При неизпълнение на задължение по застрахователният договор от страна на Застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователният договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.“

Считат, че в конкретния случай дори и да е налице неизпълнение на задължение на застрахования за уведомяване, то същото не е съществено за интереса на застрахователя, тъй като прехвърлянето на собствеността нито е увеличило риска, нито е довело до сбъдване на застрахователното събитие.

Следователно липсват основания за отказа на ЗК *** да плати на приобретателите и ищци по делото застрахователно обезщетение по действителна стойност.

Твърдят, че разликата между експертната оценка на застрахователя в размер на 17 990.35 лв. и експертната оценка на вещото лице, назначено по Досъдебно производство № ЗМ 1657/2023 г на РУ гр. *** в размер на 96 328 лв., е огромна.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ и т. 12.5 от Общите условия, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), както и следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В 5 застрахователната полица е посочено, че база на застрахователната сума е „действителната стойност“. Текста на т. 8.2.2.2. от Общите условия дава дефиниция на „Действителна стойност“, като посочва, че това е стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същият вид и качество. Съгласно раздел XVII „Характеристика на покритите рискове“, т. 17.2.1 При пожар застрахователят покрива нанесените вреди на застрахования:

-Пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, замърсяване от действия на вода. пяна при гасенето на пожара;

-Стопяване, пушене, тлеене на имущества от изкуствени и синтетични материали, при които не се образува пламък, жарава или огнище, но при условие, че са предизвикани от пожар.

Твърдят, че в Застрахователният сертификат също се посочва, че застраховката се сключва с уговорката срещу „първи риск“ като се обезщетява пълния размер на вредата, доколкото тя не надвишава застрахователната сума.

Посочват, че в случая „действителната стойност“ /застрахователната сума е 449 130.00 лв., а размера на действителните вреди е 96 328 лв.

Следователно изчислените вреди не надвишават застрахователната сума, респективно не е налице хипотезата на чл. 386, ал.1 от КЗ, но е налице хипотезата на чл. 386, ал. 2 КЗ - задължение за заплащане на действително претърпените вреди, които техническата експертиза е изчислила на 96 328,00 лв.

Съгласно изчисленото от застрахователя обезщетение в размер на 17 990.35 лв. не само, че не е платено на правоимащите ищци, но и не кореспондира с действително нанесените вреди, тъй като с посочената сума не е възможно да се покрие пълният размер на щетата и да се изпълни разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ и т. 17.2.1 във връзка с т. 8.2.2.2. от Общите условия.