Решение № 572 от 04.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Бургас, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20212100100425 по описа за 2021 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на Е. П., гражданка на Р. Л., род. на **.**.**** год., да му заплати следните суми: 22 779,07 евро – непогасена част от главницата по Договор за банков кредит № 16/14.04.2008 год., вземанията по който ищецът е обявил за предсрочно изискуеми, 932,34 евро – възнаградителна лихва за периода 14.04.-13.09.2019 год., 3395,61 евро – наказателна неустойка върху просрочена главница за периода 14.03.2019-08.03.2021 год., по т. 4. 2. от договора, и 1822,33 евро – наказателна неустойка за забавено плащане на главницата за периода 14.03.2019-08.03.2021 год., по т. 4. 3. от договора, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 22 779,07 евро, начиная от подаване на исковата молба – 10.03.2021 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Акцесорните искове за лихви и неустойка са уточнени в писмени молби от 28.09. и 14.10.2022 год., както и устно, в проведеното на 14.12.2022 год. открито съдебно заседание.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 92, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 430, ТЗ.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете, вкл. поради нищожност на част от договорните, неравноправни клаузи – за едностранно увеличение на ГЛП, за уговорената 1 наказателна неустойка; оспорва датата на обявената предсрочна изискуемост; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от данните по делото, страните са били обвързани от Договор за банков кредит № 16/14.04.2008 год., с писмени условия и погасителен план към него, по силата на който банката-ищец е предоставила на ответника Е. П. кредит от 34 500 евро, за закупуване на недвижим имот – апартамент, с дължимост на договорна лихва от 4.359 % и надбавка от 4.291 %, или общо 8.65 %, при уговорен срок за погасяване до 14.04.2028 год., на анюитетни вноски.

Ищецът твърди, че е изправна страна по процесния договор, тъй като е предоставил уговорената сума, тя е била усвоена от контрахента Е. П..

Неизпълнението на длъжника е настъпило през м. март 2019 год., продължило е до м. август с. г., поради което изправната страна-ищец е развалила договора, считано от 13.09.2019 год., на основание т. 16. 1. от съглашението между страните – от тази дата се твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост – съгл. писмена покана, изпратена до посочения в договора за кредит пълномощник на ответника в Република България. Връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 1, ГПК, от ЧСИ рег. № 705.

По делото са изготвени и приети основно и допълнителни експертни заключения, неоспорени от страните, които съдът цени като обективни и компетентни; вещото лице е установило размера на неплатените части от вземанията по договора, съобразени с банковите записвания на ищеца и извършените от ответника частични плащания – през периода 19.11.200831.05.2019 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за основателен. Ищецът е провел главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор за кредит между страните, с определен предмет и основание, надлежно престиране от ищеца-изправна страна по съглашението и настъпила предсрочна изискуемост за връщане на главницата от контрахента-ответник (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 79, ЗЗД и чл. 430, ТЗ). Облигационната 2 връзка между страните във връзка със сключения договор за кредит е безспорен факт, тъй като не е установена неавтентичност на подписа на кредитополучателя върху писмения договор и, или върху погасителния план и приложимите писмени условия на банката. Процесният договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма, при спазване императивните правила на чл. 7 и сл., ЗПК (отм., в сила към деня на пораждане на облигационната връзка). Договорът и погасителният план към него съдържат необходимата информация, поради което не е налице недействителност на цялото съглашение по см. на чл. 14 от отменения ЗПК. Възражението на ответника за недействителност на договора поради изготвянето му в различни шрифтове и с размер под 12 не следва да бъде разгледано по същество, тъй като е преклудирано – въведено е в процеса с писмената защита, извън сроковете по чл. 131 и чл. 133, ГПК, но за яснота следва да се отбележи, че нормативните изисквания за шрифта и размера му са въведени със ЗПК, приет след сключване на процесния договор, без на закона да е придадено обратно действие.

Според заключението на вещото лице, кредитът от 34 500 евро е усвоен в цялост от длъжника на 30.04.2008 год., поради което ищецът е легитимиран материално-правно като изправна страна по процесния договор.

В тежест на ответника е провеждане насрещно главно и пълно доказване, за опровергаване отрицателното твърдение на ищеца за липса на извършени погасителни плащания през периода м. март-м. септември 2019 год., или за друг валиден способ за погасяване на остатъчните парични задължения. Делото не съдържа данни в тази насока, поради което съдът намира главния иск за доказан по основание. По отношение размера на неплатената главница – 22 779,07 евро, съдът основава решението си както на неоспореното основно експертно заключение, така и на представените извлечения от сметки на банката-ищец, които се основават на редовни вписвания в счетоводните му книги – чл. 182, ГПК. Ответникът не е доказал извършването на частично или пълно плащане по този остатък от главницата, поради което съдът намира за установен фактът на бездействието на длъжника и сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва за забава, начиная от подаване на исковата молба – 10.03.2021 год., до окончателното изплащане.

3

Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца за обявена от него предсрочна изискуемост, настъпила на 13.09.2019 год. Приложената към исковата молба покана до контрахента Е. П. – л. 32 по описа на делото, не съдържа ясно обективирана воля на банката за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми; тази покана е свързана само със забавата на длъжника към 20.01.2020 год. и с претенция за извършване на доброволно плащане в 14-дневен срок от получаване на писмото. Писменото изявление на кредитора не сочи основание и дата (минала или бъдеща) за обявена и настъпила предсрочна изискуемост, нито как е формирана главницата от 22 779,07 евро – падежирала сума и/или предсрочно изискуем неплатен остатък, поради което не е налице уведомяване на длъжника за упражнено от банката право за обявяване на всички вземания за предсрочно изискуеми, т. е. за промяна изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й – вж. мотивите към т. 1. 1. от Тълкувателно решение № 8/2017 год. по тълк. д. № 8/2017 год. на ОСГТК на ВКС. При съобразяване с волята на ищеца – л. 3, абз. четвърти отгоре надолу в исковата молба, съдът приема, че предсрочната изискуемост е обявена от банката в хода на настоящия съдебен процес, но не от момента на подаване на исковата молба. Датата на това уведомяване е получаването от процесуалния представител на ответника на исковата молба и приложенията към нея – 21.02.2022 год., от който момент е обявена и настъпила предсрочната изискуемост (вж. и Решение № 114/07.09.2016 год. по т. д. № 362/2015 год. на II ТО на ВКС).

Съдът намира за доказан по основание иска за договорна (възнаградителна) лихва. Като основателно следва да бъде квалифицирано възражението на ответника за нищожност на клаузата по т. 11. 1. 3. от условията на банката, приложени към договора, с която в полза на ищеца е дадена възможност едностранно да изменя – само чрез увеличение, годишния лихвен процент по договора, изплащан на анюитетни вноски, когато „пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт“. Клаузата не съдържа уредена възможност за намаляване на ГЛП при други обстоятелства. Съдът намира, че дължимостта на възнаградителната лихва следва да бъде определена възоснова посочения в писмения договор между страните първоначален лихвен процент от 8.65.

Уговорката за едностранно изменение на лихвата не обвързва 4 кредитополучателя, тъй като липсват данни кога и в какъв размер е определен новият лихвен процент, уведомен ли е контрахентът за това изменение и съставен ли е нов погасителен план – императив на чл. 7, т. 8 от отменения ЗПК/чл. 11, ал. 1, т. 11, и чл. 14 от сега действащия ЗПК. Основателно и възражението на ответника, че посочената договорна клауза не е индивидуално уговорена – императив на чл. 146, ал. 1 във вр. с ал. 2, ЗЗП.

Тази клауза е и неравноправна, тъй като потребителят не е имал възможност да получи ясна и конкретна представа за финансовия си дълг и измеренията му при евентуални изменения на лихвения процент, както и за условията за въвеждане на такова изменение (вж. Решение № 74/04.10.2021 год. по възз. гр. д. № 301/2021 год. на БсАС). Доказателствената тежест за опровергаване твърдението на ответника за нищожност се носи от ищеца, който не е ангажирал доказателства – чл. 146, ал. 4, ЗЗП, поради което съдът приема, че клаузата, в частта й за едностранното увеличение на ГЛП, е нищожна като неравноправна. Предвид изложеното, при съобразяване с погасителния план към договора, съдът приема, че за претендирания период 14.04.-13.09.2019 год. договорната лихва възлиза на 961,34 евро, т. е. искът следва да бъде уважен в рамките на волята на ищеца, тъй като е предявен за по-ниска по размер сума – 932,34 евро.

Съдът намира за неоснователен иска за наказателна неустойка от 3395,61 евро, по т. 4. 2. от договора. Според уточняващото изявление на ищеца в откритото съдебно заседание на 14.12.2022 год., тази неустойка, наречена в договора „Надбавка върху лихва за редовен дълг“ се начислява върху непогасената част от главницата, при неплащане на някоя от погасителните вноски за главница и лихва. Съдът намира, че клаузата по т. 4.

2. е неясна и е двусмислено формулирана, поради което следва да бъде квалифицирана като нищожна, на основание чл. 147, ЗЗП и чл. 12-13 от ЗПК (отм.). Тази договорна клауза е неравноправна и поради факта, че с нея на потребителя е наложено задължението да заплаща неустойка (сбор от възнаградителната лихва и надбавката по т. 4. 2.) върху неиздължената част от главницата, по която не е налице неизпълнение, и тази дължимост съществува за целия срок на забавата – т. 11. 2. 2. от условията към договора.

По същите съображения, основани на чл. 147, ЗЗП, съдът намира за неоснователен иска за наказателна лихва за забава от 1822,33 евро – т. 4. 3. във вр. с т. 11.2.3. от условията към процесния договор. С тази клауза в 5 тежест на ответника е възложено заплащането на допълнителна лихва от общо 10.65 % (сбор от ГЛП от 8,65 и 2 %-тната надбавка) при забава за главницата и/или на договорната лихва – вж. и устното пояснение на претенцията в откритото съдебно заседание на 14.12.2022 год. Налице е пълна неяснота за потребителя относно предпоставките за възникване на допълнителното парично задължение и начина на определяне на размера и срока на дължимостта му, а така е преградена възможността ответникът да извърши преценка за финансовите си задължения при евентуално частично или пълно неизпълнение (вж. Решение № 294/27.03.2019 год. по търг. д. № 1599/2017 год. на II ТО на ВКС; Решение № 15/18.04.2018 год. по търг. д. № 2439/2016 год. на ВКС). Клаузата по т. 4. 3. не сочи ясно и недвусмислено върху коя задължение по договора се начислява, както и надбавката от 2 % върху коя лихва се начислява – върху ГЛП или върху лихвата по чл. 86, ЗЗД.