Решение № 140 от 29.06.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Силистра, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20233400500067 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

С. И. С., с ЕГН ********** обжалва Решение № 260031 от 05.10.2022г., постановено по гр.д.№ 404/2019г. по описа на Районен съд — гр.

Тутракан, с което се отхвърлят исковете му срещу КООПЕРАЦИЯ „ЗК ИЗГРЕВ - 92”, с ЕИК 828012219, иск за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 36/12.01.2018 г., изд. по ч. гр. д. № 31/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан, за получаване на дяловата му вноска от капитала на ответната кооперация, възлизаща на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева); заедно със законната лихва върху сумата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.01,2018 г.) до окончателното изплащане на сумата; иск за осъждането на КООПЕРАЦИЯ „ЗК ИЗГРЕВ - 92”, с ЕИК 828012219 да заплати на ищеца разликата между предявения в заповедното производство размер на вземането за получаване на дяловата му вноска от капитала на ответната кооперация - 25 000 лв. и увеличения размер на претенцията, заявен в исковото производство - 30 000 лв., която разлика възлиза на 5 000 лв. (пет хиляди лева); заедно със законната лихва върху сумата от момента на подаването завеждането на исковата молба (27.03.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата.

В предявената въззивна жалба се сочи, че обжалваното решение e нищожно, недопустимо и неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на атакуваното решение съдът е направил неправилни изводи във връзка с установяване на правото и 1 размера на дяловото участие на ищеца при прекратяване на членството му в ответната кооперация. Следва да се съобрази, че членството е възникнало с решение на УС на кооперацията от дата 22/05/2008г. и ищецът е вписан за член в книгата на кооператорите под номер 745. Преди това, под номер 512 е вписано членството на наследодателите на ищеца - и прекратени със смъртта им на дата 03/10/1999г. и 18/11/2002г. Учредителната и дялова вноска на наследодателите на ищеца никога не са били изтегляни от капитала на кооперацията и са наследени с частно правоприемство. Счетоводно са прехвърлени по партида 1391 на името на ищеца. Прехвърлянето на учредителните/дяловите вноски на родителите на ищеца по наследство и консолидирането им по индивидуална партида 1391 на името на ищеца е било извършено преди 2008г. и независимо от датата на продобиването на лично право на членство и вписване в книгата на кооператорите на по-късна дата.

Решението в частта му, че за ищеца не е възникнало право на иска за дялови вноски, тъй като кооперацията не била ликвидирана противоречи на материлано-правните норми на закона. Правото на дялова вноска възниква при прекратяване на индивидуалното членство на кооператора - чл.14, ал.1 ЗК, а не при прекратяване юридическото лице на кооперацията.

Изтъква, че атакуваният акт е неправилен и поради факта, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.

Заключението на експерта е било оспорено от ищеца с молба м. Септември, 2021 г., но липсва яснота дали е било прието от съда след изслушването на вещото лице в съдебно заседание.

Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено ново, с което се да се установи вземането и се осъди ответника да заплати актуализиран размер от 25. 541.14 лв. ( съгласно корециите в изчисленията на заключението на вещото лице в молба на ищеца от 14/09/21), като се присъди дължимата законна лихва върху сумата от 25,000.00лв от датата ма подаване на заявлението по чл.410 ГПК

Претиндира за присъжадане на всички разноски, направени в хода на заповедното и исковото производство.

Постъпил е в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от въззиваемото КООПЕРАЦИЯ „ЗК ИЗГРЕВ - 92”, с ЕИК 828012219, чрез адв.

И. Р, в който се излага становището, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Моли се същото да бъде потвърдено. Също претендира разноски.

По допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл с Определение №80 от 10.02.2023г., като е отклонил доказателствените искания на жалбоподателя за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с конкретно поставени въпроси.

При разглеждането на жалбата по същество, след като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното:

2

Пред РС – Тутракан са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК и осъдителен иск по чл. 14, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 9, т. 7 от ЗК и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (уточнени с Молба вх. № 2656/25.04.2018 г.) от ищеца С. И. С., упълномощил като проц. представител дъщеря си М И. за: установяване на вземането му, предмет на Заповед № 36/12.01.2018 г., изд. по ч. гр. д. № 31/2018 г. на Районен съд - гр.

Тутракан, за получаване на дяловата му вноска от капитала на ответната кооперация, възлизаща на 25 000 лв.,заедно със законната лихва върху сумата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 12.01.2018 г.; осъждането на ответника да заплати разликата между предявения в заповедното производство размер на вземането за получаване на дяловата му вноска от капитала на ответната кооперация - 25 000 лв. и увеличения размер на претенцията, заявен в исковото производство 30 000 лв., заедно със законната лихва върху сумата от момента на подаването завеждането на исковата молба - 27.03.2018 г.

Твърденията в исковата молба са, че родителите на ищеца били учредители на кооперацията през 1992 г. и техните вноски са направени при учредяване/възстановяване на кооперацията по отменения Закон за Кооперациите от 1991 г. в размер на парична вноска в размер на общо 500 неденоминирани лева и непарична вноски на стойност 53 хил. неденоминирани лева и 47 хил. неденомирани лева. Техните дялови вноски са преизчислени и актуализирани през 2001 г. след деноминацията на лева на стойност 200 деноминирани лева и след приемане на новия Закон за Кооперациите 1999 г. Дяловите им вноски не са били изтегляни от кооперецията и са наследени от ищеца през 2022. Същите били прехвърлени счетоводно по партида 1391, заведена на името на ищеца. Твърдяло се е, че членственото му правоотношение съществувало от 2003 г. до 2016г., когато по негова молба е прекратено. За членството му в кооперцията бил направил вноска от 50 лв. в брой платени на касата на ЗК Изгрев 92. Отделно от направената вноска за капитала на кооперацията в брой, по партида на негово име е прехвърлен дела от капитала на починалите му родители. Въз основа на извършеното прехвърляне на дялови вноски, кооперцията му е изплащала дивидент за всяка година от периода от 2002г. до 2015г. (включително с изключение на 2003 и 2004). ОС на член - кооператорите било взето решение за изплащане на дяловата му вноска на дата 16.04.2016 г., което не било изпълнено.

Ответникът е оспорил наличието на членствено правоотношение между страните и внасянето на дяловата вноска. Ищецът фигурирал под №745 в книгата на кооператорите и срещу неговото име е посочено, че през 2008г. е приет за кооператор, но от кооперацията е допусната грешка с вписването му за кооператор. Възразил за изтекла погасителна давност на вземането за връщане на дялови вноски. Твърдял е, че правото на получаване на дяловите вноски евентуално е породено след смъртта на родителите на ищеца, но само за част от вземането, съответстваща на дяла му от наследството. В с.з. се развива тезата, че отбелязванията в кооперацията относно дела на ищеца е погрешно, тъй като е свързано с наследяване, като към 2008г. – когато ищецът 3 е приет за член кооператор, наследниците са загубили правата си да искат дяловия капитал на своите родители, респ. възможността ищецът да се разпорежда с него е приключила. Не би могло освен това въз основа на записванията при кооперацията, да се приеме, че е налице твърдяното от ищеца прехвърляне, тъй като липсват доказателства реално това да е осъществено.

За да отхвърли предявения иск съставът на Тутраканския районен съд е изложил съображения, че по делото няма данни за внасяне на дялова вноска от ищеца.

По делото е била изслушана ССЕ, която е установила, че няма данни ищецът да е внесъл дялов капитал при приемането си през 2008г. В неустановен момент ( по мнение на експерта преди 1999 г.) в счетоводството на кооперацията е открита партида № 1391 на името на ищеца, на стойност 100 400 лв., като тази сума се равнява на сбора от сумите по партидите на родителите на ищеца - МК (47 250 лв.) и И И. (53 050 лв.), като към тези суми са добавени встъпителните вноски на двамата родители (50 лв. х 2 = 100 лв.), актуализирани след деноминацията на лева през 1999 г. капиталът е актуализиран на 100,40 лв, а през 2001 г. с решението на ОС капиталът е актуализиран на 200,70 лв. Съдът е изтъкнал, че в счетоводството на кооперацията е отразено наличието на дялова вноска възлизаща на 200,60 лв., с оглед на което ОС е одобрило изплащането на тази вноска, но признанието на тези неблагоприятни за ответника факти би обусловило извода, че тази сума е внесена, ако този извод не се опровергаваше от останалите събрани по делото доказателства и твърденията на самия ищец, който признавал неизгодния за него факт, че не е правил дялова вноска, а дяловите вноски на родителите му са му „прехвърлени”. Посочил е, че ЗК не предвижда способ за прехвърляне на дялови вноски, каквито възможности са предвидени за капиталовите дружества и следователно не е налице каквото и да е правно основание дяловите вноски на И И. М К да бъдат записани на ищеца.

Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗК бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал.6, включително припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията им.

Жалбоподателят основава претенцията си по предявения иск за получаване на дяловата му вноска от капитала на ответната коперацията на твърдението, че вземането му по чл. 14, ал. 1 от ЗК, като наследник на бивши кооператори – негови родители, да получи дяловата вноска на своите наследодатели е трансформирано в парична вноска от дяловия капитал преди датата на прекратяване на членственото му правоотношение. В случая това се установява от счетоводните записвания при самия ответник, в чието счетоводство е отразено наличието на дялова вноска на ищеца възлизаща на 200,60 лв. Посоченото, ведно с това, че за периода 2002-2015г. ищецът е 4 участвал в печалбите и загубите на кооперацията и е получавал дивиденти върху дялова вноска на стойност 200.70 лв. / с изключение на 2003 и 2004, кагато дивиденти не са раздавани/ отразени в партида сметка 1391 и неоспорени по делото, представлява извънсъдебно признание на твърдяния от ищеца факт. В този случай, доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство лежи върху страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. В случая по настоящото делото изразената процесуална позиция на ответника конфронтира със собствените му счетоводни записвания, т.к. и съгласно заключението на експерта по ССчЕ С. И. С. има партида под №1391 в кооперацията, от която е видно, че прехвърления дялов капитал е от партидите на родителите му – партида 482 на И С. и партида 801 на М К. Тези записвания съвпадат с твърденията на ищеца, а ответникът не е ангажирал доказателства, от естество да опровергаят или да разколебаят неговата теза /Решение № 4044 от 5.06.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 15417/2013 г., което не е допуснато до касационно обжалване/. За спора няма релевантно значение, дали ищецът е станал член кооператор още през 2003г. – както се твърди в исковата молба и с оглед всички съставени от ответника писмени доказателства сочещи, че ответната кооперация е считала ищеца към този момент за член-кооператор, или това е станало през 2008 г. – както по делото е прието от първата инстанция /по тази констатация не се спори във въззивното производство/. Дори да се приеме, че преди 2008г. ищецът не е имал качеството на член кооператор и в периода 2002г. – 2007г. не е поискал да му се изплатят наследените дялови вноски по реда на чл. 14 ЗК, то след като ответникът не е приел решение за внасяне на други дялови вноски от ищеца във връзка приемането му през 2008г. и с оглед непроменените и коментирани отбелязвания в Партида 1391, следва да се приеме, че той не е пожелал да се ползва от последиците на погасителната давност / чл.118 ЗЗД/ както относно цялото парично задължение по чл. 14 ЗК към ищеца, така и само за част от него/ Определение № 50096 от 24.02.2023 г. на ВКС по гр. д.