Определение № 1813 от 20.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1813 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Стефка Т. Михова

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501742 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602; против определение № 6208/31,05,2023 г., постановено по гр. д. № 3647/2023 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за възстановяване на заплатената за образуване на производството държавна такса. От въззивния съд се иска да постанови определение, с което да отмени обжалваното като незаконосъобразно и да постанови възстановяване на заплатената от дружеството държавна такса.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството по гр. д. № 3647/2023 г. на РС Пловдив, ХIV гр. състав е образувано по обективно съединени искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602; за установяване дължимостта на парични вземания, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14459/2022 г. на РС Пловдив.

С определение № 3525/21,03,2023 г. РС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, приемайки, че исковете са недопустими като преждевременно предявени. Този извод се основава на обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414а от ГПК с приложени към него доказателства за частично плащане, за което заповедният съд е разпоредил да се изпрати на заявителя за становище, но вместо това на заявителя 1 погрешно са изпратени указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.

С молба вх. № 30793/30,03,2023 г. ищецът е поискал да му бъде върната довнесената по иска по чл. 422 от ГПК държавна такса от 75 лв., позовавайки се на съображения за нейната недължимост, обоснована с погрешно дадените от заповедния съд указания за завеждане на иска. С обжалваното определение искането е оставено без уважение от РС с мотиви за липса на основания за връщането на платената държавна такса след прекратяване на производството, тъй като по исковете е образувано дело и съдът е изпълнил задължението си по чл. 2 от ГПК, поради което държавната такса е дължимо платена. В тази връзка РС е посочил и постановени в същия смисъл определение на ВКС от 2013 г. и определение от 2019 г. на ПОС.

Изложените от РС съображения са по принцип правилни и законосъобразни и се споделят и от въззивния съд. В случая, обаче, следва да бъдат съобразени особеностите на заповедното производство и задължителната практика на ВКС – постановено по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК определение № 456/30,09,16 г. по ч. т. д. № 1077/16 г. на ВКС, с което е дадено задължително разрешение на правния въпрос „Дължи ли се връщане на ищеца на внесената държавна такса при предявяването на установителния иск по чл. 422 ГПК, ако исковото производство е прекратено поради недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – надлежно и в срок подадено възражение от длъжника, когато дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК са неправилни?“. Прието е в обосноваване отговора на този правен въпрос, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки, без да е обвързан от констатациите на заповедния съд. Доколкото исковото производство се явява продължение на заповедното такова, правен интерес от предявяването на установителния иск ищецът има само когато е налице надлежно подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК. Тъй като преценката на заповедния съд, че възражението е редовно подадено не подлежи на инстанционен контрол и заявителят няма възможност за самостоятелна защита срещу него, ако съдът, сезиран с иска по чл. 422 ГПК, установи такава нередовност и поради това прецени, че не е налице правен интерес от воденето му, като прекрати производството поради недопустимост, внесената по иска държавна такса се явява недължимо платена. Правилността на дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК се приема от състава на ВКС за относима и към преценката за наличие на предпоставките на 2 чл. 4б от ЗДТ. Така – и постановено по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК определение № 43/19,01,2018 г. по ч. т. д. № 2428/2017 г. на ВКС.

С оглед тези съображения, налице са основания да се преразгледа становището, изразено от ПОС в посоченото в обжалвания акт определение по в. ч. гр. д. 1090/2019 г., постановено по същия въпрос, с участието на настоящия съдия-докладчик. Следва да се приеме, че държавната такса за предявяване на исковете по чл. 422 от ГПК в изпълнение на указанията на заповедния съд подлежи на връщане при недопустимост на същите.

При това положение обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това – да се постанови връщане на заплатената за образуване на производството държавна такса.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6208/31,05,2023 г., постановено по гр. д. № 3647/2023 г. на РС Пловдив, и ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯНА:

ДА СЕ ВЪРНЕ в полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602; на основание чл.4б от ЗДТ, внесената от дружеството с платежно нареждане/вносна бележка от 03,01,2023 г. по сметка на РС – гр. Пловдив, държавна такса от 75 лв. по предявените по гр. д. 3647/2023 г. на РС Пловдив установителни искове по чл. 422 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3