Определение № 2552 от 23.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2552 гр. Варна, 23.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500981 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. В****** Д. и Ж****** Й. Д., чрез процесуалния си представител срещу Определение № 3520/05.03.2026г., постановено по ч.гр.дело № 9855/2015г. по описа на ВРС, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за допълване на протоколно определение от 11.02.2026г. в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Считат, че производството по чл.51 от ЗН е охранително и на основание чл.540 от ГПК за него е приложима разпоредбата на чл.78 от ГПК, поради което, с оглед прекратяването му, е налице основание за присъждане на разноски. Излагат, че молителят е могъл и е следвало да се снабди с данни за вписаните откази от наследството на Й. Д. Дяков, в който случай нямаше да насочи молбата си към тях и те нямаше да направят разноски за адвокатско възнаграждение. Молят за отмяна на обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се допълни Определението от 11.02.2026г. в частта за разноските, като молителят „Първа Инвестиционна банка“ АД бъде осъдена да им заплати сторения разход за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276 от ГПК не е депозиран писмен отговор на подадената жалба от насрещната страна „Първа Инвестиционна банка“ АД.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е 1 процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с молба по чл.51 от ЗН за определяне на срок на призованите към наследяване лица наследници на Й. Д. Д. да заявят дали приемат или се отказват от наследството на наследодателя си.

В хода на производството призованите лица - Х. В. Д. и Ж. Й. Д. са представили доказателства за вписване на отказ на всяка от тях от наследството на наследодателя Д., в следствие на което с определение № 865/11.02.2026г. съдът е прекратил производството по ч.гр.д.№ 9855/2025г. по описа на ВРС.

С молба вх.№ 11241/11.02.2026г. Х. Д. и Ж. Д. са поискали от съда да допълни прекратителното определение в частта за разноските, като им присъди сторения разход за адвокатско възнаграждение в размер на 912,29 евро, съгласно представен списъл по чл.80 от ГПК.

С постановяване на обжалваното определение № 3520/05.03.2026г., като е приел, че процедурата по чл.248 от ГПК е неприложима в охранителното производство, е оставил молбата за изменение на съдебното определение чрез присъждане на раноски без разглеждане.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно.

Производството по чл.51 от ЗН регламентира процедура по призоваване на наследниците на починало лице, на които се предоставя срок да изразят воля дали приемат или се отказват от наследството на наследодателя си.

Съглано Тълкувателно решение № 4/24.02.2026г. по тълк.дело № 4/2024г. на ОСГК на ВКС, производството по чл.51, ал.2 от ЗН е безспорно, охранително и едностранно, насочено е към съдействие за упражняване на граждански права на молителя и не цели засягане на чужда правна сфера. Тези характеристики на производството обуславят както липсата на състезателно начало, така и възможността да се провеждат процедури по събиране и оспорване на доказателства. Производството приключва с издаване на охранителен акт, който ако е позитивен за молителя, не подлежи на обжалване, или с определение за прекратяване на производството, при липса на елементи за допустимостта му – правен интерес, липса на качество на наследик на прозованото лице и др.

Съгласно нормата на чл.540 от ГПК, за охранителните производства, освен общите правила на ГПК, са приложими съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл.207-266 и чл.303-338 от ГПК. Безспорно нормата на чл.78 от ГПК попада в общите правила на ГПК, но наличието на специалната разпоредба на чл.540 от ГПК дерогира нейното приложение. Разпоредбата на чл.78 от ГПК касае разноските на ищеца и ответника, т.е на страните в състезателното производство, докато нормата на чл.540 от ГПК урежда изрично, че разноските в охранителните производства са за сметка на молителя.

Самият характер на производството по чл.51 от ЗН, който налага призования към наследяване да се яви лично и да заяви дали приема или не наследството на своя наследодател, не предполага участието на адвокат, в това число и чрез назначаването му 2 като особен представител. Това не изключва възможността наследникът да упълномощи процесуален представител, но в този случай направените разноски за възнаграждението му остават за негова сметка.

Именно предвид наличието на специална разпоредба, която урежда разноските в охранителното производство, законодателят не е предвидил ред за допълване или изменение на съдебното произнасяне в частта за разноските. Видно е, че разпоредбата на чл.540 от ГПК изключва чл.248 от ГПК от приложимите за охранителното производство норми, което означава че щом въпросът за разноските не може да бъде разглеждан с постановеното решение по охранително производство, той няма как да бъде разглеждан впоследствие и в процедура по искане за изменение на решението в частта за разноските. На това основание молбата по чл.248 от ГПК е недопустима в охранителното производство. В този смисъл е и Определение № 1127/09.03.2026г. по ч.гр.д.№ 1744/2025г. на ВКС, I г.о.

С оглед изложеното се налага извод, че молбата на жалбоподателите Х. В. Д. и Ж. Й.

Д. с вх.№ 11241/11.02.2026г. за допълване на постановеното прекратително определение в частта за разноските се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд.

На основание изложеното, съдът намира, че подадената частна жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3520/05.03.2026г., постановено по ч.гр.дело № 9855/2015г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на Р.България, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3