Решение № 2332 от 09.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2332 гр. В*, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110113103 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. П. И., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на непълнолетното дете К. Х. Д., ЕГН **********, срещу Х. К. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на първоначално определената с протоколно Определение от 16.01.2019 г., постановено по гр.д. № 18259/2018 г. по описа на Районен съд – Пл*, месечна издръжка в полза на детето, като същата бъде увеличена от 102,26 евро на 255,65 евро и платима, чрез майката Д. П. И., считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2025 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

В исковата молба се твърди, че с протоколно Определение от 16.01.2019 г., постановено по гр.д. № 18259/2018 г. по описа на Районен съд – Пл*, ответникът е осъден да заплаща в полза на детето К. Х. Д. месечна издръжка в размер на 200 лева.

Сочи се, че от присъждане на издръжката до момента са настъпили значителни промени в нуждите на детето и в икономическите условия, в частност на установената за страната минимална работна заплата.

Твърди се, че доходите на майката не са достатъчни за задоволяване на потребностите на детето в пълнота. От друга страна, бащата работи и получава доходи, както и не дължи издръжка на други лица.

С оглед изложените съображения е предявена исковата претенция.

В депозирания отговор на искова молба ответникът е изразил становище за допустимост и частична основателност на предявения иск.

Оспорва възможността да заплаща претендираната издръжка от 500 лева, като изразява готовност да осигурява такава в размер на 180 евро, с оглед на получаваното от него нетно възнаграждение от 715,81 евро.

Твърди се, че претендираният размер на издръжката не е обусловен от конкретни нужди на детето, а единствено от настъпилите в страна инфлационни процеси. Оспорва се отразените в представените от ищцата писмени документи да са действително получаваните 1 от нея, като се сочи, че същата поделя разходите си със своя партньор, както и че има жилище в град Д*, което може да отдава под наем. Ответникът е посочил ежемесечните си разходи за храна и комунално-битови услуги, за лекарства, за полагане на грижи за неговата болна майка.

Предвид изложените съображения се иска частично уважаване на предявения иск до размер от 180 евро, като в останалата част до пълния претендиран размер на издръжката искът да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Претендира разноски за производството.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не изразява становище.

Дирекция „Социално подпомагане“ – В*, редовно призована, не изпраща представител.

Изразява становище, че е в интерес на детето размерът на присъдената в негова полза месечна издръжка да бъде увеличен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, ч е Д. П. И. и Х. К. Д. са родители на непълнолетното дете К. Х. Д.; че с влязло в сила протоколно Определение от 16.01.2019 г., постановено по гр.д. № 18259/2018 г. по описа на Районен съд – Пл*, ответникът е осъден да заплаща в полза на детето К. Х. Д. месечна издръжка в размер на 200 лева.

Приобщени по делото са два броя Удостоверения от 13.08.2025 г. за получени от ищцата трудови доходи в периода от 01.08.2024 г. до 01.04.2025 г., както и Удостоверение от 15.01.2026 г. за получени от ответника трудови доходи от месец декември 2024 г. до месец ноември 2025 г.

Съгласно изисканите справки от ТД НАП – Пл*, в периода от месец януари 2025 г. до месец януари 2026 г. ответникът е получил средномесечно нетно трудово възнаграждение от 2 017,59 лева, а съгласно справки от ТД НАП – В* през 2025 г. ищцата е получила общо доходи от трудови възнаграждение в размер на 14 672,22 лева.

Представени от ответника са Удостоверение за раждане от 30.09.1987 г. на Община К*, Област Пл*, Експертно решение от 10.10.2024 г.на ТЕЛК при МБАЛ „*“ АД – В*, Разпореждане от 05.03.2025 г. на ТП НОИ – Пл*, видно от които майката на ответника Р* Х.

Д* с определени 50% трайна неработоспособност за срок от три години, като на същата е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 150 СК, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. трайно увеличаване на потребностите на издържания; 2. възможност на дължащия да заплаща издръжка в увеличен размер.

Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване.

В случая, от момента на присъждане на дължимата досега издръжка /месец януари 2019 г./ са изминали повече от седем години, за който период обществено-икономическите условия в страната са се изменили и потребностите на детето са нараснали. Безспорно са се увеличили разходите за храна, дрехи и учебни пособия. В този период размерът на 2 минималната работна заплата се е увеличил от 286,32 евро на 620,20 евро.

В този смисъл, безспорно е налице промяна в обстоятелствата, като конкретният размер на дължимата в полза на детето К. Х. Д. издръжка следва да бъде определен съобразно критериите на чл. 142 СК, а именно – нуждите на детето, от една страна, и възможностите на дължащия издръжка, от друга.

Съгласно данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2025 г., общият разход на член от домакинство е средно в размер на 1 637,55 евро. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за непълнолетно лице /за алкохолни напитки, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза на 1 111,02 евро или 370,34 евро за месец, като това са средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.

При преценката относно конкретните нужди на детето съдът следва да вземе предвид данните за неговата възраст, образование, обективни условия на живот и специфични потребности. Не е спорно по делото, че детето К. Х. Д. е записано в първи клас за учебната 2025/2026 г. Не са ангажирани в производството доказателства за наличие на специфични потребности на детето, налагащи разходи за него – по големи от обичайните.

След съобразяване на тези обстоятелства и на горепосочените официални данни, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурена на детето от двамата родители, е в размер на 380 евро.

Така определеният общ размер на необходимата на детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, като се съобразят техните възможности и материално състояние /чл. 143, ал. 1 СК/. Съгласно трайната съдебна практика, възможността на дължащия издръжка родител се преценява въз основа на получавания от него доход, квалификацията, имотното състояние и обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка.

Съгласно събраните по делото доказателства, начисленият на ответника Х. К. Д. месечен облагаем трудов доход за една година назад е средно около 1 031,58 евро, като по делото липсват доказателства за получавани от него допълнителни доходи. Установи се, също така, че ответникът има разходи над обичайните такива, свързани със заболяването на неговата майка. Не бяха ангажирани от ответника обаче доказателства, установяващи същият да страда от заболявания, ограничаващи възможностите му за пълноценно упражняване на трудова или друга дейност, свързана с получаване на доходи.

Като съобрази всички посочени обстоятелства, съдът намира, че ответникът следва да поеме част от издръжката на детето К. Х. Д. в размер на 220 евро. Настоящият съдебен състав намира, че така определеният размер на издръжката би гарантирал реалната възможност за регулярното заплащане, както и за задоволяване в цялост на нуждите на детето.

Увеличеният размер на издръжката следва да бъде присъден, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2025 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

По разноските:

Ищцата не претендира разноски за производството, поради което и с оглед изхода на спора, такива не следва да бъдат присъждани в нейна полза.

Ответникът претендира разноски за производството, поради което и с оглед на отхвърлената част от иска, следва да му бъдат присъдени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 35,65 евро, основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

3

Предвид частичното уважаване на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В*, държавна такса в размер на 169,55 евро върху изменения размер на издръжката.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, определения с влязло в сила протоколно Определение от 16.01.2019 г., постановено по гр.д. № 18259/2018 г. по описа на Районен съд – Пл*, размер на месечна издръжка, дължима от Х. К. Д., ЕГН **********, в полза на детето К. Х. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. П. И., ЕГН **********, КАТО УВЕЛИЧАВА същата от 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро на 220 (двеста и двадесет) евро месечно, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2025 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150 СК за разликата над 220 (двеста и двадесет) евро до пълния претендиран размер от 255,65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента ) евро месечно.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Д. П. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Х. К. Д., ЕГН **********, сумата от 35,65 (тридесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) евро, представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА Х. К. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В*, сумата от 169,55 (сто шестдесет и девет евро и петдесет и пет евроцента) евро, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В* в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – В*: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2332 гр. В*, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110113103 по описа за 2025 година