Решение № 463 от 08.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000424 по описа за 2022 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадени въззивни жалби срещу постановеното решение №260344 от 25.11.2021 г. по търг.дело №6/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З., с което са уважени кумулативно съединени искове по чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, както и срещу постановеното решение №260019 от 28.02.2022 г. по същото дело с основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка.

Видно от обжалваното решение, З.Д. Д.Б.Ж.З. АД е осъдено да заплати на Г. Й. Й., действаща като майка и законен представител на Й. Г. Й., сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на детето и неимуществени вреди от смъртта на неговия брат И. Г. Й., като отхвърля предявения иск над сумата от 15 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 21.01.2019 г., като неоснователни. Също така, З.Д. Д.Б.Ж.З. АД е осъдено да заплати на Е. А.

А. сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на внук и И. Г. Й., като отхвърля предявения иск над сумата от 15 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 21.01.2019 г., като неоснователни.

Видно от решението по чл.247 от ГПК, допусната е поправка на очевидна фактическа грешка, като към посочените главници в размер на 15 000 лв. е постановено да се дължи и 1 законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2019 г. до окончателното плащане.

По първата жалба, жалбоподателите Г. Й. Й., действаща като майка и законен представител на Й. Г. Й., и Е. А. А., действащи чрез процесуалния им пълномощник адвокат П. К., са останали недоволни от решението в отхвърлителните му части. Молят да се отмени, като се уважат претенциите им в пълен размер – 50 000 лв. Изложили са подробни съображения за нарушение на материалния закон – чл.51,ал.2 от ЗЗД, свързани с неоснователността на възраженията на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия им родственик.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от З.Д. Д.Б.Ж.З. АД, който счита въззивната жалба за неоснователна и моли да не се уважава.

По втората жалба жалбоподателят Д.Б.Ж.З. АД е останал недоволен от решението в осъдителните му части. Моли да се отмени, като се отхвърлят исковите претенции,а при условие на евентуалност да се намали присъденото обезщетение на ищците. Изложил е подробни оплаквания за нарушения на материалния закон –чл.52 от ЗЗД и чл.51,ал.2 от ЗЗД и процесуалните правила. В тази връзка посочва, че е игнониран обективният икономически показател за размера на справедливото обезщетение, че същото е завишено и не отговаря на възприетите критерии при определянето му, че се превръща в източник на неоснователно обогатяване на ищците, че не е съобразено със съдебната практика и тълкувателно решение на ВКС за наличие на доказана трайна и дълбока емоционална и духовна връзка между ищците и починалото лице, което е извън най-близкия родствен кръг.

Счита и, че не е разрешен правилно въпросът за степен на принос на починалото лице, който е определен глобално, и тази степен е занижена.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Г. Й. Й., действаща като майка и законен представител на Й. Г. Й., и Е. А. А., действащи чрез процесуалния им пълномощник адвокат П. К., които я считат за неоснователна и молят да не се уважава.

Третата въззивна жалба от З.Д. Д.Б.Ж.З. АД е срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка.

Срещу нея няма постъпили отговори.

Третите лица помагачи на страната на З.Д. Д.Б.Ж.З. АД У. К. Т. и Т. К. Т., действащи чрез законния им представител В. С. К., не са представили отговори и не са взели становище във въззивното производство.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на ищците на 15.12.2021 г. и на ответника - на 07.01.2021 г. Въззивните им жалби са депозирани по пощата съответно на 29.12.2021 г. и на 14.01.2022 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в закона да сторят това. Подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е е връчено на жалбоподатела на 04.04.2022 г., като въвзивната жалба срещу него е постъпила на 15.04.2022 г., също в предвидения от закона срок, както и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.

2

Предмет на настоящото възивно производство са присъдените застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на брат и на внук в резултат на ПТП, при което е причинена смърт.

Видно от данните по делото, предявена е искова молба от ищците Г. Й. Й., действаща като майка и законен представител на Й. Г. Й., и Е. А. А., за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на И. Г. Й. , починал на 09.12.2018 г.в резултат на тежки и несъвместими с живота травми, причинени му при пътно - транспортно произшествие възникнало на същата дата, около 02,30 ч., на първокласен път три-**** км**, при движение на л.а. с марка *** ***, с рег.№** **** **, при управление от лицето К. Т. М., който управлявайки с несъобразена с пътните условия скорост, излиза от пътното платно и се удря в крайпътно дърво. Водачът на лекия автомобил също е починал.

По случая било образувано досъдебно производство №1480/2018 г. по описа на РУ К., прокурорска преписка №2855/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура С.З., което не е приключило.

Твърдят, че загубата на И. Й. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променило живота на семейството, че мъката им е неописуема и не може да се компенсира с нищо. Ищецът Й. е брат на починалия, като между тях съществувала много силна връзка с изключителна близост, обич, взаимно уважение и подкрепа. Изключително тежко преживява смъртта на брат си, която се отразила на здравословното му и психическо състояние. Не може да преодолее случилото се. Ищцата Е. е баба на починалия, която също много тежко преживявяла случилото се. Между нея и внука и съществувала много силна връзка и взаимна привързаност, тя е отглеждала внука си, обичали се и си помагали. С причинената смърт тя загубила подкрепата, която имала от внука си и на когото разчилата в бъдеще.

Посочват, че процесният автомобил, с който било възникнало ПТП, е имал сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество, поради което са отправили претенция към ответника да им заплати обезщетение за претърпените им неимуществени вреди. Образувани били три щети, по които се отказало исканото обезщетение с писмо изх.№1417 от 19.04.2019 г. Поради тази причина са предявили исковата молба.

Ответникът оспорва предявените кумулативно съединени искове. Първо, водачът на лекия автомобил не носи отговорност за настъпване на произшествието. На следващо място, не са настъпили твърдените вреди, тъй като не са съществували особени близки връзки между ищците и починалия техен родственик. Претендираното обезщетение е със завишени размери и прекомерно.

В представения отговор прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И. Й., който е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като е пътувал без поставен предпазен колан, което е допринесло за настъпилите тежки травматични увреждания в резултат на произшествето, довели до смъртта му. Навежда и, че поведението на пострадалия е било рисково, тъй като е пътувал в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, като съзнателно и доброволно е формирал този избор, като по този начин е предвидил и реално очаквания риск или неоправдано го е игнорирал.

Позовава се и на пар.96, ал.1 от КЗ, според който обезщетението за претърпени 3 неимуществени вреди на далечни роднини се определя в размер до 5 000 лв.

По делото са ангажирани писмени доказателства, съдебно автотехничека експертиза за механизма на ПТП, съдебно-медицинска експертиза, свидетелски показания.

Първият въпрос, на който следва да се отговори във въззивното производство с оглед на оплакванията на ответното застрахователно дружество, е за активната материално правна легитимация на ищците и приложението на Тълкувателно решение №1/2016 на ОСНГТК на ВКС. В закона не е посочено конкретно кои лица са материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, а само е уреден размерът на неимуществените вреди - по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съгласно задължителната съдебна практика – Постановление №4 от 25.05.1061 г., Постановление №5 от 24.11.1064 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, освен най-близкия родствен и семеен кръг, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са и всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната част на посоченото тълкувателно решение №1/2016 г. е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

В тази връзка са разпитани свидетели на страната на ищците. Видно от показанията на свидетелката Н.С., съседка и сватя на ищцата Е., майката и бащата на И. са разведени, поради което баба Е. гледа децата Й. и И. от много години и се грижи за тях, докато майка им е на работа в чужбина, за да ги издържа. Малкият Й. ходел на градина, И. – на училище, като баба им ги гледала добре. И. също помагал в отглеждането на братчето си – водел го е на градина, навсякъде били заедно. На всички им е много мъчно за И., плачат, майката пие хапчета, ходи на психиатър.

От показанията на свидетеля Д.А. се установява, че Е. е омъжена за неговия брат, поради което я познава, както и внуците и. Е. живеела заедно с внуците си в една къща, хубава, голяма, обзаведена. Майка им работила в Ш. 5-6 месеца, след това си идвала за дватри месеца и пак заминавала за работа. През това време децата ги гледала баба им, тъй като нямали баща, който да помага. Баба им се грижила да ходят на градина и училище, да се хранят и за всичко необходимо. Отношенията им били много добри и грижовни. И. се грижил за братчето си. Майката издържала изцяло децата си и баба им. След като починал И., заминали за Ш.. Тъгата била голяма. Променили се. Станали подтиснати, тъжни и разстроени, тъгуват.

Така събраните свидетелски показания са непротиворечиви, а също така свидетелите изразяват непосредствените си впечатления от семейството на ищците. Ето защо и тъй като не са ангажирани оборващи ги доказателства, следва да бъдат кредитирани.

Въз основа на тях се установява, че между Е. и нейните внуци са съществували отношения на трайна взаимна близост и обич, живеели са заедно в едно семейство, поради развода на 4 родителите им, настъпил в детството им, когато се формирали характерите им. Майката на децата Г. ги издържала, работейки в Ш.. Бабата ги отглеждала. Несъмнено между тях е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, която е в повече от нормално присъщата родствена връзка в резултат на настъпили житейски обстоятелства – развод между родителите на децата, по смисъла на тълкувателното решение.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че ищцата Е. е материално легитимирано лице да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинената смърт на внук и И. от ПТП. По отношение на братчето Й. се установява, че двамата братя живеели заедно, че по-големият И. го водел на детска градина, че се грижил за него, което е присъщо за връзката между двама братя. Не се установяват отношения над присъщите, както и особена близост над обичайната, съответстваща на връзката родител – дете, с отчитане на възрастта на двамата братя към момента на произшествието. Ето защо, следва да се приеме, че той не е материално легитимирана страна. Неговата претенция следва да се отхвърли като неоснователна, поради липса на материално правна легитимация.