Решение № 142 от 15.02.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Горна Оряховица, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20224120101366 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. – изпълнителен директор и И.Е. – председател на УС, чрез процесуален представител юк. Р.П., с адрес: гр. С., ул. *** срещу С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.Л., обл.В.Т., ул.

***.

Предявен е иск от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу С. Г. Г., да се признае за установено, че ответникът дължи суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410ГПК, постановена по ч.гр.д.

№2052/2021г. по описа на РС-Горна Оряховица.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. С. Г. за сумата от 838,13 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 10.2015г. до 04.2018г., мораторна лихва за забава в размер на 35,58 лв. за периода от 15.09.2016г. до 31.10.2018г., както и сумата за дялово разпределение за периода 10.2015г. до 04.2018г. в размер на 56,15 лв. – главница и мораторна лихва за забава в размер на 9,46 лв. от 30.11.2015г. до 31.10.2018г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, като претендира и направените съдебни разноски и юриконсултско възнаграждение.

След постъпило възражение по реда на чл. 414а ГПК и съгласно чл.415, ал.1 е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената 1 заповед за изпълнение срещу С. Г. Г..

В исковата молба се твърди, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ АД /ОУ/ на клиенти за битови нужди в гр. С., които са изготвени от „Топлофикация С.“ АД и одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016г. ОУ имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тях се регламентират търговските взаимоотношенията между двете страни. Твърди се, че ответникът не е упражнил права си по чл.150, ал.3 от ЗЕ /чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в сила ОУ. В раздел IX от ОУ –„Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение“, в чл.31, ал.1 е определен редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия от клиентите. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил дължимата цена за същата, поради което моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.

С исковата молба е направено искане по реда на чл.219, ал.1 ГПК за привличане на трето лице - помагач – „Техем сървисис“ ЕООД с твърдения, че по възлагане от ищеца това дружество извършва услугата дялово разпределение на клиенти в сгради етажна собственост, където в настоящия случай се намира и имотът на ответника. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на исковата молба от С. Г. Г., с който оспорва исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Ответникът счита за недопустим факта, че исковата претенция е насочено спрямо него при условие, че заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено срещу Г. С. Г.. Поддържа изложените обстоятелства и представени доказателства във възражение по чл.414а ГПК по ч.гр.д. №2052/2021г., а именно, че от името на Г. С. Г., с плащания по „Изипей“, са платени всички задължения за топлоснабдения имот към 2

„Топлофикация С.“ ЕАД, съществували към дата 08.11.2021г. Моли приложените документ – разписки за направени плащания да бъдат взети предвид при разглеждане на делото. Съдът намира, че са налице основанията за насрочване на делото за разглеждането му в открито СЗ с призоваване на страните, водим от което и на основание чл.140 от ГПК, По реда на чл. 228 ГПК е заменен ответника , като ответник е конституиран С. С. Г., която оспорва иска .Твърди, че задълженията са платени. Твърди, че наследодателката не е живяла в процесния имот.Излага възражения за погасени по давност вземания .

Постъпило е становище от «Техем сървисиз» ЕООД за основателност на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото са приложени Договор от 29.07.2015г. между «Топлофикация С.» ЕАД и «Техем сървисис» ЕООД за извършване на услуга за дялово разпределение и Договор №1120/18.10.2001г. между «Техем сървисиз» ЕООД и Етажна собственост – гр. С., ул. ***, извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.Приложен е списък на етажните собственици.

Приложено е заявление- декларация от 03.10.2013г.за откриване на партида за топлинна енегия гр. С., ул.***, Декларация от същата дата за използване на имота за жилищни нужди, Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 142, том първи, рег. № 5442 дело № 113 от 2013г., съглсно който Е.А.С. продава на Г. С. Г. гр. С., ул.***, абонатен № ****, дялово разпределение, протокол за неосигурен достъп, допълнителен отчет.

С Удостоверение от 15.02.2021г. е удостоверен вписан отказ от наследство на С. Г. Г. от наследството на Г. С. Г..

По делото е извършена замяна на ответник по реда на чл. 228 ГПК, като ответник по делото е конституирана С. С. Г..

По делото е изготвено заклюение по СТЕ от Д-р инж. К. И..

За периода 10.2016г.—04.2017г., за процесния имот не е осигурен достъп до процесния обект за отчитане водомера за топла вода, извършени са служебни начисления за начислено количество топлинна енергия, както и стойността на изравнителните сметки, спазени са правилата за дялово разпределение.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, за процесния период между фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост.

От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния п е р и од съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни.

Вещото лице посочва, че показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество.

Количеството топлинна енергия е определяно съгласно методиката приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007г.

Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на 3 имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, предавани са на представител на етажната собственост в законоустановения срок.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ- прогнозно. Начислен е служебен разход на количеството потребена топла вода понеже ответникът не е осигурил достъп до имота за отчет на уреда, който е определен на база брой обитатели на имота. След определяне на съдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди е изчислена левовата равностойност на топлинната енергия, която е отразена в индивидуалните изравнителни сметки след сторниране на прогнозно начислените суми.

Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, от вещото лице топлотехник последователно са анализирани и преценени всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Постъпило по делото е заключение на СИЕ, изготвена от вещо лице Л.

Б., сумите за топлинна енергия не са заплатени, въведени са данни за реална консумирана топлинна енергия за процесния период в размер на на 782, 78 лева с ДДС, и даннни за дялово разпределение като дължима сума в размер на 56, 15 лева.Размерът на законната лихва до 31.10.2018г. по изравнителните фактури е в размер на 87, 44 лева, лихвата за забава за дялово разпределение 56.15 лева с ДДС .От въведените изравнителни сметки за топлинна енергия за довнасяне и приспадане са изчислени към дата и отделни месеци/ посочени са дължимите суми за топлинна енергия, за вода, за отопление за дялово разпределение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Приложено е ч.гр.д. № 2052/202 1 г . по описа на ГОРС, от което се установява, че по заявление на “Топлофикация-С.. ” ЕА Д има издадена Заповед за изпълнение № 392/12.05.2022г.

4

В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414а ГПК от длъжника и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията . Същите са предявени в срока по чл.

415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд , и са процесуално допустими.