Определение № 292 от 23.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Враца, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.а

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500486 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274- чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 3550/29.09.2025 г., подадена от А. Н. Л., чрез пълномощника си адв. Р. Н. Р. от АК-Пловдив, против Определение № 385/29.09.2025 г. по гр.д.№ 307/2025 г. по описа на Районен съд-Оряхово, с което не уважено искането на молителя за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния размер от сумата 480,00 лв. с ДДС като е присъдена само сумата от 60 лв. с ДДС.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно.

Твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и представлява цената на труда на адвоката, който не само е изготвил и подал възражение по чл. 414 от ГК по заповедното дело, както е неправилно бил приел първоинстанционния съд, но и е проучил делото.

Излага че е подал немотивирано възражение по образец, тъй като в закона не е предвидено мотивиране на възражението по чл. 414 от ГПК, а подаването на немотивирано възражение не означавало, че преди изготвянето и подаването на документа не била изработена защитна стратегия от адвоката, поради което и претендира възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.7 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид на изложеното моли да бъде отменено обжалваното определение в частта в която не е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над 60 лв. с ДДС до 480 лв. с ДДС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответната страна е депозирала отговор по частната жалба в който оспорва същата.

Твърди, че заповедното производство е лишено от фактическа и правна сложност, възражението по чл. 410 от ГПК е с утвърден образец, поради което и може да бъде подаден от длъжника без да ползва правна помощ.

Излага, че процесуалния представител на длъжника не бил извършил реална правна защита и процесуални действия като само и изготвил необосновано възражение по чл. 414 от ГПК

1

Поддържа, че правилно законосъобразно първоинстационният съд е следвал съдебната практика от Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела № С-427/16 и С-428/16, за да определи адвокатско възнаграждение под минималните тарифи.

Излага, че възнаграждението на адвоката, подал възражение по чл. 414 от ГПК не следва да се определя с оглед материалния интерес по делото, тъй като възражението не разрешава материалния спор.

Сочи, че в конкретния случай се касае за предоставяне на безплатна правна помощ поради което и размерът на присъденото възнаграждение от първоинстанционния съд е законосъобразен.

Позовава се и на практиката от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 по преюдициално запитване от СРС, което е задължително за всички съдилища в Република България на осн. чл. 633 от ГПК и в което решение е разяснено, че съдът може да присъди размер на адвокатско възнаграждение по-нисък от минималния размер, определен от съсловна организация.

Излага, че реда на предоставяне на правна помощ е в Закона за правната помощ – чл. 3, вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПП. Сочи, че при заплащане на правна помощ по реда на Закона за правната помощ размерът на възнаграждението е определен от Министерски съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ, а не от съсловната организация Висш адвокатски съвет, а окончателният размер на възнаграждението се определя след отчет от адвоката за свършената работа.

Сочи че размерът на възнагражденията по Закона за правната помощ са в значително по-нисък размер от възнагражденията по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Прави аналогия на претендираното възнаграждение за подаване на възнаграждение с възнагражденията по ЗПрП за обезпечително производство, които са в размер от 80 до 230 лв.

Твърди, че е налице непропорционалност при определянето на възнаграждението за оказана правна помощ на материално затруднени лица, чието имуществено състояние е преценено от компетентен орган и размерът на възнаграждението в случаите по ЗА в които безплатната правна помощ се предоставя без преценка от съда на икономическото състояние на лицето което получава правната услуга.

Обобщава, че предвидените в издадената от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа може да служи само за ориентир при определянето на възнаграждението от съда. Сочи, че критериите за определяне на конкретния размер на възнаграждението с оглед съдебната практика от Определение № 50015/16.02.2024г. на ВКС по т.д. № 1908/22г., I т.о, ТК и Определение № 343/15.02.2024г. на ВКС по т.д. № 1990/2023г, II т.о., ТК следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното моли съдът да остави частната жалба без уважение и потвърди определението на Районен съд - Оряхово като правилно и законосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Пловдив е сезиран с заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение срещу А. С. Л. от гр. Пловдив. По заявлението било образувано гр. д. № 3027/2025 по описа на ОС-Пловдив.

С Определение № 4498/02.04.2025 г. ОС Пловдив е констатирал, че настоящият адрес на длъжника е в **********, поради което и е прекратил производството по ЧГД 2

№ 6027/2025 г. на Районен съд Пловдив, XII гр. състав и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Оряхово.

По заявлението е образувано гр. д. № 307/2025 по описа на РС Оряхово, по което на 09.05.2025 г. с Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК искането е уважено като РС е разпоредил Длъжникът А. С. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в *** да заплати на кредитора "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр.

София, ***, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я., чрез пълномощника си юрисконсулт Н. А. Т. сумите от 1497,38 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 4276407 от 30.09.2021 г., 43,27 лв. (четиридесет и три лева и двадесет и седем стотинки) договорна лихва за периода от 14.10.2021 г. до 07.07.2022 г., 265,55 лв. (двеста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки) мораторна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.03.2025 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото – 36,12 лв. (тридесет и шест лева и дванадесет стотинки) платена държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

На 13.06.2025 г. длъжникът А. С. Л. чрез пълномощника си адв. Р. Н. Р. от АКПловдив е депозирал бланков възражение по чл. 414 от ГПК по образец за недължимост на претендираните суми, с което изготвилият възражението адвокат е претендирал да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лв. с включен ДДС (400 лв. + 20 % ДДС). Към възражението е представено пълномощно за процесуално представителство по делото, договор за предоставяне на безплатна правна помощ на длъжника на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, тъй като последният е материално затруднено лице. Представена е разпечатана справка от НАП за регистрацията на адвоката по ЗДДС от 15.04.2025 г.

С разпореждане № 914/14.08.2025 г. заповедният съд е констатирал, че заявителят не е предявил иск в едномесечен срок от получаване на съобщението за постановеното разпореждане, поради което и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.

По молба с вх. № 3111/25.08.2025 г. на адв. Р. Н. от АК-Пловдив с Определение № 385/29.09.2025 г. заповедният съд е допълнил Разпореждане № 914/14.08.2025 г. като е осъдил "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я. да заплати на адв. Р. Н. Р. от АК Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул.

*** сумата от 60 лв. (шестдесет лева) с вкл. ДДС, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за подаване на възражение по образец по чл. 414 ГПК по ч. гр. дело № 307/2025 г. по описа на РС Оряхово.

От така постановеното определение е останал недоволен адв. Р. Н. който е подал частната жалба за отмяна на определението и за присъждане на претендираното от него адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Основният правен спор между страните се свежда до размера на присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В случая при приключване на ч.гр.д. № 207/2025г. с Разпореждане № 914 от 14.08.2025г. първоинстанционния съд е обезсилил издадената заповед, поради непредявен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Няма законова забрана на длъжника в заповедното производство да се присъждат разноски, ако такива са били направени. В случая, както бе посочено погоре, длъжникът не е направил такива във връзка с подаването на възражение, но е 3 поискано определянето на адвокатско възнаграждение с възражението. Защитата на длъжника започва още в заповедното производство с връчването на заповедта за изпълнение и възражението. Както заявителят следва да попълни образеца на заявление и във връзка с това да направи разноски за адвокатско възнаграждение, така и длъжникът следва да попълни образеца на възражение, а и да изготви всякакъв друг вид документ, във връзка с което да направи разноски.

При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата, когато адвокат окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие, той има право на адвокатско възнаграждение, защото услугата, предоставяна по реда на чл.38, ал.1 Закон за адвокатурата е възмездна. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 от Закон за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. В заповедното производството, адвокатът на длъжника има право да иска определянето на възнаграждение. При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, респ. при определянето им в условията на чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената в полза кредитора заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С възражението е представен договор за правна защита и съдействие /л.17 от заповедното производство/, в който е уговорено, че ще бъде указана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата.

С Решение на Съда на ЕС от 23.11.2017г., постановено по съединени дела С427/16 и С-428/16 е прието, че националната ни правна уредба, според която адвокатът и неговият клиент не могат, под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, че съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.10, пар.1 ДФЕС, като задача на националите съдилища е да проверят дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.