Решение № 171 от 09.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000519 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ф. М. В. ЕГН **********, Ф. Й. В. ЕГН **********, Р. Й. В. ЕГН **********, всички с адрес: **** и Г. Ст. М. ЕГН ********** от ****, - всички представлявани от адв. Д.Ч. с адрес **** против Решение № 260199 от 12.05.2021г. постановено по т.д. № 233/2020г. по описа на ОС - П., с което са отхвърлени предявените от всеки един от жалбоподателите против Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, както следва: с което е отхвърлен иска на Ф. М. В. против Г.Ф. за заплащане на сумата 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й.

В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, с което е отхвърлен иска на Ф. Й. В. против Г.Ф. за заплащане на сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, с което е отхвърлен иска на Р. Й. В. против Г.Ф. за заплащане на сумата 30 000 лева - обезщетение за 1 неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, с което е отхвърлен иска на Г. Ст. М. против Г.Ф. за заплащане на сумата 26 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В.

ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата и с което са осъдени Ф. М. В. ЕГН **********, Ф. Й. В. ЕГН **********, Р. Й. В. ЕГН **********, всички с адрес: **** и Г. Ст. М. ЕГН ********** от **** да заплатят на Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ ********* сумата 320 лева – разноски по делото.

Жалбоподателите молят решението да бъде отменено, а по същество – постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от всеки от тях искове против Г.Ф. – С. в претендираните от всики от ищците размери.

Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за недоказани твърденията на ищците за особено близки връзки с починалия им родственик. Считат, че в производството пред ОС - П. е била доказана трайната и дълбока емоционална връзка на всеки от ищците с починалия.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, представляван от адв. С.М. с адрес: ****, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Третото лице – помагач О.. ИВ. С. от **** не взима становище по жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 228 ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.

Ищците Ф. М. В. ЕГН **********, Ф. Й. В. ЕГН **********, Р. Й. В.

ЕГН **********, всички с адрес: **** и Г. Ст. М. ЕГН ********** от **** твърдят, че на 05.06.2015г. на път **** км.* +100 в района на ж.п. гара Х.Д. е настъпило пътно – транспортно произшествие, в резултат на което е починал 2

С. Й. В. – внук на Ф. М. В. и на Г. Ст. М. и брат на Ф. Й. В. и Р. Й. В..

Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от О.. ИВ. С. при управление на лек автомобил „О.“ модел Т. , ДК№ ** **** **. Твърдят, че смъртта на брат им, респ. техния внук е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че с влязла в сила Присъда по НОХД №**** от 2016г. по описа на ОС - П., виновният водач О.. ИВ. С. е бил признат за виновен затова, че в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност е управлявал МПС и като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смърт на С. Й. В..

Твърдят, че всеки един от тях поотделно е бил в много близки отношения с починалия - брат и внук. Той бил отговорен, деен и грижовен млад човек, който подкрепял морално и финансово всички в семейството си.

Между двете ищци - Ф. М. В. и на Г. Ст. М. и починалия техен внук съществували отношения, основани на взаимна обич, уважение, привързаност и подкрепа. Той работил и им помагал като участвал в издръжката на общото домакинство, в което живеели. За тях смъртта му била изключително трагично събитие, те търпят много скръб и мъка от ненадейната смърт на обичания си внук. Ищците Ф. Й. В. и Р. Й. В. твърдят, че всеки от тях е разчитал на моралната подкрепа на своя по-голям брат, а в много случаи и на неговите съвети, закрила и помощ. Твърдят, че между братята и сестрата са съществували трайни и искрени отношения на привързаност, обич и приятелство. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на техния брат са понесли /и понасят/ неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни психически изживявания. Твърдят, че към датата на ПТП за лекия автомобил, с което е причинено пътно-транспортното произшествие не е била сключена застраховка за гражданската отговорност на причинителя на вредите. Затова считат, че са налице основанията за ангажиране отговорността на Г.Ф. – С..

Претендират заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Г.Ф.. Молят съда да осъди ответника Г.Ф. - С. да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са причинени в резултат на смъртта на техния брат и внук С. В., настъпила вследствие н а пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от О.. ИВ. С. при управление на лек автомобил „О.“ модел Т. , ДК№ ** **** **, за който не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, 3 както следва: на Ф. М. сумата 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, на Ф. Й. В. - сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, на Р. Й. В. - сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата и на Г. Ст. М.

- сумата 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на С. Й. В. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 05.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски .

Ответникът Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, представляван от адв.

С.М. с адрес: **** оспорва предявените искове. На първо място твърди, че ищците не са от кръга правоимащи лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на тях не е налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС изключение. Счита, че размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания.

Третото лице – помагач О.. ИВ. С. от **** не взима становище по исковете.

Първоинстанционният съд е намерил, че отношенията на ищците с техния починал брат са основани на взаимна обич и привързаност, но че те не попадат сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г.. Затова е приел, че болките и страданията от смъртта на брат им, съответно – техния внук не подлежат на обезщетяване от Г.Ф..

Правният интерес от претенциите и тяхната допустимост се мотивира от изрично отправеното искане от ищците до Г.Ф. за обезщетяване на вредите и мотивирания отказ на фонда от 12.10.2018г. за заплащане на обезщетение.

От представената справка от регистъра на Г.Ф. за сключена застраховка 4

„Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия автомобил с ДК№ ** **** ** не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, имаща действие към датата на ПТП – 05.06.2015г. Съгласно чл.288 ал.1 т.2 от КЗ /отм./ Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако: а) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република Б., на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република Б., и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Видно от приложеното по делото НОХД №**** от 2016г. по описа на ОС - П. с влязла в сила Присъда №5/19.01.2017г. по НОХД №**** от 2016г. по описа на ОС - Х. О.. ИВ. С. е признат за виновен в това, че на 05.06.2015 год. на път *** при км.*+***м., в землището на с. Х.Д., при управление на лек автомобил „О.“ модел Т. , ДК№ ** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП, като деянието е извършено в пияно състояние и без водачът да има необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на С. Й. В., поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години и 8 месеца.

Присъдата е влязла в сила на 04.02.2017г.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от представеното удостоверение за родствени връзки /стр.25-27 от делото на ОС - П. починалият в резултат на ПТП С. Й. В. е внук на Ф. М.

В. и на Г. Ст. М. и брат на Ф. Й. В. и Р. Й. В..

Съдебната практика обаче, обективирана в Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, 5 настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи.

Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.

С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.