Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 31 от 27.10.2026, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
154/2026
Подписан
27.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47, ал. 1, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Тутракан, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН, НАКАЗАТЕЛЕН СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Административно наказателно дело № 20263430200154 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0362-000328 от 12.08.2026 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на С. Й. И., с ЕГН:

**********, от *** за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят го обжалва в срок чрез надлежно упълномощения да го представлява адв. Р. Н. от АК – Варна. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП, поР. твърдяна недостоверност на извършеното медицинско и химическо лабораторно изследване на дадената от жалбоподателя кръвна проба.

Направени са доказателствени искания, които са уважени от съда. Направено е и искане за присъждането на разноски. В хода на съдебните прения 1 процесуалният представител на жалбоподателя навежда доводи за недоказаност на деянието поР. нееднаквите показания на резултатите от проверката с техническо средство и химическите лабораторни изследвания.

Аргументира се и несъставомерност на деянието от субективна страна поР. липса на умисъл.

Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По делото е приложено писмено становище от надлежно упълномощената В. А. – главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в което се навеждат бланкетни доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП без никаква конкретика. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 103 евро и се възразява за прекомерност на адвокатското такова, тъй като случаят не се откроявал с фактическа и правна сложност.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2026 г. актосъставителят Ц. П. и свидетелят С. К. – полицейски служители в РУ – Тутракан били съвместно в наряд. След разпореждане от дежурния в РУ те застанали на пост по ул. „Ана Вентура“, до ЗК „Христо Ботев“, за да спрат л. а. „Р. К.“ с рег. № ***. В 11:26 ч. посоченият автомобил се приближил към мястото, където били позиционирани полицейските служители, актосъставителят П. подал сигнал със стоп палка на водача, който се подчинил и спрял. В хода на извършената проверка се установило, че водачът е жалбоподателят И.. На последния му била извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер, която отчела концентрация на алкохол в кръвта му 0,69 на хиляда. Непосредствено след това на И. бил съставен и връчен АУАН серия GA № 1094632/06.07.2026 г. за установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Същото било сторено и с талон за изследване № 281336, в който жалбоподателят вписал, че желае да бъде допълнително изследван с медицинско и химическо изследване. ПоР. това полицейският орган му дал срок от 40 минути да се яви във ФЦСМП – Тутракан, считано от 2 момента на връчване – 12:00 ч., където да даде необходимите кръвни проби.

Последното се случило в 12:15 ч., видно от съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба н алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. На 09.07.2026 г. служител в ОДМВР – Силистра предал на служител в МБАЛ „Св. Анна“ АД – Варна кръвните проби, взети от жалбоподателя. На същия ден бил съставен и протокол от извършеното химическо изследване, резултатът от което бил 0,59 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на И..

На 12.08.2026 г. било издадено обжалваното НП. Същото било връчено на жалбоподателя на 17.08.2026 г., а жалбата му била регистрирана с вх. № 2670/19.08.2026 г. по описа на РУ – Тутракан.

В хода на съдебното следствие, посредством протокол от 25.09.2026 г. от химическото изследване на контролната проба, дадена от жалбоподателя, се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,54 на хиляда.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства: заверени копия на НП № 26-0362-000328/12.08.2026 г.; АУАН серия GA № 1094632/06.07.2026 г.; Талон за изследване № 281336; 2 бр. приемо-предавателни протокола; Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 515/09.07.2026 г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби; Справка картон на водача; Справка АИС – регистрация на МПС; Справка за собственост на МПС; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;

Удостоверение рег. № 342р-11134/07.07.2026 г. на ОДМВР – Силистра; Писмо вх. № 46641/15.09.2026 г. и приложените към него документи; Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, на контролна проба, № 789/25.09.2026 г.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

3

Административнонаказателното производство (АНП) е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 1094632/06.07.2026 г. в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е съставен от компетентен орган. Последният извод следва от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл.

165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с т. 2.2 и т. 1.3.3 от Заповед № 812з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Наказателно постановление № 26-0362-000328/12.08.2026 г. е издадено от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и местно компетентен АНО на основание чл. 47, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП във връзка с т. 3.9 от Заповед № 812з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и притежава законово изискуемите реквизити по чл.

57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, описана в АУАН, като я е доразвил с резултата от химическото изследване на дадените от жалбоподателя кръвни проби, като с НП е наложил предвидените в санкционната норма кумулативни наказания. Съдът намира за уместно да посочи, въпреки липсата на подобен защитен довод, че не намира разминаването между установената с акта концентрация на алкохол в кръвта (0,69 вследствие на проверката с дрегер) и тази, посочена в НП (0,59 вследствие на химическото изследване), за основание за отмяната на НП, тъй като и двете установени стойности влизат в хипотезата на една и съща санкционна норма (чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – от 0,51 до 0,80 на хиляда). От това следва, че нито е нарушено правото на защита на жалбоподателя, в аспекта да разбере още със съставянето на акта какво нарушение му се вменява, нито пък е наказан за по-тежко наказуемо нарушение, каквото е това по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Със същите аргументи съдът не намира за самостоятелно основание за отмяната на НП обстоятелството, че в хода на съдебното следствие – вследствие на изследването на контролната проба, е установена различна от първите две концентрации на алкохол в кръвта на водача, отново влизаща в състава на санкционната норма.

Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 174, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС.

4

Изпълнителното деяние на извършеното нарушение, в което се и заключава неговата обективна страна, се състои в управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда вкл. В конкретния случай тази концентрация е определена на 0,54 на хиляда, поР. което жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение.

Съдът намира за неоснователен доводът на защитата за недоказаност на деянието поР. нееднаквите показания на резултатите от проверката с техническо средство и химическите лабораторни изследвания, от една страна, и между самите изследвания – от друга. Разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (по-нататък Наредбата), предполагат, че различните методи за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта дават различни резултати, като е даден превес на медицинското и химическо лабораторно изследване, доколкото то несъмнено е много по-прецизно от проверката с дрегер. В този смисъл, а и предвид изминалото време между извършване на проверката с дрегер (около 11:30 ч.) и вземането на кръвните проби (12:15 ч.), е обяснимо разминаването между резултата от проверката с техническото средство и първото лабораторно изследване. По повод разминаването между първото и второто изследване (това на контролната проба) следва да се има предвид, че първото изследване е направено непосредствено след вземането на кръвните проби (09.07.2026 г.), а второто такова – на 25.09.2026 г., т.е. несъмнено времето на съхранение на кръвта (около 2 месеца и половина след вземането и или половин месец преди ̀ изтичане на минималния срок за съхранението и по чл. 26, ал. 4 от Наредбата), ̀ независимо колко стриктно е спазен редът за това, е оказало влияние върху концентрацията на летливия алкохол в нея. Неслучайно и самата Наредба допуска разлики между резултатите от изследванията на първоначалната и контролната проби, като обаче приема за съществени такива разлики от над 0,2 на хиляда, а не както е в настоящия случай – 0,05 на хиляда (чл. 27, ал. 4 във връзка с чл. 22, ал. 2 от Наредбата). Установената разлика между двете химически изследвания се явява 4 пъти по-малка от нормативно установената, налагаща изследване на контролната проба в друга лаборатория от трима 5 специалисти.

Жалбоподателят е осъществил деянието и от субективна страна, тъй като е извършено умишлено, доколкото същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Съдът гР. този извод на свидетелските показания на полицейските служители, пресъздаващи обясненията на жалбоподателя, че е пил алкохол (било то и предната вечер), въпреки което е управлявал процесния автомобил. Независимо от това – в противовес на тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, следва да се има предвид че нарушението е съставомерно и при непредпазлива форма на вината, доколкото липсва изричен законов текст, отричащ това – чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, дори напротив – то е типичен случай на нарушения от този вид. Във връзка с това следва да се обърне внимание, че съдът не възприема защитния довод, че след приспадането на „толеранса“ от 0,03 промила деянието ставало гранично с ненаказуемото управление с концентрация на алкохол в кръвта, тъй като такъв толеранс не е нормативно установен за химическите лабораторни изследвания.

Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания обжалваното НП да бъде отменено, поР. което същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО. Предвид ниската фактическа и правна сложност на казуса и бланкетния характер на становището на процесуалния представител на АНО, съдът счита, че следва да присъди разноски в минимален размер. Съгласно чл.