Решение № 167 от 11.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Сливен, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. С.а като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200487 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба, подадена от С. И. И., ЕГН ********** от гр. Сливен, чрез процесуален представител против Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което на жалбоподателя били наложени три броя административни наказания, а именно - 1. „Глоба” в размер на 51,13 евро (100,00 лева) на основание чл. 181, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; 2. „Глоба” в размер на 51,13 евро (100,00 лева) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 3. „Глоба” в размер на 255,65 евро (500,00 лева) на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети 20 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и моли по отношение на нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП приложение да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, алтернативно пледира да бъде преквалифицирана санкционната разпоредба като се наложи санкция за незначителна неизправност. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно 1 призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.10.2025г. бил съставен АУАН, с фабр. № 4075166 против жалбоподателя за това, че на 08.10.2025г. около 17:33 часа в обл. Сливен, общ.

Сливен, ул. „Александър Стамболийски“ 8, управлява лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № СН 2114 КК, собственост на Николай Николов, като управлява МПС, което не е представено за ГТП, не използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудвано МПС, както и автомобилът е с опасна техническа неизправност, съгласно т. 4.3.1. от Методиката за оценка на техническите неизправности към Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, изразяваща се в неработеща задна дясна стоп светлина. Жалбоподателят е получил акта на 08.10.2025г., след което е депозирал писмени възражения на 13.10.2025г.

Въз основа на акта Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен издал процесното НП № 25-0804-007239 от 29.10.2025г., с което на жалбоподателя били наложени три административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 51,13 евро (100,00 лева) на основание чл. 181, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП;

„глоба” в размер на 51,13 евро (100,00 лева) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; „глоба” в размер на 255,65 евро (500,00 лева) на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети 20 контролни точки. Обстоятелствената част на същото, съответства изцяло на изложените в АУАН обстоятелства. НП било връчено на жалбоподателя на 04.12.2025г. Същото било обжалвано в срок, като въззивната жалба била образувана в АНД № 1567/2025г. по описа на РССливен, по което било постановено Решение № 23/03.02.2026г., с което НП било потвърдено като законосъобразно. Така постановеното решение било частично обжалвано от С. И. И. пред Административен съд – Сливен. С Решение № 652/06.04.2026г., постановено по КАНД № 110/2026г. по описа на АС - Сливен, съдът оставил в сила решението в частта, с която е потвърдено като законосъобразно НП № 25-0804-007239/29.10.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Сливен, РУ-Сливен, с която на С. И. И., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро 2

(100,00 лева) и е отменил същото в частта, с която е потвърдено като законосъобразно НП с която на С. И. И., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро (500,00 лева) и делото е върнато в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сливен, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставителя М. Р. и св. Д. С.. Съдът дава вяра на предоставените записи, изгледани в съдебно заседание и обективирани в протокол от 15.05.2026 г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно приложените по делото заповеди АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице, НП е издадено от компетентен орган.

С оглед изложеното по-горе, съдът дължи произнасяне относно нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, описано в т. 3 от НП, за това че жалбоподателят се е движел с опасна техническа неизправност.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба в размер на 500 лева при констатирани опасни неизправности. Опасни неизправности по смисъла на §6, т. 73 от ДР на ЗДвП са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. В т. 71 и т. 72 на §6 от ДР на ЗДвП са дадени дефиниции и на понятията незначителни и значителни неизправности. В Приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е посочена Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, която в табличен вид съдържа следните графи: 1. Елемент;

3

2. Метод; 3. Причини за неизправност; Оценка на неизправностите – 4.

Незначителни; 5. Значителни; 6. Опасни. В т. 4.3.1. Състояние и функциониране на стоп светлини, с метод - Визуална проверка и проверка на функционирането, в б. „а“ са разграничени три хипотези, описани като:

Дефектен светлинен източник, Множество светлинни източници; при светодиоди (LED) – до 1/3 не функционират; Единичен светлинен източник; при светодиоди (LED) – по-малко от 2/3 функционират; Всички светлинни източници не функционират. В графи „Оценка на неизправностите“ има отбелязване и в трите категории - по т. 4, т. 5 и т. 6. Съдът приема, че не е логически и житейски обосновано да се приеме, че описаните в т. 4.3.1.б. „а“ три различни хипотези имат еднаква тежест при определяни вида на неизправността. В настоящия случай, по делото не се спори, че неизправността е констатирана от контролни органи на МВР при извършена проверка. По делото не са ангажирани доказателства неизправността да е установена от водача във време на движение на управляваното от последния МПС. Нарушението се установява и от предоставените записи от кар-камерата на полицейския автомобил, които бяха надлежно приобщени към настоящото производство. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на управление на лекия автомобил не е работила една от трите му задни стоп светлини. Налице е първата описана в т. 4.3.1.б. „а“ хипотеза – при множество светлинни източници; при светодиоди (LED) – до 1/3 не функционират, което се отнася към обозначената с „х“ т. 4. Незначителни неизправностите. Съгласно т. 71 от §6 на ДР на ЗДвП незначителни неизправности са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия. С разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер на 50 лева (25, 56 евро) за този, който управлява технически неизправно пътно превозно средство при констатирани незначителни неизправности.

Фактическите констатации за действията на санкционираното лице, установени от административнонаказващия орган, сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Налице е неточност при посочване на санкционната разпоредба, с оглед вида на констатираната неизправност. Предвид това и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с 4 нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д. По силата на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по т. д. № 1/2020г., ОСС на I и II колегия, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени санкционния акт има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК ) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН , съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението по т. 3 от НП е достатъчно точно и ясно индивидуализирано по време и място на извършване, установено е лицето, което го е извършило, обстоятелствата, при които е извършено са описани в достатъчна степен. При издаване на НП административнонаказателното обвинение е доказано с точното описване на обстоятелствата на нарушението. На жалбоподателя са били предявени и конкретните фактически изводи на административнонаказващия орган. Така даденото описание на нарушението не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото, на основата на предявените му фактически твърдения, е могло да изчерпи възраженията си по същество.

Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление като преквалифицира санкционната разпоредба по чл. 179, ал.

6, т. 1 от ЗДвП. С оглед така изложеното на нарушителя не следва да бъдат отнемани и контролни точки, т.к. съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат 10 контролни точки за управление на технически неизправно пътно превозно средство при констатирани опасни неизправности (чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП , но не и при констатирани незначителни неизправности.

5

Съдът не намира основания да приеме, че допуснатото нарушение може да се квалифицира, като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен.