Решение № 846 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330201062 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 5052477, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Е. А. Г., ЕГН ********** е наложена на основание чл.

189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли да бъде потвърден обжалваният електронен фиш като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност. Претендира направените разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото не е представена разписка за връчване. От административнонаказващият орган е била представена ведно с преписката справка АИС-АНД, съгласно която електронният фиш е връчен на 18.08.2021г., която дата се оспорва от жалбоподателката. Поради това съдът е изискал от въззиваемата страна представянето на доказателства за датата на 1 връчване – разписка или друг документ, удостоверяващ връчването на електронния фиш по правилата на ЗАНН и НПК с изрично предупреждение, че при непредставянето на такива ще се приеме, че жалбата е подадена в срок.

В хода на производството от въззиваемата страна не е представена разписка за връчване, нито друг документ, удостоверяващ връчването на обжалвания ЕФ по правилата на ЗАНН и НПК. Справката АИС-АНД представлява справка от система на наказващия орган, удостоверяваща негови едностранни твърдения за дата на връчване на обжалван акт, нескрепени с изявление на жалбоподателката, че този акт е връчен, при това именно на тази дата и удостоверено с неин подпис, поради което и не служи за годно доказателство за връчване на ЕФ на тази дата при налично оспорване от страната – в този смисъл е и Определение № 671 от 15.03.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. ч. а. н. д. № 613/2023 г. – „справката от АИС АНД отразява въведена информация и не е надлежно доказателство за връчване на ЕФ“. Доколкото в тежест на наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, съдът прие, че жалбата се явява подадена в срок.

Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Обстоятелството, че по данни в справката АИС-АНД електронният фиш е платен, което също се оспорва от жалбоподателката, се явява без значение в настоящия случай, доколкото настоящото производство касае обжалването на електронен фиш, а не на наказателно постановление, поради което неприложима се явява нормата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН и съдът следва да разгледа жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 03.07.2021г. в 14,09 ч. в гр.

Пловдив, на ул. „Кукленско шосе“ номер 3, в посока север, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, МПС с рег. № **** се движело при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч с установена наказуема скорост 81 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 31 км.ч. Посочена като собственик, на когото е регистриран автомобилът, е жалбоподателката Е. А.

2

Г..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение клип № 33023, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 6-33-20/18.09.2020г., допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3 км.ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 84 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 81 км/ч.

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 03.07.2021г., както и от справката за собственик на процесния автомобил.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR 1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Съгласно Удостоверението за одобрен тип, срокът на валидност на устройството е до 24.02.2020г., която дата с оглед датата на издаване на удостоверението за одобрен тип – 24.02.2010г., отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1 от Закона за измерванията. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията обаче, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от 3 одобрен тип. Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в Протокола за извършена проверка № № 6-33-20/18.09.2020г., поради което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е приложима за процесното АТСС и същото е било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за премината последваща проверка № 6-33-20/18.09.2020г.;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към протокола е приложена и снимка на позиционирането на процесното АТСС.

Нарушението е описано по място и време на извършване, което напълно се припокрива от посоченото в протокола по чл. 10 от Наредбата и в статичното изображение. Правилно е записано в ЕФ, че същият е за извършено нарушение нарушение за скорост, каквато именно е редакцията на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е описано в пълнота извършеното нарушение и с каква скорост над ограничението се е движела жалбоподателката.

Неоснователно се явява и възражението, че не е посочено в каква скорост се е движел автомобилът, доколкото това е изрично посочено в ЕФ – в посока „север“

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 400 лв.

Неоснователно се явява и възражението за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият случай разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност от деянията от същия вид, като не са изложени твърдения, нито са представени доказателства, обуславящи предпоставки за 4 прилагане на института на маловажния случай,. Отделно от това, съдът съобрази и че обществените отношения, които регулира ЗДвП, са от особена значимост, дотолкова че законодателят да предвиди в чл. 189з от ЗДвП неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Макар нормата да не е била влязла в сила към момента на извършване на нарушението от страна на жалбоподателката, същата сочи на законодателния подход, обосноваващ важността на визираните в закона нарушения. С оглед на горното, настоящият състав намира, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото , разноски са дължими на въззиваемия и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ , вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5052477, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Е. А. Г., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. А. Г., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5