Решение № 17 от 04.02.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Поморие, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100761 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от ищеца В. К. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника адв. М.М. от АК-Пловдив със със съдебен адрес в гр.Пловдив , против ответника „Вива Кредит“ АД със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от С. П.. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че клаузата такса експресно разглеждане от Договор за паричен заем № 5943048 - 11.07.2023г., сключен между доверителя ми и „Вива Кредит" , която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 794.52 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., касто и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП .

Предявеният иск е с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.

19 ЗПК., вр. с чл. 143, ал.1 от ЗЗП..

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея , ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника . В срока по чл.131 ГПК ответникът, е подал отговор на исковата молба. В отговора се изразява становище за неоснователност на иска, като се твърди, че уговорката за експресното разглеждане на документи, е за допълнителна услуга, която предхожда договора за кредит и не е част от него, а освен това тази клауза е сключена по избор и със съгласието на ищеца, поради което не е нищожна. Иска се отхвърляне на предявеният иск. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ищецът не се явява в с.з., представлява се от процесуален представител, който не се явява в с.з. , а в депозирано писмено становище поддържа иска и моли за неговото 1 уважаване. Моли за присъждане на направените по делото разноски за д.т., която сочи, че е платена от него, а също и иска присъждане на адвокатско възнаграждение в справедлив размер на основание чл.38, ал.1 от ЗА.

Ответникът не изпраща представител в с.з. редовно призован. В депозирано писмено становище, процесуалният представител на ответника поддържа представения отговор и моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

Между страните не е спорно и се признава от ответника, че на 11.07.2023 г. между тях е сключен представеният в препис по делото договор №5943048 за паричен заем. Не е спорно, че по този договор ответникът в качеството си на кредитодател е предоставил на ищеца, в качеството му на кредитополучател- длъжник, кредит за сумата 2000лв., която длъжникът се задължил да върне на 36 месечни анюитетни вноски по 96,22 лв. всяка , на посочените в чл.2 от договора падежни дати, при ГПР(годишен процент на разходите) от 49,02 % и ГЛП(годишен лихвен процент) от 40 % , а общия размер на плащанията е посочен на 3463,92 лв. , в който са включени общия размер на заетата сума и общите разходи по кредита. Съгласно чл.4, ал.2 от договора е уговорена такса за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем в размер 794,52 лв., която потребителят се е задължил да заплати в тридневен срок от усвояване на заетата сума, като ако не внесе същата в този срок, таксата се разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски по чл.2, ал.1, т.4 от договора, като така общото задължение по договора става 4258,44 лв.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: В настоящия случай ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което по отношение на представения договор за паричен заем, който по естеството си представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, за който са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието сключения между страните договор за заем, както и наличието на твърдените основания за нищожност, а именно противоречието на конкретно посочената процесната клауза за такса експресно разглеждане на документи по чл.4 от договора, с императивни законови правила или тяхното заобикаляне. Безспорно се установява, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит съдържащ оспорената клауза по чл.4 , която предвижда задължение за потребителя да заплати такса в размер на 794,52 лв. за допълнителната услуга по чл.2, ал.2 от договора - експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като ал. 2 на същата разпоредба съдържа императивна забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия представляват в случая услугите за експресно разглеждане и отпускане на кредита, за които е договорено търсеното възнаграждение, изразяващи се в експресно разглеждане на документите и изплащане на заетата сума.

2

Следователно обсъжданата клауза е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Отделно от изложеното следва да се посочи и следното: Предвиденото възнаграждение под формата на такса за тези допълнителни услуги по експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита, представлява допълнителни разходи по кредита и съобразно с дефиницията за общ разход по кредита дадена в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, е следвало да се включи в посочения ГПР на кредита, който съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в процесният договор е посочен ГПР от 49,02 %, който формално не надвишава посочения в закона размер- до петкратния размер на законната лихва определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта(т.е. при ОЛП 3,12 пункта към момента на сключване на договора, петкратния размер на законната лихва е 65,60 %). В тази сума обаче, не е включен размерът на таксата за допълнителната услуга -794,52 лв., който е значителен процент от чистата стойност на отпуснатия кредит от 2000 лв. и представлява едно допълнително възнаграждение за кредитора, което очевидно не е включено в посочения ГПР, с което се създава неяснота за потребителя относно общия размер на разходите по кредита. В случая, непосочването на действителния размер на ГПР е нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , което поначало е основание за недействителност и на целият договор съгласно чл.22 от ЗПК. Поради изложеното, съдът прие, че клаузата по чл.4, от договора, с която е уговорена такса в размер 794,52 лв. за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем , е нищожна .

По исканията на страните за присъждане на разноски , съдът прие следното: Ищецът е направил разноски за заплатена д.т. 50 лв., като защитата му е осъществена от процесуален представител- адвокат по реда на чл.38 от ЗА, поради което размерът на възнаграждението следва да се определи от съда при съобразяване на националната правна уредба относно размера на минималните адвокатски възнаграждения, преценена съобразно с разрешението по решение от 23 ноември 2017 г. до дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно, които съдът не следва да прилага НМРАВ, доколкото същата противоречи на правилата на свободната конкуренция съобразно с чл.101 и чл.102 от ДФЕС и може да определи различен от посочения в НМРАВ размер на възнаграждението. Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва в случая да се определи при отчитане спецификата на съответното дело с оглед неговата фактическа и правна сложност, която в случая не е по-голяма от характерната за този вид дела, проведените съдебни заседания, конкретната дейност по защитата осъществена от адвоката, включително явявания в с.з., като при съобразяване на тези обстоятелства съдът прие, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело е 480 лв. с включен ДДС. Предвид уважаването на иска, следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати на адв.М. М. от АК-Пловдив за осъществената защита по реда на чл.38 от ЗА сумата 480 лв. с начислен ДДС адвокатско възнаграждение , както и 3 сумата 50 лв. разноски за д.т., която сума да се преведе по сметка на пълномощника, който е внесъл таксата видно от представената вносна бележка .

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Вива Кредит“ АД със седалище и адрес на управление в гр.С., ЕИК207343548, представлявано от С. П., че е НИЩОЖНА клаузата по чл.4 от сключеният между него и ищеца В. К. К., ЕГН********** с адрес в гр.П., договор за потребителски кредит №5943048 от 11.07.2023 г. , с която е уговорена такса в размер 794,52 лв. за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД със седалище и адрес на управление в гр.София, ЕИК207343548 да заплати на адв.М. М. от АК-гр.Пловдив сума в общ размер от 530 лв. ( петстотин и тридесет лева), от които 480 лв.- адвокатско възнаграждение с начислен ДДС и 50 лв. д.т..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4