Решение № 560 от 24.10.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Ямбол, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20242330101116 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК – гр. П., в качеството на пълномощник на ищцата Р. Г. П. против “Кредисимо“ ЕАД – гр. София и „Ай Тръст“ ЕООД – гр. София. С исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № ******/17.08.2023 г., сключен с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че съгласно договорът за потребителски кредит ищцата е получила под формата на кредит сумата в размер на 1300 лв. Сочи се, че съгласно чл.4 ал. 1 от Договора за потребителски кредит ищцата е следвало да сключи и Договор за предоставяне на поръчителство с вторият ответник по делото „Ай Тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит.Сочи се, че на 17.08.2023 г., ищцата е сключила с вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 1000 лв. Твърди се, че ищцата е заплатила по договора за потребителски кредит на първият ответник „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 1320 лв., а по Договора за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 100 лв.

Твърди се, че посочените суми са изплатени на ищцата, за което дружествата-ответници издали и съответните удостоверения.

На подробно изложените в исковата молба съображения се поддържа, че договорът за потребителски кредит, сключен с първият ответник „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

На следващо място и на подробно изложените в ИМ съображения се поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД 1 е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП.

В тази насока се поддържа, че в договора за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив.

Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Поддържа се, че тая неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание за недействителност на договора за потребителски кредит сключен с първият ответник „Кредисимо“ ЕАД. На следващо място се сочи, че договорът е следвало да съдържа годишен процент на разходите по кредита, както и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите. На следващо място се сочи, че ГПР следва да включа всички разходи по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, изчислени по специална формула. Твърди се, че в договора за потребителски кредит била посочена само абсолютната стойност на ГПР. Липсвала ясна разписана методика на формиране ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, в който смисъл се поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

На следващо място се поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен на осн. чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за чрез договор за гаранция/поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП. Поддържа се, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че съгласно параграф 1-ви, т.1 от ЗПК са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички др. видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Поддържа се, че заплащането на сумата по договора за потребителски кредит следва да бъде разгледано като елемент от общият разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, което обстоятелство е известно на кредитора и се заплаща от потребителя. В тази насока се поддържа, че е налице разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Сочи се, че двамата ответници са свързани лица, тъй като първият ответник „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и по този начин се било целяло да се заобиколи изцяло разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

На следващо място се поддържа, и че сключеният договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, вследствие на което се е стигнало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Поддържа се, че в настоящият случай 2 такава не еквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата, която се претендира по него представлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата по отпуснатия кредит от 1300 лв. По този начин безспорно бил нарушен принципа за добросъвестност и справедливост. Отделно от това сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща. Напротив, същият е бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то предварително избрано от заемателядружество, за да му бъде отпуснат кредита. На следващо място договорът за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД бил нищожен и поради това, че се е стигнало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на осн. чл.26, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че възнаграждението, което е следвало да се заплати по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определеният ГПР.

Поддържа се, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР.

На следващо място се поддържа и, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен на осн.чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, тъй като същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата като потребител.

Посоченият договор за поръчителство бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

На тия съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди първият ответник „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сума в размер на 11.56 лв. /след направено изменение на иска/, недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № ******/17.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сума в размер на 22,40 лева /след направено изменение на иска/, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Кредисимо“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер и се иска да бъде отхвърлен.

Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ******/17.08.2023 г. за заема сума в размер на 1300 лв. при ГЛП в размер на 40% и ГПР в размер на 48,21%.

Твърди се, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави уговореното 3 финансиране, като ищцата изцяло е усвоила заемната сума и следвало да заплати същата на 15 месечни погасителни вноски.

Сочи се, че на осн. чл.4.2 от Раздел VIII права и задължения на страните от приложимите към договора Общи условия ищцата- кредитополучател е направила отказ от процесния договор и е заплатила на ответника единствено усвоената главница в размер на 1300 лв., ведно с начислената й за периода до отказа възнаградителна лихва.

Оспорва се твърдението на ищцата, че по договора за кредит са направени плащания в размер на 20 лв., които следва да й бъдат възстановени, като платени без основание, както и, че общият размер на направените по кредита плащания възлиза на 1311,56 лв.

Твърди се, че ищцата е направила плащане в общ размер на 1333,96 лв., които били разпределени по следният начин: 1300 лв. - за погасяване на дължимата главница, 11,56 лв.за погасяване на възнаградителната лихва, като 22,40 лв. били разпределени към поръчителя - вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на вземането му за възнаграждение за поръчител през сметката на „Кредисимо“ ЕАД не били минавали други плащания в полза на поръчителя.

Сочи се, че дори и да се приеме, че договорът за кредит е нищожен, на осн. чл.23 от ЗПК, ищецът дължи връщане на чистата стойност в размер на усвоената главница от 1300 лв. Следователно недължимо платима би била единствено сумата от 11,56 лв.

Оспорва се твърдението, че процесният договор за кредит е нищожен, като противоречащ на разпоредбите на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т.9 от ЗПК.

Оспорва се твърдението, че процесният договор за кредит противоречи на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към „Ай Тръст“ ЕООД следва да бъде включено по общия разход по кредита.

Сочи се, че такова изискване има единствено когато сключването на договора за услуга е задължително условие за отпускане на кредита.

В случая в чл.4, ал.3 от Договора, както и в Раздел III, чл.12 от Общите условия било посочено, че кредитополучателя не е длъжен да предостави обезпечение на кредита си.

Сочи се, че има различни видове обезпечения, които ответникът приема като кредитодател.

На следващо място се сочи, че кредитоискателят може и да не представи обезпечение на кредита си, като в този случай ответникът ще разгледа заявлението и ще прецени дали да предостави кредит след оценка на кредитоспособността му съгласно вътрешните си правила за оценка на риска.

Твърди се, че обезпечените и необезпечените кредити на ответника не се отпускат различен начин и не са два отделни кредитни продукта, и не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му.

Сочи се още, че кредитоискателят дори и да е заявил обезпечение на кредита, той има 4 право съгласно Раздел III, чл.13 от Общите условия за предоставяне на кредит, преди подписването на договора за кредит да промени едностранно заявените условия по договора чрез провеждането на телефонен разговор с кредитора „Кредисимо“.

В този смисъл се поддържа, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство с дружеството - гарант не е задължително условие за отпускането на кредита.

Поради това обстоятелство и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не бил включен в размера на ГПР.

Твърди се, че ответникът не е имал информация за условията по сключеният между потребителя и поръчителя по договор за предоставяне на поръчителство и не знае какъв ще бъде уговореният размер на възнаграждението към дружеството - гарант, а и не е страна по същия договор.

Твърди се, че въпреки, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, двете дружества са самостоятелни юридически лица, имат собствен предмет на дейност, и ответникът „Кредисимо“ няма достъп до база данни на „Ай Тръст“.

Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД представлява договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не се включва в обхвата на общите разходи по кредита.