Решение № 34 от 14.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Л, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря П. Ц.А в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244300600062 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 23/14.07.2023 г., постановена по НОХД № 103/2022 г.

Луковитският районен съд, е признал подсъдимия П. К. П., с ЕГН ********** от с. Т, обл. Л, за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.4 предл. 3-то и т.12, предлож. 1-во, вр.чл.129, ал.1, вр. ал.2, предл. 3-то, хип. 2ра от НК като го е осъдил на 2 /две/ години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия П. за изпитателен срок от 4 /четири/ години.

Осъдил е подсъдимия П. П. да заплати на ЧО и ГИ - Р. Б. Ш., с ЕГН ********** сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на причинената му средна телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането 05.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

Осъдил е подсъдимия П. П. да заплати на ЧО и ГИ - Г. К. П., с ЕГН ********** сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение 1 за претърпените неимуществени вреди в резултат на причинената й лека телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането 05.05.2018 г. до окончателното й издължаване.

Осъдил е подсъдимия П. П. да заплати по сметка на Районен съд Л. сумата от 320 /триста и двадесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. П. да заплати по сметка на ОД МВР - Ловеч, сумата от 844,56 лева /осемстотин четиридесет и четири лева 0,56 ст./ представляваща направени разноски по досъдебното производство

Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. П. да заплати по сметка на РС - Л. сумата от 1 746,28 лева /хиляда седемстотин четиридесет и шест лева и 0,28 ст./, представляваща направени по делото съдебни разноски.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Ц. Ц. от АК - Плевен, защитник на подсъдимия П. К. П., в която се развиват оплаквания за това, че присъдата се явява неправилна, незаконосъобразна, явно несправедлива и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, както и необоснована в мотивната си част по своята същност явна несправедливост, както на наложеното наказание лишаване от свобода, така и относно изцяло уважения размер на предявените от пострадалите граждански искове.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваната присъда, като признае подсъдимия за невиновен и им признае направените съдебно-деловодни разноски пред първа и втора инстанция.

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, в което защитата излага, че мотивите на обжалваната присъда са били изготвени 5 /пет месеца/ след постановяването й, което противоречи на чл.308, ал.2 от НПК и представлява нарушение на същия.

На следващо място твърди, че присъдата не може да почива на предположения, като съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в конкретния случай не е налице. Изтъква, че от изложените мотиви е видно, че съдът единствено и само приема и анализира предварително посочените свидетели на 2 обвинението и разпитвани на досъдебното производство пострадалите две лица - Р. Ш. и Г. П., както и св. К. А. който от разстояние 300 метра е възприел инцидента между пострадалите и подсъдимия и в последствие се приближил до оградата на базата-мястото на местопроизшествието, и частично възприел нещо като скандал, но без да възприеме обстоятелството подсъдимият да е нанесъл удари и да е причинил телесни повреди на пострадалите лица - Р. Ш. и Г. П.. Твърди, че в тази насока ЛРС приема, че макар и частично същите да са приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК, съдебният състав приема за логични и непротиворечиви с останалия доказателствен материал по делото, чрез които съдът стига и сформира своето вътрешно убеждение при положение, че свидетелите И. Д.

П., Й.М., К.У. и подсъдимият категорично заявяват, че св. К. А. не е присъствал на инцидента и, че никой не го е възприел, както и да е бил в близост до местопроизшествието, като по отношение явилите на тези свидетели, и дали обяснения в противното на повдигнатото обвинение, то съдът не ги е кредитират и/и ли дава недвусмислени обяснения за тяхното игнориране.

На следващо място счита, че допуснатите СМЕ не разкриват по безспорен начин степента на телесната повреда, тъй като пострадалият Р. Ш. преди инцидента, е имал здравословни проблеми със зъбите и много от тях липсват, като дъвченето и говоренето му преди това е било увредено и не е пряка последица от действията и/или бездействията на подсъдимия. Още повече, че от събраните доказателства по делото по никакъв начин не се доказа по безспорен начин, че извършител на деянието обективирано в обвинителния акт на РП-Л./Ловеч е извършено от подсъдимия. В тази връзка твърди, че липсва и доказателството - процесната вила, която сочат пострадалите лица и така при огледа от страна на служителите на РУ-Л. липсва да е иззета. Счита, че от обективна и субективна страна не е доказано по безспорен начин с какво са причинени телесните повреди, с ритници, удари от ръка и/ или с удари от дръжката на вилата. Изтъква, че единствено СМЕ сочат, че по тези начини може да се причинят въпросните телесни увреждания, както и по друг начин, но обективно не става ясно по какъв, а от другите доказателства по делото, от кого и как.

В съдебно заседание въззивникът П. К. П., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Ц. Ц.. Заявява, че поддържа 3 казаното от защитника си и моли съда да бъде оправдан.

Защитникът заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея основания. Счита, че въззивната жалба и допълнителната такава е правилна, основателна и допустима. Заявява, че такова производство е имало и преди това и ОС – Ловеч е отменил предходната присъда, като е установил, че налице са нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че при повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав от РС - Л. не се е изяснила фактическата обстановка, напротив, дори пострадалите лица са изразили съжаление от образуваното наказателно производство срещу подсъдимия П. П., визира Р. Ш., на когото са му били прочетени показанията дадени в ДП и същият се е колебаел да заяви по категоричен начин дали подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че в тази насока са били данните и от неговата съпруга.

Изтъква, че в самото наказателно производство има и друг свидетел, на когото съдът кредитира показанията, това е К. А., който по безспорен начин се установява, че не е съществувал при самия инцидент, който е описан подробно в обвинителния акт, а и да е присъствал, той е бил на такова разстояние, че не е могъл да възприеме какво точно става между подсъдимия и пострадалите лица.

Счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива, че същата е постановена в нарушение на процесуалните правила, както и необоснована в мотивираната си част и същата е постановена в противоречие на закона и материално-процесуална стана и в нарушение на съдопроизводствените правила, също е в несъответствие с чл. 301, чл.303, чл.304, чл.305 от НПК и чл. 378, ал. 4 от НПК.

Счита, че независимо от повторното разглеждане на делото от друг състав, не е била изяснена фактическата обстановка, не е било доказано по безспорен начин, че подсъдимият е извършил деянието спрямо двамата пострадали, а съдът се е задоволил да приеме лаконичните обяснения на явилите се свидетели от страна на пострадалия и да вмени във вина и твърдяното от тях деяние, което по състав и авторство не е извършено от доверителя му. Твърди, че гражданските искове не са били доказани по размер и основание счита, че има множество доказателства, че един от пострадалите страда от заболяване „пародонтоза“. Изтъква, че вещите лица не могат да заявят по категоричен начин, че реално погледнато интервенцията, 4 която е нанесена и твърдят, че е от подсъдимия и по този механизъм. Твърди, че от цялата документация не става ясно за кои зъби на пострадалия Р. Ш. става въпрос, като това не стана ясно и от обясненията на явилите се екперти.

В заключение моли настоящата инстанция изцяло да отмени така постановената присъда, която считат, че е незаконосъобразна и несправедлива, като им бъдат признати направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание въззиваемите Р. Б. Ш. и Г. К. П., редовно призовани се явяват лично и с упълномощения си повереник адв. Цветан А. от АК – Плевен. Заявяват, че поддържат изложеното от техния повереник, като молят обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Повереникът счита, че жалбата е неоснователна. Твърди, че РС - Л. е положил доста усилия, за да постанови правилна и законосъобразна присъда съобразена с доказателства по делото. Счита, че фактическата обстановка е била изяснена изключително търпеливо от ЛРС, като е бил направен анализ и преценка на събраните доказателства по делото. Твърди, че първостепенният съд е постановил правилна и законосъобразна присъда. Счита, че определените граждански искове отговарят на изискванията на чл.52 от ЗЗД досежно справедливостта, като техният размер е бил справедлив към момента на извършване на деянието – 2018 г., към този момент, имайки предвид инфлационните процеси в страната, тези присъдени обезщетения както на повереника му и на неговата съпруга не могат по никакъв начин да репарират вредите, които са нанесени. Твърди, че в експертизата категорично е описано травматично избиване на горен десен четвърти зъб, счупване до нивото на венеца на горен десен кучешки зъб, травматично разклащане на три долни зъба, централен резец. Счита, че точно и ясно са описани всички увреждания, и ако не са били ударите, тези зъби биха били на мястото си.

Имайки предвид събраните доказателства и извършения анализ, счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна и моли въззивната инстанция да я остави в сила.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от зам. окръжния прокурор Д. дава становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата 5 на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Л., и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивникът П. К. П. е роден на 10.04.1992 г. в гр. Л., живеел в с. Т, обл.

Л., неженен, със средно образование, помагал в дейността на баща си по изкупуване на метали, не е осъждан.

Въззиваемите Р. Б. Ш. и Г. К. П. са съпрузи и родители на три деца, които също живеели в с. Т и осигурявали доход на семейството си от обща работа и продажба на метални отпадъци от бита. Често предавали отпадъци на пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „Ивонс-2006“ ЕООД, управлявана от св. К. П. У. (баща на въззивника), по повод на което последният се познавал лично и с двамата.

На 05.05.2018 г. рано сутринта въззиваемият Р. Ш. потърсил своя познат - св. В. Л. В., за да го превози с личния си товарен автомобил (бял микробус) до с. М, където трябвало да почисти двор на изгоряла къща, от която щял да събере стари метали. След като свършил работата и натоварили битовите метални отпадъци в микробуса, потеглили към пункта на фирма „Ивонс-2006“ ЕООД в с. Т, а пътьом взели и въззиваемата Г. П., за да им помага.

Тримата пристигнали с микробуса в пункта около 11,30 часа, където ги посрещнал въззивникът П. П.. Р. Ш. започнал да разтоварва отпадъците за предаване и в този момент между двамата възникнал спор, провокиран от това, че металите не били сортирани и изчистени.