Протокол № 1384 от 13.07.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1384 гр. Варна , 13.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ивелина Владова при участието на секретаря Веска П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100100827 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Г. Г. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат Д.Н. и от адвокат С. П., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Ответникът Д. АН. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат М. П. и от адвокат К.М., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ по реда на чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа 1 страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.

АДВ. Н.: Нямам уточнения и допълнения на исковата молба.

АДВ. М.: Данни за нашите възражения и за това защо ние считаме договорите за заем са привидни и че те не уреждат отношенията, се съдържат в самите договори за заем. В действителност към онзи момент между двете дружества „СПА ЛУКС“ ЕООД И „СИРИУС 49“ ЕООД има договори за изработка за изграждане и монтаж на спа център за хотел „Сириус“. Съответно финансирането на този голям проект е осигурено от „СИРИУС 49“ ЕООД, чрез банков кредит. Има уговорки в тези договори за изработка как точно да се извършват строително-монтажните работи (СМР), при какви обстоятелства и как да се извърши плащането, при каква етапност. Като се отчитат парите по-рано, се отчитат като разход. „СИРИУС 49“ ЕООД превежда пари извън договорения график. Платени са колосални суми, в сравнение с уговореното, без да има насреща изпълнение. Ако има авансово, извън сроковете изпълнение - да има преведени пари, но няма такова нещо. След това дружествата се договарят тези пари, тъй като не се следват на „СПА ЛУКС“ ЕООД и за да не бъде злоупотребено с тях по някакъв начин от „СПА ЛУКС“ ЕООД, парите след всеки транш да бъдат предоставени и предавани по банкова сметка на управителя на дружеството „СИРИУС 49“ ЕООД – Д.Д. от физическото лице Г.Г.. Те си транслират по сметка на управителя на „СПА ЛУКС“ ЕООД Г.Г., за да се прекъсне връзката, за данъчни цели.

„СИРИУС 49“ ЕООД трябва да плаща парите по сметка на „СПА ЛУКС“ ЕООД. „СПА ЛУКС“ ЕООД ги превежда по сметка на Г. веднага и от сметката на Г. те отиват по сметката на Д.Д.. Така се е случило след всеки транш. Действителната уговорка в договорите е била такава – след изпълнение на съответните СМР, да стане връщане на парите от Д. на Г., като управители на двете търговски дружества. Аз не съм участвала в изготвянето на тези договори и в действителност обективираната в чл. 1 уговорка не е тази, която са постигнали.

Така са се разбрали тогава и когато нашият клиент дойде при нас да ни обясни фактите, той ни каза, че са се уговорили той да връща тези пари като управител на „СИРИУС 49“ ЕООД, когато се изпълнят СМР, но в действителност е записано съвсем друго. Исках да кажа, да ги върне, за да се осъществи реалното плащане по договора за изработка. Тези пари се следват на „СПА ЛУКС“ ЕООД едва тогава, когато се изпълнят СМР. „СИРИУС 49“ ЕООД има уговорка със „СПА ЛУКС“ ЕООД да му заплаща по-рано от датите за плащане суми по договора за изработка на спа център. След това има договор пак между двете дружества „СПА ЛУКС“ ЕООД да ги прехвърли на неговия управител и управителят да прехвърля към Д.Д. в лично качество. „СИРИУС 49“ ЕООД дължи заплащане на СМР. Парите се 2 превеждат на „СПА ЛУКС“ ЕООД извън уговореното в договора. По друга уговорка, устна между двамата управители парите се превеждат авансово, за да не бъде злоупотребено с тях от „СПА ЛУКС“ ЕООД. Уговорката между тези двама управители на дружествата е те да бъдат по банковата сметка на Д.Д., но не се превеждат от сметката на „СПА ЛУКС“ ЕООД по сметката на Д., а се извършва едно допълнително транслиране: от „СПА ЛУКС“ ЕООД отиват по сметката на управителя на „СПА ЛУКС“ ЕООД – Г., а той ги дава на Д.Д.. И те в член 1 се договарят така: тези пари ще ти ги върна, защото „СИРИУС 49“ ЕООД би ти ги дължал, когато сториш СМР, когато „СПА ЛУКС“ ЕООД извърши СМР.

АДВ. Н.: Аз съм наясно с фактологията изначално. Единственото, което не е спорно в случая е, че действително има и отделен договор за СМР между дружествата, представлявани от физическите лица в това производство, който договор е сключен по-рано.

Говоря за договора от 07.11.2016 г. Само че между двата договора единствената връзка, която може би съществува, която може да се нарече връзка е фиксирана в чл. 1 и там всъщност ангажимента на нашия доверител, в качеството на представляващ „СПА ЛУКС“ ЕООД да изпълни ангажиментите си по договор за СМР започва да тече само тогава, когато му бъде върнат този заем, като ресурс, с който той да работи. Т. е. страните действително са договорили взаимни правоотношения помежду си като физически лица, които са разграничени от тези, като по договор за СМР. Всъщност тази клауза там има по-скоро обезпечителен характер, с оглед обезпечаване опасността доверителят ми, като дружество да не изпадне в забава по отношение на сроковете, които текат тогава като СМР. Защото там изпълненията съответно са свързани с плащания и съществуваше такава опасност. Това е целта на тази уговорка и смятам, че при втори или трети прочит, при анализ на всичките доказателства, то става ясно. Така че категорично оспорваме твърденията за привидност на договора за заем. Считам, че те са валидно договорени и реално изпълнени и обвързващи страните, що се отнася до тези правоотношения. Смятам, че всичко това опровергава твърденията за привидност, защото тези пари реално са предавани и съответно, когато са връщани част от тях, са връщани по договора за заем. Ние имаме доказателства за реално извършени СМР-та и по договора за заем, за приемане на работата, която категорично не е тази, която ответника твърди, но като стигнем до доказателствата, ще го поставя на въпрос.

АДВ. М.: По отношение на договора от 21.12.2016 г. с падеж 01.03.2017 г., получената сума не е заем. Ние сме получили тези суми, за които има безспорни доказателства в исковата молба по банкова сметка. Не оспорваме, че доверителят ми е получил сумата от 58 000 лева, съгласно уговорки между страните от 14.12.2016 г. Съгласно уговорки между ищеца и ответника, като управители на търговски дружества - това е нашето възражение. На 21 декември сме получили само 69 000 лева, по договор от 21.12.2016 г., с падеж 15.03.2017 г. Има спор, че доверителят ми е получавал пари по 3 договор от 21.12.2016 г. с падеж на 01.03.2017 г. Така са оформени нещата, за да има привидност за трети лица. На 21 декември сме получили 69 000 лева, след което сме получавали други суми. Не спорим, че сме получавали суми, но по кой договор за заем. Това даже не е уточнявано и то не случайно не е уточнявано.

Бих искала да попитам ищцовата страна дали се спори, че всяка една от сумите, преведени от Д.Д. към Г.Г. всъщност са суми, които „СПА ЛУКС“ ЕООД е получил от „СИРИУС 49“ ЕООД по договор за изработка.

АДВ. Н.: Вероятно за част от тях - да. Не мога да отговоря на този въпрос в момента.

Ние не отричаме, че има подобни взаимоотношения, но това че е с произход търговското дружество, представлявано от ответника, съвсем не означава, че не са предоставени впоследствие от доверителя на ответника.

АДВ. П.: Успоредно съществуват две паралелни правоотношения. Едното е между двете дружества, а другото е между физическите лица. Между дружеството по-рано са възникнали правоотношения по договор за СМР.

За произхода на средствата в цялост не можем да кажем, но е истина, че такива преводи са били осъществявани. Безспорно е, че „СИРИУС 49“ ЕООД е плащал на „СПА ЛУКС“ ЕООД по договор за СМР. Това не го отричаме. Впоследствие заемите са осъществявани в лично качество и са предоставени по искане на ответника, поради негови финансови нужди.

АДВ. Н.: Тази идея, която е заложена в чл. 1 по договорите за СМР, тъй като фактически финансовият риск е в по-голям спектър за доверителя ни, за да не бъде той едновременно заемодател, а повечето договори за заем са необезпечени и същевременно дължи СМР, затова е тази клауза, че след като му бъде възстановена заемната сума, той ще започне реално изпълнение по договорите за СМР. Т. е. това са две паралелни правоотношения, които макар и свързани, не се препокриват.

АДВ. П.: Независимо от това и въпреки забавата във връщането на заемите, нашият доверител, в качеството си на управител на дружеството, е извършвал СМР.

АДВ. М.: Тази клауза по чл. 1, ал. 2 категорично доказва нашите твърдения.

4

Очевидно страните са уговаряли с тези пари какво да се случва. Тези пари, всичките до стотинка, имат произход от кредитирането, което „СИРИУС 49“ ЕООД е получил от банката, по повод този голям проект. Житейски е нелогично, понеже има финансови затруднения да му се предоставят 200 000 лева, по договор за заем, без обезпечение, без никакъв проблем. Очевидно друго са целели и са го заложили в алинея 2. Тук категорично са се подписали и са казали – вземанията са с произход плащанията, които наемателят извършва. Това, според нас, само доказва нашите възражения. И още едно нещо бих искала да попитам – спори ли ищецът, че е получил от ответника, вън от сумите, които се признават, че са получени и сумата от 19 600 лева от 07.04.2017 г.

АДВ. П.: Това беше едно от доказателствените ни искания, тъй като копието, с което разполагаме, е изключително нечетимо. В отговора ответниците казват, че има направено плащане от тях към нас от месец април 2017 г. Копието от вносната бележка беше изключително лошо.

АДВ. Н.: В нашата банкова справка пише върнат заем. Съответно представените от колегите доказателства в тази част са изключително нечетливи и не се вижда на вносната бележка какво е записано. Няма как да вземем отношение. Моля да я представят в четлив вариант, за да изразим становище. Колегите твърдят, че тези 19600 лева представляват връщане на 07.04.2017 г. на част от сумата, както и всички останали суми, които са описани в исковата молба. В представеното от нас банково извлечение от сметката на доверителя ми не става ясно кой е платец на тази сума.

АДВ. М.: Ще представим извлечение от банковата сметка. Подозирам, че и оригиналите са такива.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по повод предявени от Г. Г. Г. против Д. АН.

Д. обективно кумулативно и в условията на евентуалност искове както следва:

5

1) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати на ищеца сума в размер на 33000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 14.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. целият на стойност 58000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане;

2) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати на ищеца сума в размер на 4700 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. целият на стойност 34700 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане и предявен в условията на евентуалност от него иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева – частичен иск от 18600 лева – сума, която ищецът е предоставил на ответника без правно основание и представляваща разликата над предоставените 34700 лева и договорените като заем 16100 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане и