Определение № 2535 от 17.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2535 гр. София, 17.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502146 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 56435/24.04.2026 г. на Етажна собственост, находяща се в гр.София, ул. „Магнаурска школа“ № 13, корпус 1, представлявана от управителя В. В. в качеството му на управител/председател на Управителния съвет на ЕС, подадена чрез пълномощника адвокат Р. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.7 от първоинстанционното дело срещу Определение № 8631/17.04.2026 г., постановено по гр.д. № 3356/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-2 състав, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от иска.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалвания съдебен акт не е връчен редовно на ищеца, поради което за него не е започнал да тече срока за обжалване, но въпреки това жалбата е подадена в едноседмичен срок от постановяване на съдебния акт, а именно на 24.04.2026 г.).

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 23.04.2026 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Поддържа се неправилност на обжалвания съдебен акт с твърдението, че молбата за отказ от исковете произхожда от лица без представителна власт.

1

Поддържа се, че решение на ОС на ЕС от 15.10.2025 г., с което И. К. се легитимира като новоизбран управител на ЕС е обжалвано, за което е образувано гр.д.№ 7667/2016 г. на СРС, 71 състав, по което е допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране изпълнението на всички решения от ОС от 15.10.2025 г. Представени са писмени доказателства в потвърждение на твърдените факти.

Моли съда да отмени определението за прекратяване на производството по делото.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът по жалба „Изотсервиз“ АД подава писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по аргументите, изложени в отговора.

Също представя писмени доказателства.

Въззивният съд след като съобрази доказателствата приложени към гр.д. № 3356/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-2 състав, както и представените от страните с частната жалба и отговора, като съобрази и техните становища намира следното:

От фактическа страна:

Гр.д. № 3356/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-2 състав е образувано по искова молба на Етажна собственост, находяща се в гр.София, ул. „Магнаурска школа“ № 13, корпус 1, представлявана от управителя В. В. в качеството му на управител/председател на Управителния съвет на ЕС, подадена чрез пълномощника адвокат Р. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.7 от първоинстанционното дело, с която са предявени осъдителни искове срещу „Интерсервиз“ АД в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сградата етажна собственост за заплащане на сума общо в размер на 52 093,24 лв., дължими съгласно Решения на собствениците от 21.01.2021 г., 15.03.2022 г., 06.04.2022 г., 19.04.2022 г. и 24.01.2023 г. за месечни парични вноски за поддръжка на общите части и за Фонд Ремонт и обновяване, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Управителят В. В. удостоверява своята представителна власт по чл.23, ал.4 от ЗУЕС с Решение на ОС на ЕС от 15.03.2022 г. по т.4, с което В. В. е преизбран за управител на етажната собственост за срок от две години срещу 2 месечно възнаграждение на стойност 100 лв. Това решение е оспорено чрез иск от „Интерсервиз“ АД по реда на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС, който иск е отхвърлен с влязло в сила на 21.10.2024 г. Решение № 14839/08.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 21593/2022 г. по описа на СРС, 140 състав.

Горните обстоятелства са удостоверени с приложените първоинстанционното дело писмени доказателства, приети от съда. към

По делото са извършени съдопроизводствени действия, като преди датата на насроченото за 19.06.2026 г. открито съдебно заседание, на 16.04.2026 г. е депозирана молба с вх.№ 52019 от Председателя на УС на процесната ЕС И. З. К., която молба е с нотариално удостоверяване на подписа на К. и с която същият в качеството на новоизбран управител с посоченото в молбата решение на ОС на ЕС от 15.10.2025 г. заявява отказ от иска по делото и оттегля пълномощията на адвокатите О. и Р..

Въпреки, че в молбата е посочено, че с нея се представят констативен протокол за състояло се на 15.10.2025 г. ОС на ЕС, констативен протокол за разлепени съобщения и залепен протокол от проведеното на 15.10.2025 г. ОС на ЕС и протокол за решенията на УС на ЕС от 15.10.2025 г., такива не се намират по делото.

Въз основа само на така подадената молба и с обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради отказ от иска.

С частната жалба се представят доказателства, от които се установява, че към настоящия момент, както и към момента на подаване на молбата за отказ16.04.2026 г., Етажната собственост се представлява от „ВКВ-5“ ООД, представлявано от В. В., избран на общото събрание, проведено на 29.01.2025 г. за срок от две години, чийто избор е потвърден и с решенията от проведено на 16.04.2026 г. ново общо събрание на етажната собственост, както и представителната власт и процесуалните действия на упълномощения от него процесуален представител. Няма данни да е спряно изпълнението на това решение.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по 3 същество е основателна.

Обжалваното определение е незаконосъобразно и постановено при липсата на доказателства за отпадане на представителната власт в хода на висящ процес на управителя В. В., предявил в качеството си на представляващ процесната ЕС иск срещу собственик, който не изпълнява решения на общото събрание.

Съгласно чл. 23, ал.4 ЗУЕС в редакция ДВ бр. 57/2011 г., председателят на управителния съвет (управителят) представлява по силата на закона пред съда собствениците в етажната собственост в две хипотези: 1. по исковете, предявени срещу етажните собственици във връзка с общите части, 2. по исковете, предявени от ЕС срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. В случая е налице втората хипотеза на представителство.

Предявяването на иск по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решение на ОС на ЕС, включително и за избор на председател на управителния съвет, /управител/ не спира изпълнението, освен ако съдът не постанови изрично спиране - чл. 40, ал. 3 ЗУЕС. В практиката на ВКС се приема, че тези исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни, т.е. постановеното по тях решение е конститутивно и предизвиква промяна за напред. В този смисъл са Определение № 135 от 27.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 773/2012 г., IV г. о., Решение № 155 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2016 г., IV г. о., Решение № 24 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2795/2016 г., II г. о., Определение № 16 от 31.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4856/2019 г., I г. о., Определение № 60168 от 30.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4097/2021 г., II г. о. До влизане в сила на съдебното решение по чл. 40 ЗУЕС, с което атакуваното решение на ОС на ЕС се отменя, това решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение, ако изпълнението не е спряно. При това положение задължителната сила на тези решения на ОС на ЕС следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици от тях, ако не е спряно изпълнението им, до влизане в сила на съдебно решение по чл. 40 ЗУЕС за отмяната им. Ако не е постановено спиране изпълнение на решението, избраният с него управител надлежно представлява етажната собственост пред съд до влизане в сила на решението по чл. 40 ЗУЕС дори с него да е отменено това решение.

В конкретния случай и както е посочено по-горе В. В. е избран за 4 управител на ЕС с Решение на ОС от 15.03.2022 г., което решение е било атакувано по реда на чл.40 от ЗУЕС, но изпълнението му не е било спряно.

Същото е влязло в сила на 21.10.2024 г., когато с окончателно съдебно решение искът по чл.40 от ЗУЕС срещу това решение е отхвърлен като неоснователен.

Междувременно и към момента на подаване на молбата за отказ16.04.2026 г., Етажната собственост се представлява от „ВКВ-5“ ООД, представлявано от В. В., избран на общото събрание, проведено на 29.01.2025 г. за срок от две години, чийто избор е потвърден и с решенията от проведено на 16.04.2026 г. ново общо събрание на етажната собственост. Както е посочено по-горе изпълнението на това решение не е спряно.

Молбата за отказ от иск е подадена от лице без представителна власт.

Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото без да се увери, че решението от 15.10.2025 г., с което И. З. К. е избран за управител съществува, доколкото такова не е представено с молбата за отказ и без да вземе становището на управителя, подал исковата молба. Последното действително не е необходимо с оглед заявения отказ от иска, но е необходимо с оглед установяване на действителното положение във връзка с представителството на ЕС по делото. Още повече, че по делото безспорно се установяват настъпили нови обстоятелства във връзка с представителството по делото, за които съдът щеше да узнае, в случай, че бе поискал становището на управителя, предявил исковата претенция.

Съгласно чл. 101 от ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, в т.ч. за надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване. При липса на доказателства за представителната власт на лицето, извършило процесуални действия, съдът указва да бъдат ангажирани такива доказателства.

Тъй като представителната власт е условие за валидност на извършените от представителя процесуални действия и съдът следи служебно за нея, първостепенният съд е следвало да констатира, че отказът от иск е ненадлежно упражнен, поради което и най-малкото при липса на доказателства е следвало да даде възможност на етажните собственици да потвърдят процесуалните действия, извършени от тяхно име без 5 представителна власт.

От доказателствата по делото, представени с частната жалба се установява, че решението от 15.10.2025 г. не само че е оспорено и съответно образувано производство по чл.40 от ЗУЕС, но е и спряно неговото изпълнение, т.е. както към момента на подаване на молбата за отказ от иска, така и към момента И. З. К. не се легитимира надлежно като управител на процесната ЕС, съответно не притежава представителна власт по силата на закона-чл.23, ал.4 от ЗУЕС, поради което и подадената от него молба за отказ от иска, представлява нередовно процесуално действие.

С оглед на горното първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран с отказ от предявения иск, поради което незаконосъобразно е прекратил производството по делото.

Решението по чл. 40 ЗУЕС действа за напред и не влияе върху представителната власт на управителя, предявил настоящата искова молба.

Ако в хода на производството влезе в сила решението за избор на новия управител, то ищецът може да бъде представляван от избрания нов представител.

В този смисъл е и Определение № 4728 от 21.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3613/2024 г., Г.К., І Г.О. на ВКС, както и Определение № 3897/16.07.2026 г., гр.д.№ 2639/2026 г., ВКС, І ГО, със същите страни.

Предвид гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8631/17.04.2026 г., постановено по гр.д. № 3356/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-2 състав, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от иска И ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, І-2 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.