Решение № 1540 от 11.08.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1540/11.08.2022 г. гр. Пловдив,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Пловдив, ХІІI състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ПАСКОВ при участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Георги Пасков административно дело № 581 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба на Ф.М.Е. с ЕГН ********** ***, ***, чрез адв.

Т.Д., срещу Решение № 2153-15-30 от 12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ Ц9101-15-774#13/25.01.2021г. от Ф.М.Е., в качеството ѝ на земеделски стопанин, против Задължителни предписания № ЗД-1-15-00862277/12.01.2021 г. на С.И.Д.- главен инспектор по осигуряването – контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.

В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено при неправилно установена фактическа обстановка и липса на мотиви, както и при непълна и неправилна съвкупна преценка на представените доказателства. Оспорват се посочените в обжалваното решение констативни протоколи, съставени от лекари експерти по ЕВН при ТП на НОИ – Пловдив. Сочи се, че издаваните на жалбоподателката болнични листове и изплащаните ѝ парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се основават на това, че действително за процесния период същата е била бременна и е родила две деца, като в тази връзка е декларирала посочените данни за периода 2015г.-2020г., респ. е имала право да ѝ бъдат издадени съответните медицински документи, което се твърди, че не кореспондира с извода на административния орган, че не следва да се счита за осигурено лице към момента на издаване. Сочи се, че г-жа З.като регистрира земеделски производител (ЗП), е закупила терен, който засадила с череши, като през времето, в което не ползвала болничен, с помощта на роднини и ангажиране на други хора, е извършвала съответните действия по напояване, орязване, пръскане и други с цел бъдещо плододаване.

Предвид изложените оплаквания в жалбата, се иска да се отмени решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Претендират се разноски. Сочи се прекомерност на размера на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалба - директорът на ТП на НОИ, чрез пълномощника юриск.С., оспорва жалбата като неоснователна и предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява по отношение на размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Не се спори по делото, че от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, е извършена проверка на ЗП Ф.М.Е. по отношение определяне правото на изплащане на парично обезщетение на лицето при бременност и раждане, както и за извършване на проверка по издадени на същото болнични листове за периода от 25.01.2016г. до 08.08.2020г.

При проверката е установено, че лицето е започнало трудова дейност и на 21.11.2014г. и е осигурявано като земеделски стопанин за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“.

Не се спори също, че жалбоподателката от

03.11.2014г. е регистрирана като земеделски стопанин, на основание Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани, като е завявала последващи заверки на регистрацията си през стопанските години от 2014-2020г. Декларирано е пред проверяващите органи от страна на г-жа З., че в периода на проверката е имала трудна бременност, както и че в качеството на земеделски производител се занимава с производство на тютюн, череши, люцерна и калифорнийски червей, като продава продукцията си на частни лица. Декларира също така извършени пътувания до Турция по лични поводи, през периода 2014г.-2020г.

Съгласно подадени от лицето годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ/ГДД/ за периода от 2014 г. до 2019 г., същото е декларирало дейност като регистриран земеделски стопанин, като в Приложение № 3 на подадените декларации са декларирани доходи от друга стопанска дейност и са вписани данни за придобит доход по чл. 29 от ЗДДФЛ и доходи под формата на държавни помощи, субсидии и др. подпомагани от Европейския фонд, през периода 2014 г. - 2019 г.

Не се спори, че за Ф.М.Е. са налице данни за направени вноски за фонд ДОО за периода от месец януари 2015г. - декември 2020 г, а именно - за внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 4 от КСО - лица, подлежащи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Установено е също, че за г-жа Е. за периода от месец януари 2015 г. до месец октомври 2020 г. са подадени данни с декларация образец №1 с код за вид осигурен 13 - за регистрирни земеделски стопани и тютюнопроизводители, с отработени дни, с дни с право на обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете.

Констатирано е по данни от информационната система на НОИ, че за Ф.М.Е. са представени удостоверения: Приложение № 9 към НПОПДОО за период от 06.01.2015г. до 30.03.2015г. вкл. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност; Приложения № 9 към НПОПДОО за период от 25.01.2016г. до 07.06.2016г. вкл.; Приложения № 11 към НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 08.06.2016г. до 09.03.2017г., вкл. и парично обезщетение на основание чл. 53 от КСО за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода от 10.03.2017г. до 09.02.2018г. вкл.; Приложения № 9 към НПОПДОО за период от 08.05.2018г. до 22.05.2018г.; 01.10.2018г. до 15.10.2018г. и за период от 19.11.2018г. до 01.12.2018г. за временна неработоспособност поради общо заболяване; Приложения № 9 към НПОПДОО за период от 11.03.2019г. 23.03.2019г., от 12.08.2019г. до 24.08.2019г., от 10.10.2019г. до 27.03.2020г. за временна неработоспособност поради общо заболяване; и за периода от 27.03.2020г. до 22.06.2020г. за бременност и раждане; Приложение № 11 към НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на осн. чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, считано от 09.08.2020г. Не се спори, че посочените обезщетения са изплатени на лицето до 30.09.2020 г., включително.

В административната преписка е налична справка от сектор „Български документи за самоличност“, при ОД на МВР – Пловдив /л.22-25/ относно, извършени от лицето излизания извън територията на Република България през ГКПП Кап.Андреево и през ГКПП Кап.Петко Войвода за периода от 01.01.2015г. до 24.07.2020г.

С оглед така посочените данни и след извършена проверка от лекар експерт по ЕВН в ТП на НОИ на лечебните заведения, издатели на болнични листове на Ф.М.Е., контролните органи приемат, че същата не се счита за осигурено лице към момента на издаване на болнични листове: № Е20151411861 с период от 06.01.2015г. до 16.01.2015г.; № Е20151953492 с период от 16.03.2015г. до 30.03.2015г. - за общо заболяване и майчинство; № Е20153546718 с период от 25.01.2016г. до 10.03.2016г., Е20164324447 с период от 14.02.2016г. до 27.03.2016г., Е20165251716 с период от 14.02.2016г. до 27.03.2016г. и № Е20165251826 с период от 27.03.2016г. до 08.06.2016г. - при бременност и раждане и майчинство; молба - декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО за период от 08.06.2016г. до 10.03.2017г., молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 10.03.2017г. до 10.02.2018г., болничен лист№ Е20181116167 c период от 08.05.2018г. до 22.05.2018г., Е20182456145 с период от 01.10.2018г. до 15.10.2018г., №Е20182456259 с период от 19.11.2018 г. до 01.12.2018 г., №Е20196243662 с период от 11.03.2019 г. до 23.03.2019 г., № Е20197672635 с период от 12.08.2019 г. до 24.08.2019г., № Е20198506758 с период от 10.10.2019 г. до 09.11.2019 г., №Е20198506970 с период от 09.11.2019 г. до 09.12.2019 г., №Е20199051096 с период от 09.12.2019 г. до 08.01.2020г., №Е20199051282 с период от 08.01.2020 г. до 07.02.2020 г., №Е20200241618 с период от 07.02.2020 г. до 08.03.2020 г., №Е20200241839 с период от 08.03.2020 г. до 27.03.2020 г. - за общо заболяване и майчинство; №Е20200530843 с период от 27.03.2020 до 11.05.2020 г..

№Е20200935476 с период от 11.05.2020г. до 22.06.2020г. и №Е20201636752 с период от 22.06.2020г. до 09.08.2020г. за бременност и раждане. Констатирано е от органите на НОИ, че на Ф.М.Е. са издадени болнични листове за периоди, в които същата не е пребивавала на територията на страната, както и че за част от издадените болнични не спазвала предписания от здравните органи режим на лечение като конкретно по отношение на болничен лист № Е20200530843 с период от 27.03.2020г. до 11.05.2020г. е получен от майката на жалбоподателката.

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на г-жа З.са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00862277/12.01.2021 г. от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, съгласно които осигурителят Осигурителя/самоосигуряващото се лице: 1/ да заличи данни с декларация № 1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието на, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица, за Ф.М.Е. за периода от 01.01.2015г. до ноември 2020г. вкл. – с код за вид осигурен "13"; 2/ да подаде в ТП на НОИ – Пловдив с код корекция за лицето Приложение № 9, 10, 11 като се декларират обстоятелства, че лицето е неосигурено за общо заболяване и майчинство за периода от 2015г. до 2020г. Административния орган е мотивирал издадените задължителни предписания, с аргумента, че след като лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 03,11,2014г., а за периода от 2015г.

-2020г. не е пребивавало на територия на страната за него не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и същото не се счита за осигурено съгласно § 1 от ДР на КСО и няма право да получава парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете по представените удостоверения, Приложения № 9 и Приложение № 11 от НПОПДОО, считано от 16.03.2015г. до 30.11.2020г.

Посочено е, че поради това, че лицето не се счита за осигурено лице за периода 01.01.2015г. - 30.11.2020г. не следва да се подават данни с декларация № 1 „Данни за осигурено лице“. Посочено е в мотивите на органа, че Ф.М.Е. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин и за нея не е възникнало осигуряване за съответния осигурителен риск, поради което не е осигурено лице, съгласно чл.

10, § 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО.

Срещу задължителните предписания, в срок, е подадена жалба с вх. № 9101-15-774#13/25.01.2021г. от г-жа З., в която е изразено несъгласие с направените констатации и е посочено, че липсва законово основание за изпълнение на същите, както и че декларации образец № 1 за периода 2015г. - 2020г. са законосъобразни и отговарящи на действителното положение и ако изпълни така издадените ѝ предписания по отношение на тази декларация ще се окаже, че осигурителните права на жалбоподателката ще останат неуредени.

Обжалваните Задължителния предписания са потвърдени с оспорваното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. В същото е направен анализ на фактическата обстановка, установена с констативен протокол № КП-5-15-00862252/07.01.2021г., съпоставена с нормативната уредба, като решаващият орган е направил извод, че лицето има регистрация като земеделски производител, която обаче не е достатъчно условие по смисъла на КСО, за да възникне осигурително правоотношение, предпоставка за ползване на парични обезщетения от фондовете на ДОО. Съгласно изложените от административния орган мотивите, законодателят е разграничил понятията „осигурено лице“ и „земеделски стопанин“, а събраните доказателства от проверката сочат, че лицето няма качеството на осигурено лице, поради което Задължителните предписания са правилно издадени и съобразени с материалния закон.