Решение № 7 от 23.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Станка Ст. А. в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600220 по описа за 2023 година С присъда № 57/24.11.2022г. постановена по НОХД№ 1312/2021г.

Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Н. В. М. – със снета по делото самоличност, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2020 г. в с.Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, на ул. „Царски път“ дал подкуп – парична сума в размер на 200.00 /двеста/ лева – два броя банкноти с номинал по 100.00 /сто/ лева със сериен номер АЕ ...., емисия 2003 г. и сериен номер ГА .., емисия 2018 г., на полицейски орган – Г.П.П. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ гр. Царево и Е.В.В. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ гр. Раднево, командирован към РУ гр. Царево, за да не извършат действия по служба – да не демонтират регистрационни табели на лек автомобил марка „Порше“, модел „911 Карера“ с рег. номер СВ ... АН, съгласно правомощията им по чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – изземване на регистрационните табели на лек автомобил при налагане на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“ - лек автомобил марка „Порше“, модел „911 Карера“, ползван от Н. В. М. и управляван от М.Д.К. в срока на изтърпяване на ЗППАМ № 20-4332-004527/08.07.2020 г. за временно 1 отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.

Със същата присъда съдът е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наложеното на подсъдимия Н. М. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОТНЕЛ е в полза на държавата на основание чл. 307а НК предмета на престъплението - 1 бр. банкнота с номинал 100.00 /сто/ лева, сериен номер АЕ ...., емисия 2003г. и 1 бр. банкнота с номинал 100.00 /сто/ лева, сериен номер ГА .., емисия 2018 г.

На последно място е ОСЪДИЛ е подсъдимия Н. В. М. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР - гр. Бургас направените на досъдебното производство разноски в размер на 55.36 лв. (петдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), както и да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас направените разноски в хода на съдебното следствие в размер на 117.63 лева (сто и седемнадесет лева и шестдесет и три стотинки).

Недоволни от така постановената присъда са останали защитниците на подсъдимия – адв. Ж.Ж. и адв. А. Т., които я обжалват в законния срок с доводи за необоснованост, незаконосъбарзност, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Правят се искания за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция при наличие на отстраними процесуални нарушения.

В допълнително писмено изложение защитниците излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция неправилно приобщаване на доказателства и доказателствени средства в нарушение на НПК. Твърдят, че протоколът за оглед е опорочен, тъй като е съставен от лице, което не притежава легитимация на компетентен орган по НПК - полицейски орган, който няма функции на „разследващ полицай“ съгласно закона, а от лице на длъжност „полицейски орган“ извършващ процесуални действия в условията на неотложност, каквато не е била налице.

2

Твърди се още, че съдът не е изложил мотиви по възраженията на защитата по отношение на това налице ли е била неотложност при съставяне на протокола.

В жалбата се сочи разминаване между отразеното в протокола за оглед и показанията на поемното лице С.Т. относно местонахождението на банкнотите. Според поемното лице те са били поставени върху регистрационния номер, който бил на земята, а според експерта Е.К., който направил фотоалбум на банкнотите и експертиза на същите - при пристигането му регистрационните табели на автомобила не били свалени, а при предявяване на фотоалбума - банкнотите са сгънати и отгоре са затиснати с комплект битове - накрайници за винтоверт – изявления обективирани в протокол от 12.07.2022г. На базата на това разминаване защитата твърди, че поемното лице не е присъствало по време на огледа, а много по- късно когато са му показани процесните банкноти, което е довело до съществено процесуално нарушение при изготвянето на протокола за оглед, поради което местопроизшествието не е обективирано по надлежния ред, а протоколът за оглед не може да е доказателствено средтво за отразените в него действия. На второ място се твърди наличие на съществено процесуално нарушение свързано с неправилен анализ на доказателствата по делото включително на материално правните предпоставки за реализиране на наказателната отговорност, обуславящо нарушение на материалния закон. Позовава се на неработещи камери в полицейския автомобил, на показанията на св. И., част от полицейския патрул, която твърди, че не е забелязала да са предлагани пари, както и на обстоятелството, че единствено св. П. е комуникирал с подсъдимия. В условията на евентуалност претендират определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - под определения минимум или в законоустановения минимум. Правят искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, или изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание, като явно несправедливо.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.

Бургас заявява, че жалбата е неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Оспорва възраженията на защитата за допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост на фактическите констатации, водещи до неправилно приложение на материалния закон и 3 поради явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че оспорваният съдебен акт отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, като изложените в него фактически констатации са подробно мотивирани, въз основа на анализ на цялостната доказателствена съвкупност, обсъдени са и е взето отношение по всички направени възражения, съответно посочено е, кои доказателства се приемат за достоверни и кои не. Сочи, че възражението за процесуална негодност на протокола за оглед на местопроизшествието като доказателствено средство в процеса е неоснователно, като в мотивите си към съдебния акт съдът е изложил съображенията си за това, които напълно споделя. Твърди, че в мотивите към съдебния акт са интерпретирани всички доказателствени източници съобразно тяхното действително съдържание и смисъл, без да им се придава значение, каквото те не притежават. Излага съображения, че в мотивите към съдебния акт първоинстанционният съд е посочил, какви факти приема за установени и въз основа на какви доказателства, поради което възраженията за необоснованост на направените изводи в тази насока счита за неоснователни. Сочи, че всички доказателствени източници, установяващи фактическите обстоятелства, са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд, който след един прецизен анализ съвсем правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия като доказателствен източник и опита му да даде друго, различно по съдържание обяснение на отправените реплики, извън контекста на предприетите от него реални действия. Намира, че посоченият анализ на доказателствата обхваща в цялост комплексните характеристики на случилото се, поради което защитната версия на подсъдимия е не само недоказана, но и житейски неправдоподобна и нелогична. Твръди, че липсата на дактилоскопни следи по иззетите банкноти също не опровергава повдигнатото обвинение, което е видно и от заключението на вещото лице, дадено в съдебно заседание, съпоставено с факта, че при пускането им в куфарчето банкнотите са били сгънати, т.е. намирали са се в един по-малък и компактен размер, като е без значение къде са били държани преди даването им, като липсата на такива следи не опорочава доказателствата, които са изследвани. Прокурорът сочи, че преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото изясняват по безспорен начин авторството на извършеното деяние и участието на подсъдимия в него. Излага съображения че при така установената фактическа 4 обстановка, съдът обосновано е приел, че са осъществени всички обективни и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, като изложените от защитата аргументи за материална незаконосъобразност на съдебния акт счита за неправилни. Твърди, че материалният закон е приложен правилно, като активният подкуп под формата на изпълнителното деяние „даде дар или друга облага“ е реализиран чрез даване на парична сума в размер на 200.00 лв. и съгласно установената съдебна практика е довършен, когато посочената сума е предоставена във фактическата власт на длъжностното лице – в случая „предоставянето“ е осъществено чрез установените конкретни действия по пускането на банкнотите в куфарчето, използвано от полицейските служители. Сочи, че е безспорно установено, че парите са дадени, за да не извършат двамата полицейски служители възложените им действия по служба, които осъществявали съвместно – да не демонтират и да не отнемат регистрационните табели на лекия автомобил, т.е. за конкретно бездействие по служба. Твърди, че гореизложените действия на практика възпрепятстват движението на автомобила, собственост на търговско дружество, представлявано от бащата на подсъдимия и управлявано преимуществено от подсъдимия, поради което доводът за липса на мотив за даване на подкуп е несъстоятелен. По отношение на наказанията заявява, че същите не са „явно несправедливи“ като размер и начин на изтърпяване, а са занижени предвид високата обществена опасност на деянието. Сочи, че в конкретния случай съдът е индивидуализирал размера на наказанията по реда на чл. 54 от НК, при много съществен и значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, малко над минималния, предвиден в закона за това престъпление, а именно 6 месеца „лишаване от свобода“, съответно в минимален размер е наложено и наказанието „глоба“. Намира, че в тази насока съдът е акцентирал върху данните за личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало, трудова ангажираност и семейно положение, въз основа на които е направил извод за ниска степен на обществена опасност на дееца, което прокуратурата не оспорва. Наред с това коментира, че в случая, като такова обстоятелство съдът правилно е отчел и факта, че нарушението на разпоредбата на чл. 150 от ЗДП, във връзка с което са предприети действията на полицейските органи за сваляне и изземване на регистрационните табели на л. а. „Порше“, не е извършено от подсъдимия, но твърди, че това 5 смекчаващо отговорността обстоятелство леко е надценено в конкретните мотиви на съда. Твърди, че съдът не е изложил аргументи и е игнорирал високата степен на обществена опасност на престъплението, свързана с широкото разпространение на този вид престъпни деяния, както и с размера на дадената като подкуп сума, поради което следва тези обстоятелства да бъдат отчетени като отегчаващи такива. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, съпоставени с отегчаващите такива, намира, че не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, поради което не могат да обосноват приложението на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. Моли съда да потвърди присъдата на БОС.

Защитата на подсъдимия – адв. Ж. заявява, че поддържа изложените във въззивната жалба и писменото допълнение към нея оплаквания. Моли съда да уважи жалбата.