Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6655 от 05.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10657/2025
Вид
Решение № 6655
Подписан
05.11.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Мариана Христова, Цветелина Евгениева Георгиева, Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 6655 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100510657 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена жалба вх. № 30733/21.07.2025 г о т „ЕОС МАТРИКС“ЕООД – гр.София, ЕИК 131001375 като длъжник по изп. дело № 20259210400703 по описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ и с район на действие - СГС срещу разпореждане от 04.07.2025 г. по същото дело, с което съдебният изпълнител е намалил размера на първоначално приетото за събиране като разноска адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС на 300лв, претендирано по реда на чл.38, ал.2 от ЗА от взискателката З.С.М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.*******, представлявана от адв. Б. Г. Л., САК, личен № 1300643010, върху който размер на адвокатско възнаграждение ЧСИ определил и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 97,40лв и всички тях е определил като дължими разноски по изпълнението с изпратената на длъжника ПДИ с изх.№ 15793/18.06.2025г, от длъжника „ЕОС МАТРИКС“ЕООД – гр.София, ЕИК 131001375, последният възразил по дължимотта пред ЧСИ с молба вх.№ 26879/27.06.2025г.

Моли съда да отмени определените от ЧСИ разноски. Претендира 1 присъждане на разноски в настоящото производство.

Взискателката по изпълнителното дело З.С.М., чрез адв.Б. Г. Л. счита жалбата за неоснователна.

В депозираните мотиви п о чл.436, ал.3 о т ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата против приетия като разноска размер на адвокатско възнаграждение в полза на взискателката е неоснователна и счита, че върху този размер се дължи и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като се включва в понятията „материален интерес“ и „събрана сума“ в изпълнителното производство.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като взе предвид становищата на страните и приложеното изпълнително дело, намира за установено следното :

Съдът е сезиран с редовна жалба, подадена в срок и от надлежен жалбоподател срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител по определяне на разноските, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Изпълнителното производство е образувано на 18.06.2025г въз основа на представен изпълнителен лист от З.С.М. за сумата от 10лв, издаден й на 11.06.2025г въз основа на р ешение № 19637/11.10.2024 г. по адм.д. № 3064/2024г на АССГ и решение № 4867/12.05.2025 г. по адм.д. № 11924/2024 г. по описа на ВАС с длъжник „ЕОС МАТРИКС“ЕООД – гр.София, ЕИК 131001375. Към молбата е представено адвокатско пълномощно за защита на взискателката по реда на чл.38, ал.2 от ЗА с искане към съдебния изпълнител да присъди заплатено възнаграждение от 360лв с ДДС.

По изпълнителното дело липсва уточнение дали възнаграждението е заплатено, както е посочено от взискателката в молбата, също неясно от кого подадена - посочено е че де подава от З.С.М., на е подписана от адв.Б. Г. Л., посочен единствено като съдебен адрес, или всъщност се иска определяне на възнаграждение, което по размер се дължи като действие от съдебния изпълнител, а не от пълномощника на взискателката. Подобни уточнения не са били изискани от съдебния изпълнител.

На 20.06.2025 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с посочен в нея размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя – адвокатско възнаграждение от 360 лв с ДДС, претендирано от взискателката по реда на чл.38, ал.2 от ЗА и сумата от 97,40лв такси разноски по ТТРЗЧСИ, дължими към 02.07.2025г.

На 27.06.2025 г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ възражение срещу размера на разноските и е посочил, че адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е прекомерно, не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на ниския материален интерес, като присъдената сума е 36 пъти по-малка от минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.10, ал.1 от Наредба №1/2004 г. и явно не съответства на защита на легитимен интерес. Към възражението си е приложил платежно нареждане от 23.06.2025г, с което по сметка на ЧСИ е 2 преведен пълния размер на сумите по ПДИ.

По възражението, съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното разпореждане, като е намалил възнаграждението на 300лв, без да е посочил дали този е размер е със или без ДДС и без да индивидуализирал и определил нов размер на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, от което да може да се установи за какво се дължат.

От приложеното изпълнително дело, настоящата инстанция установи, че взискателката се е снабдила с изпълнителен лист за присъдената й като съдебна разноска държавна такса от 10лв, непосредствено след приключване на съдебното производство пред ВАС, като не твърди в административното производство да е била представила банкова сметка за изпълнение на задължението или да е била посочила друг начин, по които дружеството да е в състояние да изпълни. От нея не се твърди дружеството да е препятствало или осуетявало по какъвто и да е начин изпълнението на задължението си за заплащане на сумата от 10лв, каквито действия съдът намира и за неизвършени, предвид изключително кратките срокове, в които взискателката е инициирала принудителното изпълнение. Задълженията по него са платени своевременно с крока за доброволно изпълнение.

При така установеното поведение на взискателката, ниският материален интерес от 10лв, обект на принудителни действия, липсата на необходимост от принудителни действия против длъжник, за който е общоизвестно, че е платежоспособен и последвалото от него изпълнение в срока за доброволно изпълнение, мотивират настоящата инстанция да приеме, че целта на предприетите действия не е защита на правото на удовлетворяване, което е било невъзможно или затруднено, а генериране на нови съдебни разноски, събирането на които от длъжника е ясно отнапред. Ето защо съдът намира, че образуването на производство по принудително изпълнение не е добросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК, единствено в който случай и съдът дължи съдействие по защитата им и поради това на взискателя разноски за изпълнението не се дължат, в този смисъл са и решение № 987/28.02.2023 г. по в.гр.д. № 2127/2023 г. по описа на СГС, решение № 2072/24.04.2023 г. по в.гр.д.№ 631/2023 г. по описа на СГС, решение № 1624/28.06.2022 г. по в.гр. дело № 6656/2022 г., на СГС, решение № 1487/17.06.2022 г. по в.гр.д. № 3650/2022 г. на СГС, решение № 2072 от 25.04.2023 г. по в.гр.д. № 631/2023 г. по описа на СГС, решение № 3732 от 07.07.2023 г. по в. гр. д. № 7263/2023 г. по описа на СГС и други.

На второ място, настоящата инстанция намира, че отговорността за съдебни разноски между страните е винаги резултат от изхода на спора между тях. В настоящия случай спор за дължимостта на присъдената разноска от 10лв не е съществувал, нито погасяването е било препятсвано от длъжника, който и своевременно е заплатил всички, определени от ЧСИ суми и поради това и на това основание на взискателя разноски не се дължат.

3

Предвид изложеното, актовете на ЧСИ по определяне на разноски следва да бъдат отменени. Доколкото за изхода на спора са ирелеванти констатираните от съда неточности по представителството на взискателката, заявеното от нея искане за разноски, липсата на мотиви на ЧСИ по определяне на конкретния размер за дължимо й адвокатско възнаграждение и дали върху него се дължи ДДС и липсата на индивидуализация на сумите, които ЧСИ счита за дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ, съдът не намира за необходимо да предприема допълнителни действия по даване указания за изпълнение.

Въпреки уважаване на жалбата, съдът намира за неоснователна претенцията за присъждане на разноски от жалбоподателя в настоящото производство, каквито не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител, който носи имуществена отговорност и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 от ГПК не може да намери приложение.

На второ място е налице трайна и безпротиворечива практика по приложение на чл.248 от ГПК, че в това производство страните не си дължат разноски и не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, в който смисъл са Определение № 393/17.09.2018 г., по ч.гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV г.о.;

Определение № 489 от 17.10.2017 г., по ч.гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о. на ВКС;

Определение № 552 от 25.11.2016 г., по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV г.о.;

Определение № 205/19.12.2018 г., по к.ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г.о. и много други.

Макар да е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство, то съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив в тази част, тъй като не се произнася по предявен иск, в който смисъл са и Определение № 233 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д., Определение № 50 от 6.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 355/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят М. С. и цитираните в него определения, Определение № 1591 от 12.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 239/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. С..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 04.07.2025 г. за разноските на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ и с район на действие - СГС по негово изп. дело № 20259210400703, с което съдебният изпълнител е намалил размера на 4 първоначално приетото за събиране като разноска, от длъжника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр.София, ЕИК 131001375, адвокатско възнаграждение от 360лв с ДДС на 300лв, претендирано по реда на чл.38, ал.2 от ЗА от взискателката З.С.М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.***********, представлявана от адв. Б. Г. Л., САК, личен № 1300643010 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ акт за разноските на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ и с район на действие – СГС по негово изп. дело № 20259210400703, обективиран в изпратена до длъжника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр.София, ЕИК 131001375 покана за доброволно изпълнение с изх. № 15793 от 18.06.2025г за посочените там суми от 360лв за разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя З.С.М. и 97,40лв такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5