Решение № 436 от 28.12.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. гр. Червен бряг, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440101144 по описа за 2022 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 123, ал.2, чл.127а, ал.2 и чл.143 от СК и чл.

45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

В РС – Червен бряг, чрез адв. С. Б. от ПлАК е постъпила искова молба на Т. А. Р., с ЕГН ********** в качеството си на баща и законен представител на малолетния – Л. Т.ов А., роден на 04.01.2010 г., с ЕГН ********** с адрес: с. Г., обл. Плевен, ул.„................“ №10 против И. А. И., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., обл.Плевен, ул. „................“ №10, с която на основание чл. 127, ал. 2, чл.143 и чл. 127а, ал.2 от Семейния кодекс се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете, с всички произтичащи от това законни последици на него, даде разрешение и замести липсващото съгласие на ответницата за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване на задграничен паспорт на детето и да получи същия след издаването му, както и свободното му пътуване в чужбина и да присъди размер на дължима за детето издръжка. С молбата са представени писмени доказателства.

Твърди се в исковата молба, че страните са живели на семейни начала и от съвместното им съжителство се родило детето Л. Т.ов А., роден на 04.01.2010 г. Твърди се още, че семейството живяло в собствен имот – къща, находяща се в с. Г., обл. Плевен, ул.

”................” № 10. Твърди се още, че около 4 месеца преди датата на подаване на исковата молба /30.11.2022 г./ ответницата, без никакъв повод напуснала семейството, като от тогава живеели в условията на фактическа раздяла, а детето останало да живее при него. Твърди се още, че майката не поддържа никакви контакти с малолетния Л.. Твърди се, че от момента на раздялата им всички грижи и разноски по отглеждане и възпитание на детето са поети 1 изцяло от него. Твърди се още в исковата молба, че бащата разполага с подходящи жилищни и битови условия за отглеждане на детето, още повече, че от момента на раздялата то е при него, а и има възможност да бъде подпомаган от своите близки и роднини, с които живеят в едно домакинство. Твърди се още, че между него, близките му и детето е изградена хармонична връзка на привързаност и обич. Твърди се още, че Л. в учебната 2022/2023 г. е ученик в 6-и клас ОУ „Христо Ботев“ в с. Г.. Детето се развИ. изключително добре. Участва в доста извънкласни форми на обучение, които спомагат за неговото физическо и интелектуално развитие. Изградило е и свой приятелски кръг. Твърди се още, че през цялото време – от раждането на детето той е бил родителят, който е полагал непосредствените и постоянни грижи за него. Счита, че с Л. е изградил изключителна връзка, основана на взаимна топлота и обич. Твърди още и, че бабата на Л. по бащина линия му помага изключително много за правилното му обгрижване, във времето, в което той зает с осигуряване на трудови доходи. По отношение режима на лични контакти с майката, предлага същия бъде определен, по следния график: всяка първа и трета садмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 16:00 ч. в неделя с преспИ.не в дома на майката, 30 дни през лятото, когато бащата не ползва платения си госишен отпуск, на четна година на Коледа от 10:00 ч. на 24.12 до 16:№№ ч. на 26.12 и на нечетна годинана Нова година от 10:00 ч. на 30.12 до 16:00 ч. на 01.01 и се отчете обстоятелството, че ответницата се е установила да живее в чужбина. По отношение на дължимата от майката издръжка, не се противопоставя тя да бъде определена към минималния размер определен от законодателя, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Моли на основание чл.123, ал.2, чл.143 и чл.127а от СК съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство с ответницата дете, с всички произтичащи от това законни последици на него, определи режим на лични контакти на майката, както и да даде заместващо съгласието на другия родител за подаване на заявление за издаване и получаване на задграничен паспорт на детето, както и да се разреши свободното му пътуване в чужбина. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК на ответницата следваше да се изпрати препис от исковата молба като й се укаже, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, както и задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Съдът е изпратил уведомление до последната на посоченият в справката за постоянен и настоящ адрес и адреса по исковата молба, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че по данни на длъжностното лице по призоваването същата не живее на посочения адрес. Залепено е уведомление по чл. 47, ал.1 от ГПК, но в законоустановения срок тя не се е явила да получи съдебните книжа. Изискана е и справка от НАП от която е видно, че И. А. И., с ЕГН ********** няма регистрирани действащи трудови договори. С оглед спазване на процедурата по редовното й призоваване с Разпореждане № 866 от 29.12.2022 г., Съдът е взел решение да й бъде назначен процесуален представител при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, а именно – на разноски на ищеца. С 2 писмо вх. № 264/18.01.2023 г. Плевенска Адвокатска колегия е посочила, че за такъв представител й е определен адвокат Ф. П. И. вписан под № 1415 в НРПП и с Определение № 28/19.01.2023 г. така определения адвокат е назначен за нейн особен представител. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил от него отговор на исковата молба, с който е изразено становище за допустимост на исковата молба и основателност на иска по предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните дете на ищеца и определяне на издръжка в размер на 200.00 лв. По делото със заявление вх. № 1365/27.03.2023 г. е постъпило пълномощно с договор за правна помощ от адв. Найден Найденов от ПлАК, с което уведомява съда, че ответницата знае за делото и го е упълномощила да я представлява. Не прави доказателствени искания. С ново заявление вх.

№ 1444/29.03.2023 г. уведомява съда, че договора за правна помощ е прекратен, като ответницата И. И. ще продължи да се представлява по делото от назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. Ф. И. от ПлАК.

В съдебно заседание ищеца – редовно призован се явява лично и поддържа така предявената искова молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответницата – редовно призована по реда на чл.47, ал.6 от ГПК не се явява лично, за нея назначения й особен предтавител адв. Ф. И. от ПлАК, който намира обективно съединените искове за допустими, а по съществото си и основателни.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг – редовно призовани, не се представляват. Представили са социален доклад, в който считат иска за основателен и изцяло в интерес на детето.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане на дете страните по делото са родители на Л. Т.ов А., роден на 04.01.2010 г., с ЕГН **********.

По делото е безспорен факта, че родителите са живеели заедно в къща, находяща се в с. Г., обл.Плевен, ул. „................“ №10, до когато ответницата напуснала семейното им жилище, а бащата, детето и бабата по бащина линия продължили да живеят там. По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг по местоживеене на детето. От този социален доклад се установява, че Л. се отглежда в този дом, който предлага много добри битови условия. Отбелязано е също, че бащата работи като учител и е подпомаган от свои близки роднини при отглеждането му. За майката не е извършено проучване за нейните жилищни условия, поради факта, че същата не живее на територията на гр. Червен бряг.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето Л. Т.ов А., роден на 04.01.2010 г., с ЕГН ********** и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

3

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатИ. всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно искът за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на децата. Родителят, който е натоварен с 4 пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живее Л. Т.ов А., роден на 04.01.2010 г., с ЕГН ********** е обстоятелството, че от раждането му до настоящия момент, когато то е на над 13 години, се е отглеждало в дома на бащата, подпомаган от своите близки и роднини. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на подходяща семейна среда обграждащата детето с любов и грижа, възпитаването и формиране на морални ценности, за да може то да израсне като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. В тази насока е положителното становища на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг. Детето познава своите родители. От представения от контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг, Социален доклад се установяват данни за родителите, детето /условия на отглеждане, обучение и социална интеграция/, роднински кръг и родителско сътрудничество. Според данните от доклада, детето живее с баща си в с. Г. и той полага грижите за него след раздялата на страните. Жилищните условия в дома на бащата са много добри. л. е записан в СУ „Христо Ботев“ в с. Г. за учебната 2022-2023-та година, като ученк в шести клас. Според наблюденията на социалния работник детето има изградена емоционална близост със своя баща и с лицата от разширения семеен кръг. Създадена е спокойна среда за неговото развитие. Съдът намира, че не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност бащата да продължи да полага грижи за детето или които да опровергаят родителските му качества. Съобразявайки горното, както и привързаността на детето с бащата, неговата възраст, възможност за продължаване досегашното му обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като определя местоживеене на детето при него.