Решение № 4576 от 29.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4576 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20221110205591 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „ххххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх, чрез упълномощен представител - адв. В. С. от САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 631010-0346679/01.04.2022г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че изложената фактическа обстановка не отговаря на действителната. Претендира се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, нередовно призовано, не изпраща представител. Ход на делото е даден на основание чл. 61 ал. 4 ЗАНН, след като въз основа на резултата от призоваване на жалбоподателя, е установено, че дружеството - въззивник е променило адреса си на 1 управление, напуснало е адреса, посочен в ТРРЮЛНЦ, като промяната не е вписана по партидата му.

Упълномощеният представител на дружеството – въззивник, адв. В. С. редовно уведомен, не се явява.

Наказващият орган- началник отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Л.И., който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, като го намира за правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

"ххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххххх, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище гр. София, адрес на управление кв. "Орландовци", ул. "Подем" № 1, с управител и едноличен собственик на капитала Павлин Димитров Павлов.

Към 18.03.2022г. дружеството - жалбоподател стопанисвало търговски обект - магазин, находящ се в гр. София, ул. "ххххххххх" № 11. В търговския обект били обособени две части, като в едната били изложени за продажба аксесоари за мобилни телефони - калъфи, протектори, зарядни устройства и слушалки, а в другата част било обособено място за извършване на козметични услуги - грим и маникюр. В обекта било въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство модел Perfect S01, № DY547825 с номер на фискална памет 36706298.

Към същата дата свидетелката Е. П.П. - дъщеря на управителя на "ххххххх" ЕООД, полагала труд в стопанисвания от дружеството - въззивник обект като маникюрист, като нямала сключен трудов договор с дружеството 2 въззивник.

На 18.03.2022г. около обяд свидетелката хххххх се намирала в стопанисвания от дружеството - жалбоподател търговски обект, като седяла в частта, обособена за извършване на козметични услуги. Управителят на дружеството хххххххх отсъствал от обекта, тъй като бил на лекар. Около 13:16 часа на 18.03.2022г. в обекта влязла свидетелката А. И. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Свидетелката И. се насочила към частта в обекта, където били изложени за продажба аксесоари за мобилни телефони.

Свидетелката хххххх отишла при нея и я попитала с какво може да й помогне.

Свидетелката А. И. попитала за калъф за конкретен модел мобилен телефон, свидетелката Е. П. й отговорила, че го има, показала й го и свидетелката А. И. заявила, че ще го купи. Цената на калъфа била 25 лева, свидетелката А. И. заплатила в брой на свидетелката Е. П. сумата от 30, 00 лева и последната й върнала ресто 5, 00 лева. За извършената продажба свидетелката Е. П. не издала фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство нито касова бележка от кочан. Свидетелката А. И. напуснала търговския обект с калъфа за телефон.

Малко след това свидетелката И. се върнала в търговския обект заедно със свидетеля Р. Т., също на длъжност "инспектор по приходите" при ЦУ на НАП, двамата са легитимирали на свидетелката Е. П. и пристъпили към извършване на проверка на обекта, като изискали представяне на документи за фискалното устройство и за обекта. Свидетелката Е. П. не знаела къде се съхраняват поисканите от проверяващите документи и се обадила по телефона на своя баща - управителя на "ххххххх" ЕООД хххххххх.

Междувременно свидетелят Т. започнал да извърша проверка на намиращото се в обекта фискално устройство и установил, че същото е изключено. След като го включил, свидетелят Т. отпечатал КЛЕН за дата 18.03.2022г. и установил, че извършената продажба на 1 брой калъф за мобилен телефон на стойност 25, 00 лева не е отразена чрез ФУ, както и не са отразени никакви продажби за дата 18.03.2022г. Свидетелката Е. П. изготвила опис на парите в касата и била установена и разлика в касовата наличност, тъй като била установена фактическа наличност в размер на 35, 75 лева. На гърба на изготвения опис на парите в касата свидетелката П. посочила, че не е издала касов бон за извършената продажба, тъй като не знае как се работи с касов апарат. Проверяващите предоставили на свидетелката Е. П. и пред тях тя 3 попълнила декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, в която свидетелката посочила, че работи в "ххххххх" ЕООД от месец октомври 2021г. на длъжност "маникюрист" с работно време от 10:00 часа до 18:30 часа. Свидетелката Е. П. споделила на свидетеля Т., че не знае на каква сума я осигуряват и свидетелят Т. й казал, че вероятно е на размера на минималната работна заплата - 650, 00 лева, при което свидетелката П. посочила в декларацията, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 650, 00 лева. Преди приключване на проверката на място в обекта дошъл управителят на дружеството - въззивник хххххххх, който предоставил изисканите от проверяващите документи.

За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № 0127010 от 18.03.2022г. Същият бил съставен в присъствието на свидетелката П. и в присъствието на управителя на дружеството - жалбоподател. В протокола било посочено на 22.03.2022г. законен или упълномощен представител на дружеството - въззивник да се яви за съставяне на АУАН.

На 22.03.2022г. в присъствието на двама свидетели и на управителя на дружеството - въззивник свидетелката А. И. съставила АУАН № 0346679/22.03.2022г., с който повдигнала против дружеството - жалбоподател административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 118 ал. 1 ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетелите и законния представител на дружеството - въззивник, на когото бил връчен и препис.

На същия ден от законния представител на "ххххххх" ЕООД били депозирани възражения срещу АУАН, заведени с вх. № 53-062455/22.03.2022г., с които се оспорвала фактическата обстановка, изложена в АУАН.

След преценка, че наведените възражения не са основателни, на 01.04.2022г. Тотю Карапеев - началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал обжалваното наказателно постановление № 6310100346679/01.04.2022г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 600, 00 /шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. На същата дата наказващият орган издал и Приложение към наказателно постановление № 631010-0346679/01.04.2022г., в което изложил 4 съображения, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН и за прекратяване на административнонаказателното производство.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. И.

(актосъставител), Р. Т. и хххххх , както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: декларация от свидетелката Е. П. от 18.03.2022г. , извадка от ТРРЮЛНЦ, протокол за извършена проверка № 0127010 от 18.03.2022г., опис на наличните пари в касата към момента на проверката, КЛЕН от дата 18.03.2022г., Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, справка от НАП за трудови договори с работодател „хххххххххххх“ ЕООД, експертно решение № 1788/09.06.2022г.

Съдът намира показанията на свидетелите А. И. и Р. Т. за подробни, последователни и логични, без вътрешни противоречия и съответни на писмените доказтелства. В показанията си разпитаните свидетели излагат своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката, поради което показанията на същите се явяват източник на пряка доказателствена информация за обстоятелствата от предмета на доказване.

Относно показанията на свидетелката П. съдът намира, че в едната си част същите са подкрепени от всички останали събрани по делото доказателства. Обстоятелствата относно извършването на самата проверка, че именно П. е продала калъфа за мобилен телефон на свидетелката И. и е получила плащането на цената, че не е издала касов бон, както и обстоятелството, че в момента на проверката в проверявания обект не се е намирал управителят, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства вкл. писмените такива. Показанията на свидетелката в частта, в която същата заявява, че е написала декларацията, в която е отразила обстоятелството, че работи на длъжност „маникюрист“ в проверявания обект и получава трудово възнаграждение за това, тъй като така й било казано, се явяват изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства, а освен това и житейски нелогични. В тази част показанията на свидетелката П. се оборват от показанията на свидетелите И. и Т., които напълно еднопосочно заявяват, че П. сама е попълнила декларацията, като свидетелят Т. има съхранен спомен и че П. е казала пред него, че не знае на 5 каква „сума я осигуряват“, свидетелят е предположил, че е на минималната работна заплата, което и П. е посочила в декларацията. На следващо място, твърденията на П., че тя не работи в обекта, че само практикува там, като прави маникюр и грим на свои приятелки и роднини, са житейски нелогични и се оборват от показанията на свидетелите И. и Т.. Така свидетелката П. твърди, че е останала в магазина, докато баща й е на лекар, но от показанията на свидетелката И. се установява, че именно П. е извършила продажбата на един брой калъф за мобилен телефон от името и за сметка на търговеца.

Нелогично звучи заявеното от свидетелката П., че е останала в магазина, защото баща й е отсъствал, но не за да осъществява дейност от името и за сметка на търговеца, при положение, че не е съществувала никаква пречка за времето на отсъствие на управителя търговският обект просто да бъде затворен. На следващо място от показанията на свидетелите И. и Т. се установява, че в нито един момент свидетелката П. не е заявила пред тях, че магазинът е затворен, че не работи и тя просто го пази. Дори и да се приеме, че свидетелката П. е била в магазина, за да присъства онлайн на лекции в университета /остава неизяснен въпросът защо това е трябвало да се случва в търговския обект/, отново не е имало пречка магазинът да бъде затворен и заключен за трети лица. От показанията на свидетелката И. се установява и че П. е осъществила продажбата от името и за сметка на търговеца. От показанията на свидетелката И. се установява, че при влизането й в магазина, свидетелката П. не само не й е казала, че обектът е затворен, а й е показала артикула, от който И. се е поинтересувала, и е приела плащането. Самата свидетелка П. заявява, че след като свидетелката И. е влязла в магазина, П. я е попитала с какво да й помогне, което поведение изглежда нелогично предвид на твърденията на свидетелката П., че тя не работи в магазина. Не е имало пречка свидетелката П. да обясни на свидетелката И., че обектът е затворен, че тя не работи в магазина и не може да й продаде искания артикул и да я помоли да се върне по-късно. Вместо това обаче П. е съдействала на И. при избора на калъф за мобилен телефон и е приела извършеното плащане.