Решение № 474 от 29.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Карлово, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100982 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.

19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК и чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът - Х. Л. А. твърди, че на 10.04.2024г. сключила с ответното дружество Договор за потребителски К. предоставен от разстояние № *****, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 800.00 лева, при годишен лихвен процент от 36%, годишен процент на разходите от 42.58% за срок от 30 дни. Съгласно договора - раздел V ОБЕЗПЕЧЕНИЯ (чл.17, ал.1), потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД в полза на К.ора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на К.ора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на К.ора за заплащане на тези задължения. Срокът 1 на валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Според чл.17, ал.2 третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от К.ора. Одобрението се извършва единствено по преценка на К.ора.

Според Раздел VIII НЕУСТОЙКИ от договора (чл.27, ал.1) в случай, че потребителя не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора, същият дължи на К.ора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по К.а сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на К.ора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на К.оспособността на потребителя и одобрението на К.а са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Според чл.27, ал.2, страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска месечно. Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за процесната неустойка на следните правни основания:

За да заобикалят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.

19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи К.и въведоха практика да поставят на кандидатстващите за К. лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като К.одателите създадоли предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски К. санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на К.одателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

2

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за К.ора, тъй като щети за

К.ора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 409.03 EURO е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е над 100% от заетата сума в размер на 800.00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по 3 никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за К., тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на К.а. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на К.а и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия К.ополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

- за К. от 800лв. заемате лят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на К.ора всички задължения на Потребителя по настоящия договор в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на К.ора за заплащане на тези задължения.

- Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният К.оров интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един К.ор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива 4 условия на заемателя, за да му отпусне К., то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на Раздел VIII НЕУСТОЙКИ от договора (чл.27,ал.1) се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане- обезщетение на К.ора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по К.а. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР неустойката представлява над 100% от заетата сума.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата в Раздел VIII НЕУСТОЙКИ от процесния договор за потребителски К. предоставен от разстояние № ***** от 10.03.2024г., обективирана в чл.27, ал.1, сключен с ответника и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 409.03 EURO, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за К.. Претендира, на основание чл.38 от ЗАдВ, сумата в размер на 400лв. в полза на адвокат С. Н. за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО - „С. – К.“ АД намира предявения иск за допустим, но неоснователен. В действителност на 10.03.2024г. между страните е сключен Договор за потребителски К. предоставен от разстояние с № *****, по силата на който К.орът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.

Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от К.ора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата дружество е предоставило на разположение на ищеца посочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание в брой на каса на И.П..

5

В съответствие с чл. 20 и следващите от договора е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. К.орът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от К.ора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние.

Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „С. - К.“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за К.. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg. Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „С.