Определение № 39049 от 27.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39049 гр. С, 27.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №

20241110105416 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по Молба вх. № 247531/30.07.2024 г., подадена от адвокат Н. И. И., в лично качество и като пълномощник на ищеца Л. Н. Г..

В молбата се сочи, че мотивите на съда относно определянето на възнаграждението на пълномощника на ищеца в размер на 40 лв., като сочи, че съдът бил преценил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност предвид масовия характер на иска на дружеството монополист. Молителят счита, че независимо колко масов е един иск, изисквал еднакво внимание и отделено време, за да бъдат максимално защитени интересите на един клиент. Счита, че е постигнат максимално най-добрия резултат за клиента му, поради което адвокатът е преценил точно как да изгради защитата, за да може клиентът му да бъде поставен в най-благоприятното положение и макар производството да е с масов характер, всеки един иск има своите особености и разлики, които не могат да се пренебрегват.

На второ място, молителят задава реторичен въпрос защо, ако производството е лишено от фактическа и правна сложност, подобни дела се включват в натовареността на съдиите, наред с други производства, които се считат за по-сложни от правна и фактическа страна. Излага и допълнителни доводи относно равнопоставеност между съдии и адвокати и техните възнаграждения. Позовава се на решение на СЕС. Позовава се и на националната съдебна практика. Моли съда да ревизира постановеното решение по делото в частта за разноските като му присъди още 410 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Н. И..

Ответникът по молбата *****, не ангажира становище по жалбата, респективно по искането по чл. 248 от ГПК.

След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита, че молбата се явява частично основателна по следните съображения: Видно от материалите по делото е, че в мотивите съдът не се позовава на обстоятелства, свързани с масовия характер на иска на дружеството монополист, което показва до каква степен пълномощникът на ищеца в действителност е отделил време, за да се запознае с решението на съда и мотивите към него.

Напротив, съдът е приел, че делото не е с фактическа и правна сложност и е разгледано и обявено за решаване в едно открито съдебно заседание, поради което е определил и размер на адвокатското възнаграждение за пълномощника на ответника в размер на 400 лв., съобразно Наредба № 1/2004 г.

1 на Висшия адвокатски съвет. Този размер на възнаграждение е определено и на пълномощника на ответника в заповедното производство, като му е присъдена сума, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Доколкото искът е отхвърлен изцяло, е допусната грешка в изписването на сумата, която се следва на адвокат И., като на същия му се следва сумата от 400 лв., какъвто е минималния размер по Наредбата, но не и сумата от 450 лв. по посочените вече причини – производството е решено в едно открито съдебно заседание, не е с фактическа и правна сложност, а при определяне възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата съдът не е обвързан с искания от адвоката размер на възнаграждение.

Съдът счита, че доводите относно равнопоставеност между съдиите и адвокатите, както и защо дела без фактическа и правна сложност са включени в натовареността на съдиите не са правни аргументи и не подлежат на обсъждане. Съществуват обективни причини, поради които съдиите и адвокатите не са равнопоставени и част от тях са заложени в съответните законови и нормативни актове с оглед функциите на всеки един от участниците в процеса, а законите се приемат от друг орган, в който съдиите не участват при вземането на решения. Липсата на приети обективни законодателни критерии също не е от компетенцията на който и да било съд, дори върховните съдилища, поради което настоящият състав счита, че е безпредметно да се коментират.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита молбата за изменение на решението в частта за разноските за основателна само в частта, в която се иска присъждане на сума от още 360 лв., а в останалата част същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл. 248 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 13645/10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 5416/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, както следва:

ОСЪЖДА “ТС” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № 23Б, представлявано от АА да заплати на адвокат Н. И. И. с ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. С, ул. Г № 31, етаж 1, офис-партер, сумата от още 360 (триста и шестдесет) лева за предоставена безплатна правна помощ в полза на длъжника Л Н. Г. в настоящото производство, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, като отхвърля молбата за присъждане на още 50 лв., като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2