Определение № 548 от 19.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. София, 19.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002902128 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството Б. Н. Б., ЕГН: ********** срещу въззивно решение № 117 от 21.02.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 468 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 1402 от 07.12.2022 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 2152 по описа на съда за 2021 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Ай Пи Акт“ ООД, ЕИК: 130559893, искове за прогласяване на нищожността на решения, взети на 26.10.2017 г. от М.

З. З. от името на общото събрание на съдружниците в „Ай Пи Акт“ ООД за изключване на Б. Н. Б. като съдружник в дружеството, освобождаване на Б. Н. Б. като управител на дружеството, избор на М. З. З. за управител на дружеството и приемане на нов учредителен акт на дружеството.

В жалбата се излагат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се твърди и че въззивното решение е очевидно неправилно. Претендира се нарушаване от страна на инстанциите по същество на материалния закон, допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост на обжалваното решение. Излага се, че съдът е стигнал до едностранчиви изводи, подкрепящи само и единствено позицията на 1 ответната страна, като изложените мотиви не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Изтъква се, че и двете съдебни инстанции неправилно отхвърлили искането на касатора за събиране на гласни доказателства и не изслушали доведените от него свидетели.

По същество се твърди, че в случая е налице липсващо решение на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, това решение е вписано в протокола от ОС от 26. 10. 2017 г. и е отразено, като взето, но в действителност не е. Настоява се, че причините за това не се ограничават единствено до невярно отразяване на „решението“ в протокола, а е налице и липсата на валидна воля за формиране на решение и вземането на такова. Сочи се, че решенията са вписани като взети, но фактически и юридически са липсващи решения - М. З. като съдружник притежаващ 1/10 част от капитала на дружеството никога не може да вземе решение за изключването на другия съдружник притежаващ повече от ¾ от капитала на същото дружество, поради нарушаването на императивни правни норми на ТЗ.

Сочи се, че решението от 26.10.2017 г. на ОС на съдружниците е в разрез с императивни правни норми и затова е решение на нелегитимен орган, и то се явява нищожно като невзето, „липсващо решение“, а това е така, защото правилата за кворума установяват минималната граница на персонално участие, при наличието на която съответният орган може да се конституира и да осъществява своите правомощия. Според касатора при липсата на кворум всъщност липсва орган, който може да функционира, а съответно - и орган, който е компетентен да взема валидни решения. В този контекст, въпросът за наличието на кворум е по-скоро въпрос за наличие въобще на орган, а не процедурно правило за функционирането на такъв орган. Поради това решението, взето при липсата на кворум, следва да се разглежда като липсващо решение, а следователно и нищожно.

На следващо място в цял раздел от жалбата се излагат поредица от твърдения, основани на разпоредби от Търговския закон /чл. 223-чл.

231 ТЗ/, които са изцяло относими към начините на свикване, провеждане и вземане на решения, но от общо събрание на акционерите в акционерно дружество, а не от общо събрание на съдружниците в ООД, какъвто е 2 процесният случай, поради което и същите са неотносими към спора.

По-натам, според касатора не може да се приеме и възприетото в решението на въззивният съд, че /решенията по/ въпросите от компетентността на ОС по чл. 137, ал. 1 от ТЗ произвежда/т/ незабавни действия във вътрешните отношения между съдружниците, като мажоритарния собственик се счита за изключен и остава само един съдружник, независимо, че не е спазен реда за провеждане на общо събрание и същото е свикано от съдружник, който въобще по закон няма право да свиква общо събрание, освен това, независимо, че съдружника злонамерено и некоректно не спазва срока за уведомяване на мажоритарния собственик, независимо че същият провежда общо събрание сам със себе си, като грубо нарушава всички законови изисквания и най-важното, независимо че в действителност няма проведено общо събрание, както и че няма кворум за провеждане и гласуване на същото, а съда не се интересува от това.

Излага се и че по отношение на „липсващите решения“ съдебната практика и доктрината са единодушни - те са нищожни. „Липсващите решения“ са тези, които са вписани в протокола от ОС, но без да са взети - невярно вписани „решения“ на ОС. Според касатора нищожни са и решенията, взети в нарушение на изискванията за кворум, като касаторът счита, че съдът ще следва да даде отговор за всеки конкретен случай, според тежестта на порока, като границата между отменяемост и нищожност в случая не е особено ясно очертана и съдът трябва да я обоснове справедливо, и касаторът счита, че винаги когато е засегната волята на юридическото лице до степен на пълна липса (найчесто поради нарушения на изискванията за кворум или невярно вписано в протокол от ОС решение), винаги когато има опасност да бъде засегнат публичният интерес и доверието в дейността на търговските дружества и оборота, ще следва да се даде предпочитание на нищожността.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и уважаването на предявения от касатора иск със законните последици.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието 3 на основания за допускане на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК с твърдения, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на европейския съюз, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Поставя се, като обуславящ изхода на делото материалноправния въпрос: „Налице ли е нищожно и липсващото (невзето) решение, което обаче е отразено в протокола на ОС и вписано в Търговския регистър.

Налице ли е общото събрание на което е провеждано гласуване по предварително обявения дневен ред, било ли е взето решение и по кои въпроси.“

В обосноваване на въпроса си касаторът заявява, че счита, че изобщо не е провеждано общо събрание, като е налице „липсващо решение“, и въпреки че това решение е вписано в протокола от ОС от 26.10.2017 г., и е отразено като взето от общото събрание, в действителност не е взимано от общо събрание. Сочи се, че е налице липсата на валидна воля за формиране и взимане на решение, решенията са вписани като взети, но фактически и юридически са липсващи решения. По-натам в изложението се възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба, както следва: невъзможността съдружник, притежаващ 1/10 от капитала да свиква общо събрание и да изключва съдружник, притежаващ повече от ¾ от капитала, поради противоречие с императивни правни норми; липсата на кворум и мнозинство за вземане на процесните решения, което ги прави нищожни, поради невъзможност да въобще да се конституира общо събрание, като волеизразяващ орган на дружеството и да взема валидни решения; оплакванията, основани на цитираните в касационната жалба разпоредби за акционерните дружества.

Ответникът по касация „Ай Пи Акт“ ООД, чрез особен представител и третото лице помагач на негова страна в производството М. З. З., в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно 4 обжалване на въззивното решение, по същество намират жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявения от касатора иск, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че:

Изложените в ИМ фактически твърдения за пороци на взетите решения от ОСС са такива, които биха обусловили незаконосъобразност, а не нищожност. Твърденията за нарушена процедура по свикване и провеждане на събранието съгласно чл. 138 и чл. 139 ТЗ, за това, че решенията били взети от некомпетентен орган, притежаващ едва 1/10 от капитала на дружеството, за нарушения на правилата за изключване на съдружник, предвидени в чл. 126, ал. 3 ТЗ, според съда са все твърдения, които обуславят процесуална незаконосъобразност на приетите решения, която е основание за тяхната отмяна чрез конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, но в никакъв случай не обуславят нищожност, в какъвто смисъл съдът е цитирал задължителните за съдилищата разрешения в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.

Съдът сочи по-натам, че ищецът в исковата си молба излага твърдения за липса на компетентност за гласуване на посочените решенията от лицето, изразило воля за приемането им от името на общото събрание на дружеството.

Според съда съгласно посоченото ТР, както е приел и първоинстанционният съд, това фактическо твърдение представлява основание за квалифицирането на решенията като нищожни. В конкретния казус обаче нищожност на решенията поради липса на компетентност не е налице, тъй като процесните решения са приети по въпроси, които съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ТЗ са в правомощията именно на общото събрание на дружеството. Според въззивния 5 състав обстоятелството, че изявления за гласуване и приемане на решенията от името на общото събрание са направени само от единия от съдружниците с дял 1/10 от капитала на дружеството, също не обуславя липса на компетентност за приемане на решенията, тъй като съгласно чл. 137, ал. 3, изр.

2 ТЗ при изчисляване на мнозинството, необходимо за приемане на решение за изключване на съдружник, делът на изключвания съдружник не се взема предвид. Необходимо и достатъчно за формиране на мнозинство за приемане на решение за изключване на съдружника е гласуването от другия съдружник.

Освен това, според съда, както решението за изключване на съдружника Б. Н.

Б., така и останалите решения по въпросите от компетентността на общото събрание по чл. 137, ал. 1 ТЗ, произвеждат незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството. Това означава, че след приемане на въпросното решение, членственото правоотношение на изключения съдружник е прекратено и единствен собственик на капитала на дружеството остава съдружникът М. З.. Дружеството остава с един единствен съдружник, компетентен да взема решения, които законът и дружественият договор възлагат на общото събрание на съдружниците. Прекратяването на членственото правоотношение с изключения съдружник настъпва във вътрешните отношения с дружеството веднага, без да е необходимо вписване на решението за изключване на другия съдружник в ТР или сключване на договор за прехвърляне на дружествения дял на изключения съдружник, поради което според въззивния състав доводите в тази насока, изложени във въззивната жалба, са неоснователни.

Според въззивния състав в случая е спазена и предвидената в чл. 137, ал.

4 ТЗ форма за действителност на решенията с едновременното нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на изявленията на съдружника за приемане на решенията, като видно от представения от ищеца протокол за решенията от 26.10.2017 г. /л. 7/, удостоверяването е извършено от нотариуса, който е съставил и самия протокол, а възраженията на ищеца за неспазена форма по чл. 137, ал. 4 ТЗ всъщност не касаят удостоверяването на подписа и съдържанието на изявленията на съдружника М. З. за приемане на процесните решения, а липсата на удостоверен подпис и съдържание на изявления на самия ищец за участие на процесното общо събрание и гласуване по въпросите от дневния му ред.