Акт от 17.08.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№479 гр. Хасково, 17.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на единадесети август, през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №762/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от М.З. - гражданин на А., с адрес: гр. Х., ж.к. „Д.“ №.., РПЦ – Харманли, срещу Решение № УПХ-235/23.07.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибани в района, където живеел, непрекъснато бил изнудван от талибаните да се сражава на тяхна страна, след като отказал, това означавало, че трябва да напусне страната си изцяло или да го убият, страхувал се за живота си. Поради това нямало как да остане в А.. Не искал и не можел да се върне в държавата си на произход, поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец.

Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това счита, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект не бил обсъждан от административния орган. Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в А., поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3. В жалбата оспорващият обективира информация от публикации на интернет издания, съобщаващи за отделни атентати и други събития на територията на А., като посочва, че в страната, макар и да няма въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал цивилните лица. Този конфликт не бил ситуиран само в една област и било невъзможно да се контролира от официалните власти, поради което същият можело да бъде определен като безогледен, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след датата на постановяване на решението, в редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Твърди се, че направената от административния орган преценка за приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимовръзка наличната информация. Отказът на административния орган да се предостави хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението на органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че тъй като бил налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното завръщане на чужденеца в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му.

Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във връзка с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.

Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ гр. Харманли при ДАБ при МС (Р.

Б.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага допълнителни съображения и в представените по делото писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105450-2438/13.07.2021г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М. З. от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1325 от 16.07.2021г., с рег. №УП-17422/16.07.2021г. на ДАБ, подадена с името М.З.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП-17422/16.07.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.З., гражданин на А., роден на ***г. в А., пр. П., общ. З., ... На същата дата лицето е регистрирано с имената М.З., роден на ***г. в А., пр. П., общ. З., с.Х., със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – .., религия – …, сунит, професия …, образование - начално, женен, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№ УП-17422/19.07.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си лицето се представил като М. З., роден на ***г., А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 21.07.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-17422/21.07.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него по време на регистрация. Посочил, че е от А.. Роден бил на ***г. в пров. П., с. Х.. В техния район от доста време се настанили талибаните, всичко било в техните ръце и не можели да си извадят документи. Имал издадена лична карта, тя била като листче и най-вероятно била в А., но не знаел къде е точно. Заявил, че е живял в район, където се произвеждат единствено в света ядките джалгуза. Имали много планини и реки и много специални сортове орехи, казвали им хартиени. Най-близо до тях била провинция Х.. Пазарували с афгани, така се казвала паричната единица. Посочил, че в ЕС за първи път подавал молба за закрила. Заявил, че е ...

Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Заявил, че е мюсюлманин-сунит. Не е имал проблеми като такъв. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Посочил, че е женен. Имал съпруга и две деца, които били в А.. Имал завършен трети клас и заради беднотия не могъл да продължи. Не членувал в партия. Не бил член на въоръжена групировка (паравоенно формирование). Не влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход. Работил като …. Напуснал А. през месец април 2021г., нелегално за П. и от там заминал нелегално за И.. След престой от един месец там, влязъл нелегално в Т. и останал около един месец в И.. В средата на месец юни 2021г., с група мигранти влезли нелегално в Република България, пеша, през българо-гръцката граница. През Г. минал транзит, като влязъл там от Т., през река с лодка. Относно причините да напусне страната си разказал, че напуснал А. заради талибаните, които били много в техния район. Те казвали как да живеят, как да се обличат. Чужденецът работел като … около шест години, но това според тях било против религията им. Преди две години талибаните го предупредили писмено, че ако продължава да го прави, те ще дойдат да го вземат и да го убият.

Продължил да работи, като се криел. Не можел друго да работи и заради войната не можел да намери работа и нямало как да издържа семейството си. Решил да напусне и да отиде във Ф., където да си намери по-добра работа и да помага финансово на семейството си. Не можел да отиде в К., защото нямало да изкара толкова пари, за квартира, за издръжка на семейството. В Европа се надявал, че ще може да намери работа. Върху него лично не било оказвано насилие, не бил задържан или арестуван. Не желаел да се завърне в страната си по произход сега, защото ако се завърнел сега положението било същото. На въпроса какво е конкретното му искане към Република България отговорил, че иска закрила, за да отиде в Европа.

С Решение № УПХ-235/23.07.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на М.З. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т.

2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 28.07.2021г., а жалбата е подадена на 28.07.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Р. А. Б., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-761/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал.

1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.