Определение № 332 от 06.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. С.З., 06.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500150 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба от „Ф.“ ЕАД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управелние: гр.С., бул. „************, представлявано от законния си представител : И.Е.П., действащ чрез юрк. Е. С., против определение № 2374/22.12.2022 г. постановено по гр.д. № 49/2022 г. на Районен съд - С.З., с което е оставена без уважение молбата за изменение на поставеното по делото решение в частта му за разноските.

Изложени са съображения, че първоинстанционният съд неправилно е изчислявал подлежащите на присъждане разноски без да отчете, че се касае за две отделни производства и не е уважил възраженията за прекомерност на платените от насрещната страна адвокатски възнаграждения при присъждането на разноските.

Претендира се отмяната на обжалваното определение и допускане на изменение на решението в частта му за разноските като бъдат определени разноски от 100 лв. за заповедното производство и 300 лв. за исковото, а евентуално – 252,43 лв. за заповедното и 504,85 лв., и присъдени съразмерно на отхвърлената част от иска 280 лв., а евентуално - 530,10 лв.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – С. И. С., чрез адв. М. Д., с който оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд правилно е определил подлежащите на присъждане разноски и не е уважил възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения.

Претендира се потвърждаване на обжалваното определение и присъждането на разноски в настоящото производство.

1

Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от процесуално-легитимирана страна, в предвидения срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Производството по делото е било образувано по предявен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане по оспорена заповед за изпълнение за сумите от 1181,40 лв. –неплатени лизингови вноски и застрахователни премии, 904,69 лв. – неустойка за забава и 1840,29 лв. – разходи за ползване на лизингово имущество.

С постановеното решение искът е бил частично уважен за сумата от 1181,40 лв., а за останалите е бил отхвърлен.

С решението в полза на ответника са били присъдени разноски в размер на 434 лв. за исковото производство и 487,20 лв. за заповедното.

В исковото производство С. И. С. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 620 лв., с начислен ДДС, а в заповедното производство – 696 лв., с начислен ДДС.

Преди приключване на проведеното открито съдебно заседание ответната страна е представила списък на разноските, в който е посочила като подлежащи на присъждане разноски на посочените основания и в посочените размери.

В откритото съдебно заседание не се е явил законен или процесуален представител на ищцовото дружество.

Преди провеждане на самото открито съдебно заседание ищцовото дружество е подало молба, с което е заявило няколко искания, след които и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, в случай, че се представлява от адвокат и претендира присъждането на разноски по делото.

В срока по чл.248 от ГПК „Ф.“ ЕАД е представило молба за изменение на решението в частта му за разноските, която съдът е оставил без уважение с обжалваното определение.

С оглед на тези обстоятелства правният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за изменение на решението в частта му за присъдените в полза на ответника разноски е правилен.

В исковото производство са били предявени за разглеждане в условията на кумулативно обективно съединяване три самостоятелни иска, само единият от които – за сумата от 1181,35 лв., е бил уважен.

При това положение ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ за всеки обективно 2 съединен иск се дължи отделно възнаграждение, поради което заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 620 лв., с начислен ДДС, не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерно.

Оплакването досежно прекомерност на заплатеното възнаграждение в заповедното производство е преклудирано и не е следвало да бъде разгледано от първоинстанционния съд, както и същият е процедирал.

В рамките на преклузивния срок до приключване на устните състезания ищцовото дружество не е възразило срещу присъждането на разноски в полза на ответника в заповедното производство, нито е направило процесуално валидно възражение за прекомерност на заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение за защита в това производство.

Депозираната преди провеждането на откритото съдебно заседание молба не представлява такова процесуално валидно възражение, т.к. в нея се възразява, и то под условие, единствено досежно размера на адвокатско възнаграждение в производството по делото.

По тези съображения въпросът за законосъобразността на присъждането на разноски в полза на ответника за заповедното производство и техният размер не може да бъде обсъждан по същество от настоящия въззивен състав.

По изложените съображения обжалваното определение се преценява за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото е основателно искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски в настоящото производство.

С оглед на представения договор за правна защита и съдействие от 25.01.2023 г. и удостоверение за регистрация по ЗДДС, в полза на С. И. С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480 лв.

По изложените съображения и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2374/22.12.2022 г. постановено по гр.д. № 49/2022 г. на Районен съд - С.З..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Ф.“ ЕАД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управелние: гр.С., бул. „************, представлявано от законния си представител : И.Е.П., да заплати на С. И. С., ЕГН – **********, с адрес: гр.К., ул. „******** сумата от 480 лв.

/четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски пред настоящата съдебна инстанция за платено адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4