Решение № 66 от 05.07.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. С., 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Чакърова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Р. Чакърова Административно наказателно дело № 20245440200556 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ***/23.10.2024год. на з.К. на О.С., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на О.С. на Д. С. Т., ЕГН **********, с адрес:град С. ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 / сто/ лева. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и недоказано.

В съдебното заседание по делото, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като се представлява и от адв. П. Р..

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП (въззиваемата страна) - З. на О.С., редовно призована не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт И. – редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и счита НП за законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

РС - С., като прецени всички събрани доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

На 12.08.2024г. в изпълнение на служебните си задължения свидетелят В. А. Г., в присъствието на свидетеля Ц. Н. К. и Д. И. Й., съставили АУАН на Д. С. Т., ЕГН **********, за това, че на 13.07.2024 година, около 03.22 часа в град С., ***, в дискотека „***", предизвиква скарване и сбиване със С. Р. М., с ЕГН: ***, от град С. ***, като и нанася удар с дясната ръка в областта на главата /шамар/, с което нарушава обществения ред и спокойствието.

Нарушението е квалифицирано по Раздел II, чл. 4, т. 3 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на О.С., а като санкционна разпоредба е посочен чл. 74, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на О.С..

Актът е предявен, подписан е с възражения и е връчен на жалбоподателя.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, З. на О.С., издава процесното НП № ***/23.10.2024год. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган като налага на Д. С. Т. следното административно наказание на основание чл. 74, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на О.С. - глоба в размер на 100 лева.

НП е връчено на жалбоподателя лично.

Така установената фактическа обстановка не се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита на свидетелите в съдебно заседание, както и от приобщените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установеното съдът приема, от правна страна следното:

Съдът намира, че НП е било издадено от компетентния за целта орган – з. на О.С., редовно упълномощен от *** на О.С. със Заповед №РД – 1090/24.09.2024г., съгласно чл.7 1 , ал.3, изр. последно от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на О.С., но при неправилно установена фактическа обстановка.

2

Съгласно чл. 71, ал.3 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на О.С.:

„(3) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от длъжностни лица на О.С., кметове на кметства и кметски наместници, определени със Заповед на кмета на общината, от директора на ОД на МВР – С. или упълномощени от него лица и служители на :Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ и Мобилните гранични полицейски групи при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – С., в рамките на тяхната компетентност. Наказателните постановления се издават от Кмета на О.С. или упълномощен негов заместник.“ По делото не се събраха доказателства и остана недоказано упълномощаването на служителите на РУ на МВР С. и конкретно на актосъставителя, свидетеля В. А. Г. и предоставянето му на материална компетентност в качеството си на актосъставител по Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на О.С. към датата на осъществяване на вмененото Д.ие.

Ето защо актът за установяване на административно нарушение е съставен от некомпетентен актосъставител, без надлежна материална компетентност в качеството си на актосъставител по Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на О.С., което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че по делото остана недоказано и нарушението – както от обективна, така и от субективна страна.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели В. Г., Ц. К., Д. Й., С. М. и Р. Н. не се установява, по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят на 13.07.2024г. , около 03:22ч. в дискотека „***“ предизвиква скарване и сбиване със С. М., като й нанася удар с дясна ръка в областта на главата/шамар/.

Свидетелите К. и Й. не са присъствали на място, не са свидетели по установяване на нарушението,а единствено по съставяне, предявяване и връчване на акта.

Свидетелят Г., който е актосъставител е извършил проверката по повод подадена жалба от С. М., като същият е стигнал до извод за съставяне на АУАН на жалбоподателя позовавайки се основно на получения чрез протокол 3 за доброволно предаване диск с видеозаписи от камера в заведението, с които съдът се е запознал при предявяване на вещественото доказателство, от които записи не се установява вмененото нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, с изключение на свидетелката М., които съдът приема за нелогични и противоречиви в частта, в която посочва, че: „тогава аз се доближих до него и му казах да не говори за майка ми. В този момент ме удари в ухото и по бузата, при което аз го замерих с цигарата, която пушех в лицето. Охраната дойде и каза да напуснем заведението и аз го напуснах…….. Охраната ме изкара навън.“ Житейски нелогично е жалбоподателят да удари шамар на С., а охраната, която е видяла какво става да изкара нея от заведението.

Съдът съобразява и факта, че на С. М. също е съставен АУАН за процесната ситуация и е издадено НП (приобщени по делото) на същата за това, че на 13.07.2024г., около 03:22ч. в дискотека „***“ предизвиква скарване и сбиване с Д. Т., като му нанася удар с лява ръка в областта на главата/шамар/, като АНО се е позовал на същите обяснения и видеозаписи, въз основа на които е издадено и процесното НП, като същото не е оспорено от свидетелката .

Съдът кредитира и приобщеното по делото съдебномедицинско удостоверение издадено на жалбоподателя и установяващо получени от него наранявания, които според него са от свидетелката М. във въпросната вечер, което обсъдено с останалия доказателствен материал не подкрепя извода за извършено от жалбоподателя нарушение, за което му е вменена вина.

Чл. 52, ал. 4 от ЗАНН безусловно вменява на наказващия орган задължението да се произнесе по преписката едва след като извърши проверка за законосъобразността на АУАН и при преценка на направените възражения, изясни напълно всички факти и обстоятелства от значение за ангажирането на административнонаказателната отговорност, ако е необходимо и след допълнително събиране на доказателства.

В случая е била извършена проверка, но проверката е непълна, доколкото в хода й не са снемани обяснения от свидетелите-очевидци охраната на заведението, която е извела навън свидетелката М..

Извършването на едностранчива и необективна проверка и несъбиране на всички относими доказателства не са дали възможност на наказващия 4 орган да извърши обективна преценка на всички обстоятелства. По този начин З.к. на О.С. е наложил административното наказание, без да са изяснени коректно всички въпроси относно наличие на законоустановените предпоставки за ангажиране отговорността на санкционираното лице, нарушавайки разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН .

В административнонаказателното производство установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, неговата вина, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност. Налагането на наказание без преписката да е попълнена с необходимия за установяването на посочените обстоятелства доказателствен материал е съществено процесуално нарушение, тъй като води до необоснованост на санкцията.

Като резултат, в конкретния случай на Д. С. Т. е било наложено наказание за нарушение, извършването на което е недоказано от обективна и субективна страна, съответно не е налице и основанието за ангажиране административнонаказаталната отговорност на соченото за нарушител лице.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/23.10.2024год. на З.к. на О.С., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на О.С. на Д. С. Т., ЕГН **********, с адрес:град С. ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 / сто/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5