Акт от 03.12.2021, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 312/2021
- Подписан
- 03.12.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 93в, ал. 11 · Закон за автомобилните превози
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изречение второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП
РЕШЕНИЕ
№
333 гр. Русе, 03.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично заседание на 24 ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
КАН дело № 312 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.М.М. ***, депозирана чрез адв.-пълномощник Н. В. ***, против Решение № 418 от 10.08.2021 г., постановено по АНД № 1041/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001148 от 26.04.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент № 165/2014 и на основание чл.93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира се отмяна на решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Касационният ответник - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в депозирано по делото писмено становище по жалбата вх. № 17527 от 16.09.2021 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността й. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на РС - Русе следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство решение Районен съд - Русе е приел, че по делото безспорно е доказано осъществяването от обективна и субективна страна на състава на административно нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр чрез неизпълнение от страна на наказаното лице на задълженията му, визирани в чл.
34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на производството пред АНО съществени процесуални нарушения, по-конкретно свързани с описание на нарушението и точната му правна квалификация, които е приел за неоснователни. Изложил е своите съображения и относно липсата на предпоставки в настоящия случай да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви съдът е потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.
Решението на
РС – Русе е правилно.
Настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд - Русе е правилно, като споделя изцяло извода на въззивната инстанция, че в процесния случай безспорно е установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, във връзка с чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Напълно обосновано и в съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, по-конкретно такива, свързани с описание на нарушението, както и с точната му правна квалификация.
Спазени са изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като те касаят посочване на правната разпоредба, която въздига в административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН извършеното деяние, което от своя страна трябва да е описано съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, включително с посочване на разпоредбата, която задължава субекта на отговорността да има определено поведение, когато административнонаказателният състав е бланкетен. Противоречие между фактическото обвинение, в което се описва деянието, и правната му квалификация като нарушаващо реда за държавно управление, а оттук и осъществяващо състава на административнонаказателната разпоредба, е налице, когато деянието не изпълва обективните елементи на конкретното административно нарушение, т.е. дори да е нарушение на установения ред, деянието не се наказва с посочената в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН административнонаказателна разпоредба и/или не представлява отклонение от конкретното нормативно правило за поведение /нарушената разпоредба/.
В настоящия случай съставът на административното нарушение се съдържа в административнонаказателната разпоредба на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, която въздига в наказуемо деяние следното бездействие на водача: невъвеждане на данните относно периодите „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, при възможност да се използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това, че водачът е извън превозното средство. Разпоредбата е конкретна, тъй като задължава водачите, под страх от административно наказване, когато нямат възможност да използват монтирания в превозното средство тахограф, поради това, че са извън него, да въвеждат данните за съответните периоди. Административнонаказателната разпоредба съдържа правилото за поведение, което водачите трябва да имат, когато напускат превозното средство и поради това не използват тахографа, като са длъжни да посочат причината на отсъствие и периода това отсъствие. В словесното фактическо обвинение е описано бездействие, което по своите обективни белези съответства изцяло на вписаната в НП като нарушена материалноправна норма на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент № 165/2014, съгласно която, когато превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф /изрично посочено в обвинението/, водачът вписва в картата периодите по параграф 5 като използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни. Правилото за поведение по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент № 165/2014 е посочено изрично като установения ред на държавно управление, на който обвинението за невъвеждане на необходимите данни, когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф за периода от 05.03.2021 г., 11:20 часа до 06.03.2021 г., 07:40 часа изцяло съответства. Като последица е изпълнено и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на деянието с неговите времеви и пространствени предели. Описанието на вмененото на водача административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Липсата на конкретно посочване по какъв точно начин и какви данни не е въвел водачът не е довело до ограничаване възможността нарушителят да разбере и прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение и в какво точно се състои то. Това е така, тъй като в случая безспорно е установено, че за посочения период водачът не е въвел по какъвто и да било начин каквито и да било данни. Поради това неконкретизирането на посочените данни в съставения акт и наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Налице е пълно съответствие между словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и приложената от АНО санкционна норма. С оглед на това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен и материалният закон.
Неоснователен е и доводът, че в конкретния казус са налице предпоставките да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, за невъвеждане в картата на водача на данни, за които е наказан касаторът, макар да не обхващат периода на управление на товарния автомобил, са пряко свързани с него и са обхванати от предвиденото за водача работно време. По тази причина тяхното посочване, чрез въвеждането им по указания в закона начин, което не е сторено от касатора, има за последствие невъзможност да се провери спазването на онези редица изисквания към продължителността на управление на товарния автомобил, които са въведени с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата. Ето защо, макар и периодът, по отношение на който не е изпълнено процесното задължение, да не е значителен, нарушението не сочи по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи, т.е. не попада в хипотезата по чл. 93, т. 9 от НК, приложим с оглед препращането с чл. 11 от ЗАНН.
При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на касатора не се следва присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 418 от 10.08.2021 г., постановено по АНД № 1041/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0001148 от 26.04.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.