Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1690 от 16.07.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7881/2024
Вид
Решение № 1690
Подписан
16.07.2025
В сила
14.10.2025
Състав
ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.26, ал.1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2 т. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1690 гр. Бургас, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20242120107881 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Ч. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ........................., чрез пълномощника адвокат Н. Р., АК-Б., със съдебен адрес: .................................., против „Вива Кредит“ АД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление: ...................................., представлявано от изпълнителния директор К.

И. К. , с която се иска прогласяване нищожността на клаузите на чл. 5, ал. 2, предвиждаща заплащане на неустойка и на чл. 1, ал. 3, предвиждаща заплащане на „такса експресно разглеждане на документи“, от сключения между страните договор за паричен заем (Standart 14) № ...................... от 16.06.2023 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца получени без основание суми по договора за паричен заем (Standart 14) № ...................... от 16.06.2023 г. в размер на 158,43 лв., представляваща неустойка и в размер на 251,60 лв., представляваща такса „експресно разглеждане на документи“.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит Standart 14 № ......................-16.06.2023, с който от ответното дружество е била предоставена сума в размер на 1200 лева, при ГПР № 49,38 % за срок от 30 месеца. Освен фиксирания лихвен процент, предвидено е заплащане и на такса експресно разглеждане в чл. 1, ал. 3 от договора и неустойка за непредоставяне на обезпечение в чл. 5, ал. 1 от договора. Твърди се още, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Посочено е, че не е ясно как е формиран ГПР и какво друго е включено в него извън фиксирания годишен лихвен процент, както и че посочените в договора ГПР и ГЛП не отговарят на действителните такива. Твърди се, че в същите не са включени допълнителна такса по услуга „експресно разглеждане на документи“, както и неустойката, които значително повишават стойността на погасителната вноската. Посочено е, че Годишният процент на разходите многократно надхвърля предвидения в чл. 19 ал.4 ЗПК размер на ГПР, като нарушава изискванията за добросъвестност. В исковата молба е заявено, че процесната клауза не е договаряна индивидуално с ищцата. Клаузата е предварително заложена в договора за кредит от 1 икономически по- силната страна - кредиторът. Твърди се, че „закупуването“ на допълнителната услуга „експресно разглеждане на документи“ прикрива истинската цел на клаузата- увеличение възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за тази допълнителна услуга несъмнено води до многократно превишаване тавана на ГПР, което обуславя нищожността на уговорката за плащане на възнаграждение съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК и липса на основание на дължимост на това вземане. Твърди се, че наличието на тази клауза в договора съставлява заобикаляне на закона- нормативно основание чл.10а, ал.2 вр. 10а, ал.4 вр. чл.26, ал.1, пр.2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 19, ал.1 и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

На следващо място в исковата молба е посочено, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойката в размер на 503,10 лева за непредоставяне на обезпечение по договора за потребителския кредит е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.143 от Закона за защита на потребителите, поради противоречие с добрите нрави и неотговаряща на изискването за добросъвестност в отношенията с потребител. Посочено е, че неустойката е прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. Заявено е че кумулирането й към погасителните вноски се отклонява от обезпечителната и обезщетителната функция и това води до скрито оскъпяване на кредита. Ищецът счита, че начислената сума увеличава дълга на заемателя два пъти, което води до затрудняване на доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Посочено е като извод, че това цели неоснователно обогатяване на кредитора.

Изложени са подробни съображения за неравноправност на горепосочените клаузи на договора, нарушаване на правата на протребителя, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок от ответното дружество е подаден писмен отговор, в който е исковата молба се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни съображения за валидността на клаузите на договора. Твърди се, че неустойката е установена надлежно и не излиза извън нейните присъщи и основни функции, поради което обвързва валидно страните. Също така се оспорват твърденията свързани с начина на формиране на ГПР.

Твърди се, че разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредити изрично и и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, част от ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Тези допускания са изрично посочени в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити и ЗКП. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК при изчисляване на ГПР не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Затова ответникът счита, че неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на потребителски кредит има точно такъв характер и не следва да участва при формирането на ГПР.

Относно таксата за експресно разглеждане на документи ответното дружество заявява, че съгласно съдържанието на чл.1, ал.2 от Договора, този вид услуга е допълнителна, която клиентът доброволно е избрал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя към изчисляване на ГПР по Договора. Твърди, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50% и е в рамките на допустимата в закона граница. Оспорват се като неоснователни и необосновани твърденията на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителски кредит. Посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на 2 заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. Според ответника, на практика услугата по експресно разглеждане на документи се извършва преди сключване на договора за кредит и не може да се разглежда като такава по управлението и усвояването на кредита.

Твърди се, че експресното разглеждане на документи няма задължителен характер, с което обстоятелството ищцата е била запозната, но в случая е избрала доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в конкретно посочен размер. Излагат се подробни съображения по приложението на закона.

Оспорват се основанията за оказване на безплатна адвокатска помощ и освобождаване от държавна такса на ищеца.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и чл. 55 ал.1 предл.1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че между страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 № ...................... от 16.06.2023 г., с който ответникът се е задължил да предостави на ищцата Г. сумата от 1200 лева, от които 856,80 лева за рефинансиране на паричен заем с КИД ................... от 19.12.2022г., с което задължението по него се погасява изцяло, а за остатъка от заемната сума договорът служи за разписка за получаването й. Договорът е сключен при следните параметри: размер на погасителната вноска: 75,49 лева, в която са включени част от дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема: 60 седмици, брой вноски: 30, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите в размер на 49,38 %, общ размер на всички плащания с включена такса експресно разглеждане – 2264,70 лева. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора преди подписването му заемателят доброволно е избрал да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем, за което се дължи такса в размер на 754,80 лева (ал. 3), платима разсрочено на равни части, включени в размера на погасителните вноски (ал. 4). В чл. 5, ал.

1 на договора за заем е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител физическо лице или банкова гаранция, които следва да отговарят на редица предвидени в договора условия. В ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 503,10 лева, която се заплаща разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски. В този случай размерът на дължимата вноска е 92,26 лева, а общо дължимата сума е 2767,80 лева.

В погасителния план към договора са посочени следните данни за кредита: размер на кредита: 1200 лева, общо дължима сума /отпусната сума и договорна лихва/: 1509,90 лева; срок на договора: 60 седмици; ГЛП 40,32 %; ГПР: 49,38 %.

Безспорно е между страните, че кредитът е усвоен изцяло.

От представената по делото справка от дружеството кредитор се установява, че по договора са били заплатени от заемополучателя 200 лева за разходи за събиране на вземането, както и сумата от общо 836 лева по погасителния план, в това число 303,85 лева главница, 149,12 лева - възнаградителна лихва, 158,43 лева - неустойка, 251,60 лева - такса експресно разглеждане. Следователно налице е признание от ответното дружество на факта на плащане на сумата от общо 1036 лева по договора.

Установява се от приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, че със заплатените от ищцата суми по договора за кредит в общ размер на 836 лева са погасени задълженията така, както са посочени от ответното дружество в справкатапогасителен план. Следва да се отбележи, че на вещото лице не е бил поставян въпрос за 3 заплатени разходи за събиране на вземането, поради което и заплатената сума от 200 лева неустойка за просрочие по чл. 9 от договора не е посочена в заключението, но същата фигурира в представената от ответника справка.

Спорен по делото е въпросът за валидността на оспорените договорни клаузи, както и за размера и дължимостта на платените суми за неустойка за непредоставено обезпечение и за такса експресно разглеждане.

Възраженията на ответното дружество за недопустимост на претенциите поради липса на правен интерес са неоснователни, тъй като за ищцата е налице правен интерес от обвързване на ответника със сила на пресъдено нещо, като разрешаването на въпроса за валидността договорните клаузи е от значение и за разрешаване на спора по осъдителния иск.

Несъмнено сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. В случая кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена /чл.146, ал.4 ЗЗП/, което обстоятелство не се доказа от ответното дружество. Затова, доколкото не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за противоречието на атакуваните клаузи с изискването за добросъвестност и наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.