Решение № 634 от 15.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000501159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 13 от 06.02.2025 г., постановено по т. д. № 30/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД да заплати на И. Й. Х. сумата от 16 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, по предявения иск при пълен размер на претенцията от 26 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за настъпило на 22.10.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 26 000 лв. Със същото решение са разпределени и разноските в производството.

Решението е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс“ АД в осъдителната част за сумата над 10 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди до присъдения размер от 16 000 лв., като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания, както и че съдът не се е съобразил, че оздравителния процес е протекъл нормално, без усложнения и без необходимост от допълнителна медицинска помощ. Правят се оплаквания още, че дори да се приеме, че от инцидента ищецът е получил мозъчно сътресение, то същото е било в лека степен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендират се разноските по делото.

1

В законоустановения срок с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна И. Й. Х. - чрез адв. К. Д. е оспорил жалбата като неоснователна, считайки атакуваното решение на градския съд за правилно.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, а служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1.

Предвид предмета на обжалване пред настоящата инстанция, решението на Софийския градски съд, е влязло в законна сила в частта, в която е присъдена сумата в размер от 10 000 лв. обезщетение за претърпени болки и страдания от ищеца.

С оглед на гореизложеното, основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние, а и тези обстоятелства не са спорни на този етап от процеса.

САС в настоящия си състав, намира, че съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и това, че решението на СГС се обжалва само частично, не се спори, че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка "ГО на автомобилистите" при дружеството-въззивник, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от описаното ПТП, че не е заплащано извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените вреди; че отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори, че са налице всички елементи от фактическия състав на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, а се спори само по това дали обезщетението за неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Въззивният състав приема, че въз основа на установените факти в делото се налага извод, че атакуваният акт, в обжалваната му част е правилен, респ. че въззивната жалба е неоснователна. Както вече съдът отбеляза, спорът пред него е единствено по обстоятелството какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за причинените вреди на ищеца. В този контекст следва да се обсъдят следните доказателства :

2

Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице д-р В. Т., специалист съдебна медицина, лекар при КСМД - София, от която се установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил разкъсно контузна рана в областта на челото вдясно, разкъсно контузна рана в областта над дясната вежда, охлузвания в областта на дясната скула и подкожен хематом в областта, охлузване в областта на темето вляво, охлузване в областта на лявото коляно и кръвонасядания в областта на клепачите на дясното око, като уврежданията са констатирани в Спешно отделение непосредствено след пътнотранспортното произшествие и са в причинна връзка с него.

Видно е от заключението на СМЕ на вещото лице съдебен лекар, че мекотъканните увреждания са отзвучали в рамките на около 20-25 дни без да оставят трайни последици за здравето на пострадалия. В първите две седмици след инцидента той е изпитвал болезненост по-силна в началото с намаляващ интензитет до изчезването й в рамките на посочения възстановителен период.

По отношение на спорния въпрос за това причинено ли е било в резултат на ПТП – то и мозъчно сътресение, решаващият състав приема, че следва да се позове на изводите на повторната съдебно-медицинска експертиза на вещо лице д-р П. П., тъй като той е специалист неврохирург и невротравматолог. От нея се установява, че ищецът вследствие на произшествието е получил и травматично увреждане мозъчно сътресение/диагнозата е поставена след преглед от невролог на 28.10.2022 г./. Експертът приема поставената диагноза, като изтъква, че множествеността на получените травматични наранявания в областта на главата насочва за сложния механизъм на произшествието, който не е взет под внимание от лекарите в спешното отделение при първоначалния преглед. Според вещото лице е било необходимо извършване на преглед от неврохирург, за преценка на черепно-мозъчна травма. С оплаквания от продължаващо главоболие, поява на гадене /позиви за повръщане/ и няколкократни повръщания след преглед от невролог на 28.10.2022 г. при ищеца е диагностицирана черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение. Тази диагноза се потвърждава и от неврологичния статус, който отбелязва лека дисметрия при носо-показалечната проба/НПП/ и интенционен тремор. ПСМЕ потвърждава, че описаните травматични увреждания са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП и че лечебният и възстановителен периоди за описаните мекотъканни наранявания е в границите на около 20 дни, а за мозъчното сътресение 3-5 седмици. В този период И. Х. е търпял болки и страдания, като те са били най-интензивни през първите десет дни.

След приключване на възстановителния периоди след мозъчно сътресение при част от пациентите са възможни епизоди от главоболие, което наподобява тензионно или мигренозно такова. Този тип главоболие се влияе много добре от обезболяващи медикаменти и постепенно отзвучава.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението изцяло като уточнява, че мозъчното сътресение е едно и няма степенуване. При него е водещо главоболието, което се дължи на ударите на главата, като в началото, след травмата, е възможно да няма симптоми на гадене и повръщане.

Експертите са констатирали като трайна последица от травматичните 3 увреждания е белегът от разкъсно контузната рана в окосмената част на дясната челна област на главата и от същия вид рана в областта на дясната вежда и горния десен клепач. За съществуването и незаличаването на тези белези свидетелства и майката на ищеца - свидетелката А. К. С. – Б., която сочи, че И. има голям белег, като в средата на веждата няма косми и белегът му стига до половината чело, а на главата има голямо кръгче/петно без коса, поради което няма как да си пусне дълга коса и трябва да е постоянно късо подстриган.

От разпита на последната, се установява, че след като се прибрали на сутринта след ПТП – то от УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София, И. бил с много силно главоболие и повръщал. На третия ден той вече не можел да става от леглото, поради което го завела на невролог, който установил, че има сътресение на мозъка. Изписали му лекарства, които пиел около месец и през това време отказвал да шофира, да излиза, постоянно лежал, докторите му забранили да гледа телевизия, да чете, трябвало да бъде в пълен покой.

Майката свидетелства, че след катастрофата и в периода на възстановяване, който бил около шест месеца, И. постоянно ползвал лекарства, а поне два/три дни в месеца е имал много силно главоболие, световъртежи и повръщане. Твърди, че се е наложило след катастрофата, да напусне работа си като крупие в казино, защото не можел да работи през нощта. Твърди, че около една година И. бълнувал нощно време и плачел на сън, а тя го е обгрижвала и му помагала вкъщи около 4 месеца. След ПТП – то И. страдал от главоболие е отказвал да излиза, да пазарува, да стане от леглото, отказвал да има социален живот. Твърди, че във връзка с това са ходили и на психолог, но не конкретизира резултата от посещението при такъв специалист.

По отношение на присъдения размера на обезщетението, въззивният състав приема следното:

Първоинстанционният съд е изложил конкретни и подробни съображения в контекста на събраните в процеса доказателства - писмени медицински документи, експертни заключения и гласни доказателства, с които е обосновал извода си, че с оглед вида и естеството на претърпените от пострадалият физически и психически увреждания в това число – мозъчно сътресение, разкъсно контузна рана в областта на челото вдясно, разкъсно контузна рана в областта над дясната вежда, охлузвания в областта на дясната скула и подкожен хематом в областта, охлузване в областта на темето вляво, охлузване в областта на лявото коляно, кръвонасядания в областта на клепачите на дясното око и мозъчно сътресение, следва да се определи по – високо обезщетение. Допълнителен аргумент в тази посока е, че черепномозъчната травма е създала временна опасност за живота и в случая се е проявила с продължително главоболие, поява на гадене /позиви за повръщане/ и повръщания. Увредата от разкъсно контузните рани в окосмената част на главата - дясна челна област и на дясна вежда и клепач и белезите, които са останали след медицинските интервенции, настоящият състав счита, за силно травмиращ за един млад човек. Към момента на получаването им той е бил на 21 години, поради което те ще го съпътстват пред по – голямата част от 4 живота му.

Травмиращо въздействие върху ищеца безспорно са оказали и проведеното лечение, зависимостта от грижите на близките си, невъзможността да се обслужва самостоятелно през периода на оздравяване и медицинската перспектива за възможни прояви на главоболие и в бъдеще.

В посока на обоснованост на размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение следва да се изтъкне и продължителната социална и трудова изолация на И. Х., които са изключително негативни за един млад човек, който е в началото на трудовото си и социално битува, когато е важно изграждането на съответни умения и връзки.

Заедно с изложеното, правилно е преценено от Софийския окръжен съд, че възстановителния период е протекъл без усложнения, с обичайната си продължителност и ход, поради което не са останали трайни негативни последици за здравето на ищеца.